Мъдростта на Изтока през погледа на Казандзакис

"Човешката душа е чудо, извор, който блика от калта на плътта, не знае къде отива, нито какво иска, още по-малко защо има неразбираемата и противоестествена мания да се въздига. Да се въздига и да страда", пише Никос Казандзакис.

Знаменитият гръцки писател създава своите най-известни творби едва в последните 15 години на живота си. Преди тях и веднага след първото издание на "Аскетика" той предприема и редица пътувания - в Русия, в Германия, във Франция и в Япония и Китай. 

Непревежданата до момента "Градината с камъните" (издава "Сиела" в превод от френски на Валентина Бояджиева) е жанрово неопределено духовно упражнение, вдъхновено от пътешествията на писателя в Страната на изгряващото слънце и Китай, както и ключ към цялото творчество на "най-важния гръцки автор и философ на XX век".

Именно там той се сблъсква с трагедията на раждането на империализма в годините, предхождащи Втората световна война. Това е "единствената от всички книги на Казандзакис, в която главният герой е самият автор разказвач. Защото въпреки усилията на писателя да измести гравитационния център към своите герои, той си остава основният персонаж".

"Градината с камъните" е и първият опит на Казандзакис с романа преди написването на магнум опуса му "Алексис Зорбас". Книгата съчетава в себе си и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Това е ярък портрет на духа на времето - не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на най-голямото кръвопролитие в историята.

Но в центъра на този разказ не стои войната, а нещо, дълбоко закодирано в човешката душа, което винаги кара хората да се бунтуват, да се развиват, да оцеляват и да побеждават мрака. Нещо отвъд думите, което само велик майстор на перото може да облече с думи.