Мълчание в дясно

Все по-ясно става, че само със заклинания за дясна доктрина, стъпила върху европейски ценности, единен политически субект няма да се получи. Действия трябват, защото общото политическо говорене не е политика, а от десница извън парламента България полза няма. Не е утеха констатацията на "Галъп", че ако изборите са сега, Реформаторският блок измества "Атака" в НС. Видя се, с малко депутати не се прави голяма политика, ако да си Иван Костов. А той вече не води дясната дружина, та поне посланията да са категорични и незаобиколими.
На Реформаторския блок, който срамежливо се афишира като десен, всички знаем защо, му трябват нов образ и нов начин за правене на политика. Мишкуването вече не върши работа, колкото и да се раздуе формацията с до болка познати съучастници.
Засега само "Синьо единство" прави отчетливи опити да озонира пространството, в което от години се канят да отворят широко прозорците. Всеки ден оттам валят осъществими инициативи, които се разбиват в стена от горделиво мълчание.
Преди няколко дни от "Синьо единство" настояха, че е време за единни регионални структури на Реформаторския блок. Вчера предложиха обща политическа конструкция с гражданско участие и с ротационно председателство на всяка от партиите, участващи в блока. Поискаха ръководещият орган да е с определен във времето мандат, през който да се отстояват предварително уточнени и публично обявени приоритети. За публичност оттам настояват отдавна. Не сме забравили, че бяха единствените, предложили открити дебати между партиите от блока. И вземането на решенията да е с пълен консенсус, а не с решения на 4 очи и с обяснения до посиняване, искат от "Синьо единство".
Колкото до писмото, разпратено до лидерите на партиите в РБ (Реформаторски блок, а не Република България), в което хората на Панчугов питат за официалното им мнение по важни предложения, не е от вчера, а от месец и половина. И досега - глас в пустиня. Интересен новаторски начин да се "бори" мафията.