Максим Димитров: В България се зареждам с позитивна енергия

МАКСИМ ДИМИТРОВ е роден в село Голица, Болградски р-н, Одеска област, Украйна. Преди 15 години става студент, а сега вече е докторант в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Образованието му е свързано с туризма и затова много пътува по света. Но никога не забравя България, корените си и откъде е тръгнал.

"За да сме в час, се налага да се усъвършенстваме"

"Промяната трябва да започне от нас"

"Колкото повече пътувам, толкова повече искам да се върна"

- Прави впечатление, че доста често, по най-различни поводи споменаваш родното си село. Защо толкова много обичаш Голица, Максим?

- Там се родих, израснах и завърших средното си образование. Никога не се срамувах, че съм от село. За мен е напълно нормално да казвам, че съм от Голица.

- Успяваш ли да посещаваш родната си къща поне веднъж годишно?

- Радвам се, че напоследък имам възможност да си ходя в селото малко по-често отпреди: поне четири пъти в годината съм в Голица, понякога се е стигало и до шест, особено след 2015 г., тъй като работният ми график дава възможност да се връщам вкъщи при всеки удобен случай. Една от причините да го правя е, защото проумях, че не се знае кога ще е за последно, докога ще има кой да ти отвори вратата на бащиния дом, да виждаш познати, комшии... Почти всеки път научавам, че някой от съседите или приятелите си е отишъл от този свят. За съжаление, това са някои от малкото негативни чувства, които изпитвам в Голица. Другото е свързано с факта, че много млади хора напускат селото, то става все по-празно, запустява все повече и по-силно се усеща чувството на безизходица. От друга страна, се радвам на всяка инициатива, която е подета от местните. Виждам, че въпреки всичко предприемат малки крачки, за да променят живота в селото. Подобно разбиране започва от самия човек, който трябва да реши какво ще стори лично той, без да чака държава или някой друг да го направи. И е добре да започне от собствения си двор, от своята улица, от селото си... Промяната трябва да започне от нас самите.

- Би ли се върнал в Голица завинаги? Блазни ли те идеята някой ден да станеш кмет на селото? Какво би направил най-напред, ако те изберат?

- За съжаление, не мисля, че ще се върна в селото. С моето образование, опит, професионално развитие, които съм натрупал до момента и имам планове да продължавам да го правя, не виждам как бих израснал или се реализирал в рамките на Голица.

А като кмет бих започнал с елементарните неща. Дунав е на 60 км от селото, наблизо са и пресноводни езера, а ние нямаме вода! Все пак живеем в ХХI век. Така че на всяка цена трябва да се реши този въпрос. Също така е добре да се помисли и за озеленяването на Голица. Наоколо липсват гори, но край полета има изкуствени насаждения с фиданки, които напоследък се изсичат. Този проблем е обвързан с липсата на централизирано отопление през зимата и хората от безизходица са принудени да си набавят дърва за огрев. Но никой не засажда нови гори. Трябва да се обърне внимание и на боклука, защото няма специализирано място за изхвърлянето му и липсва какъвто и да било регламент. Има доста проекти, които биха могли да бъдат реализирани.

Хората сравняват как е било по времето на Съветския съюз и в колхоза. За съжаление, или за щастие, тази епоха е в миналото. И вместо да гледаме назад, трябва да видим какво може да се направи сега, днес. Най-важното е за хората да имат работа, да не бягат от селото в големите градове, да виждат възможности за развитие. Според мен именно на това трябва да се обръща повече внимание.

- От колко време живееш далеч от бащиния си дом?

- Вече 15 години.

- Какъв бе пътят ти до България? Как и кога стана студент? 

- Всичко започна още когато бях в училище. Някъде в трети клас осъзнах, че някой ден искам да отида в България, въпреки че никой от семейството ми не ме е подтиквал към това: нито моите родители, нито братята или сестра ми. Мечтата ми се реализира през 2003 г. Тогава кандидатствах с есе, което изпратих на конкурса "Стефан Гечев", организиран от Държавната агенция за българи в чужбина. Писах за Христо Ботев и неговия принос за свободата на България и бях сред победителите. Много ясно си спомням това, както и самото пътуване. След Дуранкулак ми направиха впечатление малките ниви, завоите край Велико Търново, старите къщи, голямата София, после посетихме и Мелник. Най-много ме впечатли Копривщица, защото това беше мястото, за което точно тогава четохме в учебниците. А през 2004 г. вече станах студент в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, където следвах социология, година по-късно записах и туризъм. Започнах да уча и английски, защото в училището като чужд език ни преподаваха немски. Дипломирах се като бакалавър. Имах специализация в Америка, работих в най-голямата хотелска верига в света "Мариот" - това беше най-голямата ми школа за професионална реализация.

- На какъв етап е сега образованието ти?

- През 2015 г. записах и магистратура по международен туризъм, а след това бях поканен да стана докторант - в момента съм трета година, направление "Икономика на туризма", пиша дисертация за "Управление на качеството на обслужването при речен круизен туризъм". Така че продължавам с образованието, понякога изнасям и лекции, участвам с научни доклади в международни  списания и конференции. Последната беше в Чехия, преди това - в Португалия. Днес светът се променя много бързо и за да сме в час, трябва винаги да се усъвършенстваме, да разбираме какво се изисква от нас като работещи кадри и по този начин да запазваме конкурентоспособността си и да бъдем търсени на пазара на труда. След като съм пътувал и живял в Канада, в Америка, в Европа, вече знам, че няма значение в кой университет учиш, щом не е Кеймбридж, Оксфорд, Станфорд или Принстън. Когато те наемат на работа, няма как да не гледат дали имаш висше образование, но обръщат по-голямо внимание на уменията, на опита, на качествата, които имаш.

- От снимките и постовете ти във фейсбук личи на колко много места по света си бил. Това ли е сбъднатата ти мечта? Какво друго би искал да постигнеш?

- Да, това е част от сбъднатите ми мечти. Работата ми е свързана с много пътуване, тъй като съм програмен директор във фирма за речни круизи. Имах възможност да стигна до най-различни точки на Европа. Искам да посетя Франция, Англия и други държави, но - всичко с времето си. Също така бих желал да преподавам в университет, защото мисля, че има какво да споделя със студентите и да им дам свежи идеи какво ги очаква, като завършат, и накъде да се насочат. 

- Коя от държавите, където си бил, ти е направила най-силно впечатление?

- Ако ми бяхте задали този въпрос през 2006 г., със сигурност щях да отговоря категорично - САЩ. Начинът, по който е подредена тази държава, и инфраструктурата й наистина много ме впечатлиха. Но днес мога да кажа, че във всяка страна, която съм посещавал, има какво да те учуди. Може би е заради образованието ми, но където и да отида, погледът ми се пречупва през призмата на туризма. Колкото повече пътувам, толкова повече искам да се върна в България.

- Хрумвало ли ти е някога да живееш в чужбина? Защо?

- Да, минавала ми е такава мисъл. В Щатите исках да остана няколко пъти. Но там липсва онзи социален живот, който ние като млади хора сме свикнали да водим в България и в Европа. Имаме високо самочувствие, че сме големи, самостоятелни хора, но от друга страна, нямаме нищо: нито житейски опит, нито финанси, може да се каже, че сме голи и боси. И като видим, че нещо някъде е уредено, много се впечатляваме. Но идва моментът, в който разбираш, че парите всъщност не са всичко. С тях не можеш да купиш щастие. Има доста други важни неща като роден дом и други места, които те зареждат с позитивна енергия. За мен това е България.