Магьосник на художественото слово

Антония Каракостова

Мирослав Миндов е чудесен и вдъхновен артист, създал стотици роли на сцената. Неговите рецитали на българска поезия са заразителни и паметни. А мисионерската му дейност в областта на българските читалища из цялата страна носи истински възрожденски характер.
Роден е в Ямбол на 7 юли 1924 г. Утре навършва 89 години и сега е доайенът на мъжете артисти от Народния театър "Иван Вазов".
Баща му Атанас Миндов е военен шивач. Той отрано насочва сина си да учи цигулка, която за цял живот остава негова любов. Семейството има четири деца - две сестри и двама братя. Когато Мирослав е на 16 години, бащата умира и майката, останала с малка вдовишка пенсия, като българка в години на изпитания - не си знае силата. Тя прави всичко възможно, за да даде образование на децата си. Мирослав Миндов завършва Ямболската гимназия, където в последните класове става член на РМС. Голяма роля при формирането на личността му изиграва читалище "Съгласие" в Ямбол. Там от седемгодишна възраст Мирослав участва в читалищната театрална школа, свири на цигулка пред публика, рецитира българска поезия, рисува увлечено в кръжок по рисуване и получава завидни умения.
След гимназията в Ямбол завършва в София и телеграфо-пощенското училище и се превръща в глава на семейството. Мирослав Миндов в тези години на страшна мизерия учи и работи какво ли не. Става добър телефонен и радиотехник.

Иванка Димитрова, Спас Джонев и Мирослав Миндов (прав) в "Пътник без багаж" на Жан Ануи

