Любовта, която...

Ти помниш ли, когато 

С теб към острова поехме? 

Островът, който пожелахме. 

Отвъд далечния хоризонт, 

Романтичното пътуване, 

Свободни, без ограничения. 

Любов, която през годините остава, 

Оцелява през бури, водовъртежи, 

Жива, в сърцата втъкана, 

В мрежа от страст и копнежи. 

Тя измъква от ежедневието

И крачи с крачки 

На часовник тиктакащ, 

Отброяващ безвремие. 

Любовта – две палми на остров, 

Устояващи на ветровете, 

Или нежно надвесващи се,  

Свързани от хамака. 

Тя към върховете води, 

Ръка подава, когато пропадаш, 

Тя вдъхновява за полет 

И крила са ръцете преплетени, 

Политащи към хоризонта. 

Тя – вечният пламък на живота, 

Материализирана в децата. 

Любовта, която е 

В споделения залък от хляба, 

Във водата, 

Разделена по равно, 

В готовността всичко 

За другия да оставиш. 

Любовта, която е 

В ръцете уморени – 

Но нежни и търсещи се.

В мислите разпилени - 

Но еднопосочни и привличащи се. 

Любовта вдъхновена, 

Която река буйна е, 

Но и мост между два бряга. 

Пътуваме с теб към острова, 

Който някога си пожелахме, 

Отвъд далечния хоризонт,

Романтичното пътуване, 

Вечното завръщане  

И присъствие всеки ден.