31 Май 2026неделя21:17 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

МАЛКИТЕ НЕЩА

/ брой: 38

автор:Божидар Томов

visibility 8307

Когато не познавам добре някоя световноизвестна теория, а с някаква цел имам нужда от нея, сядам и си я измислям. Случва ми се това и с теорията за относителността.
Да вземем например големите и малките неща. Точно тук се развихря моята собствена теория. Сто грама водка официално по заведенията се води за голяма водка. А според моите приятели минава не за малка, а за нищожна капчица в огромното море на водката.  
Или друг пример – голяма ли е месечна заплата от 10 хиляди лева? За всичките ми познати (онези с по-големите и по-малките водки) и 500 лева е много голяма заплата, направо грамадна пък за онези, които по една или друга причина не я получават, защото никой не иска да ги вземе на работа. Добре, 10 хиляди е немислимо голямо число, но съм чувал за хора, които обичат да карат многобройните си годишни почивки на Малдивите и в Швейцарските Алпи; те имат къщи край Женевското езеро и на Канарите. Някои от тях плащат освен това и луди пари, за да бъдат пуснати от съда под гаранция – за тях 10 хиляди са едно нищо. Въпреки че, ако рекат да тръгнат да си търсят работа и тях никой не би ги наел – нито държавата, нито частният бизнес.
Понякога пътят от малките неща до нищото е много кратък. Един мой приятел имаше малка жена, направо миньон и малка заплата също така, вследствие на което в семейството непрекъснато си натякваха – тя му викаше, че той има малка заплата и малки възможности, а той на нея, че хората имат големи жени с големи разбирания, докато при него нещата не стоели така. И вместо да смени малката жена с голяма, след като нищо друго не можеше да смени, той, моят приятел, си взе и една малка любовница. Също миньон. После двете миньончета се обединиха и го напуснаха вкупом, той започна да пие малки водки една след друга, една след друга, в резултат на което загуби и малката си заплата. „Аз съм едно нищо...” – мълви сега, но вече е късно, защото късно е осъзнал, че трябва да цениш и малкото, което имаш.
Както се забелязва, аз повече говоря тук за моите приятели, а за себе си не казвам нищо, но то се подразбира – с каквито се събереш, такъв ставаш. И по тази причина с малките хора мене ме свързва едно голямо, ама много голямо приятелство.  

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