Любимият писател Петър Бобев

Кирил МОМЧИЛОВ

Когато в редакцията на сп. "Пламъче" искахме да разнообразим някой брой с по-увлекателно четиво, отново се обръщахме към Петър Бобев - непроменимо отзивчив. Защото в многото обсъждания на списанието (из цялата страна) читателите не пропускаха да споделят предпочитанията си за неговите "толкова хубави" разкази. Той никога не отказваше: 

- Ще помисля... Кога трябва да го дам? 

И го донасяше ден-два по-рано. Тихо почукваше, тихо влизаше - с чара на тихата си усмивка, с тихия си вежлив поздрав. С неподправена сърдечност се ръкуваше с всички (пет души в малката стая). Сядаше открая на единствения свободен стол - подсказваше, че няма да ни отнеме излишно време. 

Веднъж, случи се, в редакцията бяхме само двамата с него. Помолих го да разкаже на читателите ни как е написал някоя от своите книги (имахме такава рубрика). Той кимна обещаващо, помълча и бавно сподели думи, които съм запомнил така: 

- Дори някои наши колеги си мислят, може би, че сядам и подтикнат от въображението си, започвам да описвам невероятни историйки... Но не е така. След като съм си изяснил замисъла в общи вид - сюжета, главните герои и т.н., започвам най-трудното: да потърся и намеря всичко, което ще ми е нужно за книгата - от всички възможни достоверни източници. Това - с месеци... За да могат читателите не само да следят какво и как се случва - в съдбата на героите, но и да получат - по непринуден начин - и проверени знания...

И затова читателите му - многобройни, възприемаха книгите му за любими, а него - за любим писател! 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.