Магическата светлина на поета

Стихосбирката на Иван Матанов "Не споменавай морето" е явление в съвременната българска лирика. Сред вавилонското разноезичие и нетърпимия рекламен шум, въздигащ обикновени ерзаци в ранг на културни събития, много трудно се процежда светлината на истинския талант. Но има случаи, когато органичната, заредената с благородна енергия творба проблясва като мълния и привлича вниманието дори на скучаещата публика. Тъкмо такъв е случаят с книгата на Иван Матанов. Тя съдържа няколко групи творби, по парадоксален начин обединени от динамиката на вътрешните си противоречия и дисонанси. Първият цикъл, наречен "Корали", представя поетическите видения на авторовото съзнание, което се рее над безкрайните морски простори, прелита над Синеморец, Солун, Атина, остров Тасос, Созопол, Венеция; съзерцава гларусите, които пишат с изящните си крачета, музицира върху темата за мъртвия кораб, обкичен с гирлянди; разговаря с душите на непокорните бунтовни мъже, превъплътени в образа на летящи риби...
Повелителят на интелектуалните бури Любомир Левчев неслучайно определя поезията на Иван Матанов като взривно спокойствие, притаено в духовните скривалища на любовта и свободата. Драматично силен и въздействащ е цикълът "Мама спи". След стихотворенията на великия Александър Геров, посветени на майката, отдавна съвременен български поет не е създавал толкова силни и разтърсващи стихотворения.
Съвършено лишен от самолюбието на суетното фриволничене, Иван Матанов разговаря в новата си книга с духовете на големи български поети, които, след като отпътуваха за страната на отвъдните сънища, откриха светлината на вечния Изток. Пред нас оживяват Христо Фотев, Николай Кънчев, Александър Геров. Мотиви от тяхната поезия са имплицитно втъкани в лирическата визия на Иван Матанов. Това са диалози на шепота, на дискретното внушение, на пастелната зарисовка. По начало характерен белег за лириката на Иван Матанов е приглушената и завоалираната тоналност.
"Всичко което помня/се побира в една сълза" -     твърди авторът и гради своето лирическо мироздание уж с обикновени думи и ненатрапчиви сравнения. Но естетическият резултат е  удивителен - от тези духовни кули струи магическата светлина на добротворното, състрадателното, милосърдното, благородното, светозарното...
Лирическата сбирка на Иван Матанов "Не споменавай морето" е своеобразна легитимация на истинската поезия, позабравена във времето на днешното тържество на чалгата, ерзаца и всепроникващата простащина. Тази книга ни връща към проверената традиция на високата българска поезия, емблематизирана от поети като Александър Геров, Христо Фотев, Валери Петров, Любомир Левчев, Станка Пенчева, Лиляна Стефанова и Петър Караангов.