През 1945 г. се сбъдва съкровената му мечта - приет е в Държавната театрална школа към Народния театър, която е първообраз на днешния НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Мирослав е приет в класа по актьорско майсторство, ръководен от младия Кръстьо Мирски, учил в Париж, Виена, Мюнхен и Кьолн.
Със своя клас Кр. Мирски поставя "Сън в лятна нощ" на Шекспир, където Миндов играе една от основните роли - на Лизандър. Колективът се състои от младите артистични таланти, бъдещите звезди на българския театър - Кирил Янев, Коста Цонев, Емил Стефанов, Славка Славова и др., като ролята на Тезей се изпълнява от ръководителя им Кр. Мирски. На музиката на Менделсон танцува балетният ансамбъл при Народния театър. Спектакълът на ДТШ е с премиера на сцената на Театър "Балкан" (1947), но е под шапката на Народния театър. Първият ни театър в тези години също играе там, защото след американската бомбардировка от януари 1944 г. е съборена цялата южна стена на сградата. "Сън в лятна нощ" получава високи оценки в печата заради "новия стил" на "новото поколение артисти", заради пластичната си визия и поетичност. Вестник "Работническо дело" приветства младите артисти и още в заглавието на материала си ги нарича "Бодра театрална смяна". Мирослав Миндов е забелязан като дарование и още през първата година на следването си е поканен от големия югославски режисьор Раша Плаович да вземе участие в неговата постановка "Господа Глембаеви" на сцената на първия ни театър - в роличката на Гост. Тук начинаещият артист се среща с голямото изкуство на Георги Стаматов, Петя Герганова, Константин Кисимов. И днес Миндов високо цени тяхното творчество и с пиетет говори и пише за тях, като ги смята за свои учители.
През 1947 г. участва и печели лауреатско звание от националния радиоконкурс "Поезията на Ботев". От 1947 до 1968 г. с любов изпълнява важни роли от националната ни класика в постановките на радиотеатъра. И днес се пазят стотици негови записи в Златния фонд на Националното радио. С гласа му и неговите поетични рецитали израснаха няколко поколения. А този красив баритон се запомня с разнообразните интерпретации, динамика и емоционалност.
Моята първа среща с изкуството на Мирослав Миндов стана през 1952 г., когато гледах филма на Дако Даковски "Под игото". Възприятието от неговия Бойчо Огнянов бе огромен възторг и силно изживяване. В подкрепа на това ми възприятие ще се позова на думите на Георги Стоянов-Бигор за Миндов: "Познат ми е още от артистичните му стартове. От годините, през които става любимец на цяла България с екранния Бойчо Огнянов. Образ - знаков, въодушевяващ, красив, лъчист, подходящ и с физиката си, че вече е невъзможно да си въобразя друг Бойчо Огнянов... Неговият Огнянов е оживотворен, излязъл от "Под игото". Тези думи са изречени в Пазарджик през 2011 г. Филмът има успех из цяла България, създателите му се срещат с публика от различни градове на Съветския съюз, гостуват във всички социалистически срани и навсякъде зрителите и критиката ги посрещат с възторг.
Мирослав Миндов има и други успешни реализации в киното: "Данката", "Стубленски липи", "Командирът на отряда", "Призори", "Комунисти", "Снаха", "Точка първа" и други.
През 1967 г. Миндов специализира актьорско майсторство и режисура в Лондон при Питър Брук. Контактува много с такъв виден театрал като Петър Увалиев и от Лондон изпраща поредица писма, които се публикуват в "Народна култура".
Издигнат е за директор на Народния театър (1966) и е избран за народен представител в Народното събрание. Възобновява традицията да се канят изтъкнати чужди режисьори. Докато той е директор, югославският режисьор Арса Йованович поставя "Мигове от живота" на Уилям Сароян и големият cъветски режисьор Борис Захава поставя "Егор Буличов и другите" от Максим Горки. Този спектакъл е посветен на 50-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция и се играе с огромен успех над 120 пъти. Там големият трагик Стефан Гецов създава коронната си роля на Егор.
Като народен представител, а впоследствие и след избирането му за председател на САБ, Мирослав Миндов постига много добри дела за театралното съсловие.
Активен общественик и изтъкнат артист, той е издигнат за директор на Сатиричния театър (1970-1973) и на Държавния театър в Благоевград (1978-1980) и се проявява като добър художествен ръководител. След 1973 г. се връща в трупата на Народния театър "Иван Вазов" като артист.
Сред ролите, които жалонират творческото му развитие, са Соколов от "Под игото" на Вазов, Марин Великов от "Любов" на О. Василев, Димо от "Снаха" на Караславов, Петър от "Гераците" на Елин Пелин, Петър от "Иванко" на В. Друмев, Иван Селямсъза от "Чичовци" на Вазов, Раксин от "Иван Шишман" на К. Зидаров, Войнов от "Прокурорът" на Г. Джагаров, Калоян от "Калоян" на К. Зидаров. Освен българските му превъплъщения Мирослав Миндов създава редица възлови и централни роли в руската класика и съвременната съветска и западна драматургия.
Като режисьор Мирослав Миндов поставя пиесата на Камен Зидаров първо на сцената на театъра в Ловеч, после в Народния театър "Иван Вазов" и в Ямбол, а ролята на самия Калоян е сред неговите върхови завоевания. Други негови успешни постановки в различни театри из страната са на Чехов, Островски, Салтиков-Шчедрин, Молиер, Шилер, Пушкин, Шекспир.
Човешката и творческата широта на Мирослав Миндов се очертават и с изпълненията му на многобройни рецитали по поезията на Ботев, Яворов, Вазов, Вапцаров, Гео Милев, Пеньо Пенев, Георги Константинов, Пабло Неруда, сонетите на Шекспир, творби от древноизточната поезия. По някои от тези рецитали има издадени плочи, касети, дискове. Осъществява и записването на много популярни приказки за деца. Чудесно е влизането на артиста в разнообразието и стила на авторите, в емоционалната нюансираност на всеки от тях и в посланието на творбите.
Няма друг артист в България, който да е така тясно свързан с дейността на българските читалища като Мирослав Миндов. Всеотдайно отделя време, енергия и талант, за да води различни читалищни програми и е свързан особено с читалище "Добри Чинтулов" в София.
В последния преломен почти четвърт век от съвременното ни битие, наречен преход от социализъм към пазарна икономика, а всъщност на прогресираща разруха на държавата, Мирослав Миндов твореше. Той създаде в София Детския музикален "Пиколо" театър и е негов единствен продуцент и художествен ръководител. В годините 1989-2005 той драматизира много приказки за "Пиколо" театър. През залите там мина многохилядна детска публика.
Като артист в Народния театър бдеше за чистотата на българското слово и държеше да се продължи традицията, завещана ни от Пенчо Славейков, Яворов и Лилиев, от сцената да се лее чист и красив български език. Самият Мирослав Миндов е надарен с дар слово и има ярки и запомнящи се публикации. Много ценни за историята на театъра са статиите му за Пенка Василева, Георги Стаматов, Никола Попов, Иван Димов, Ирина Тасева, Петър Василев и др.
Член е на БКП от 1955 г., а в момента е в състава на клуб "Театър" към БСП. Следи внимателно драматичната ситуация в страната и мечтае да види ясни градивни процеси. Мирослав Миндов е силен и земен характер, прогнозира трезво хода на процесите, но си остава човек с красиви мечти.