"Мама" Веси и Дейвид

Дейвид е на 16 години. След два месеца ще навърши 17. Плод е на любовта на българка и виетнамец. "Има по-голяма сестра - на 21 г., от съжителство на майка му с друг виетнамец. Също като сестра му, и Дейвид е оставен на своя баща. Майката продължава пътя си с един, втори, трети... От всички съжителства с други мъже Дейвид има още братя и сестри... В момента майката живее в Гърция, където има 3-годишно дете от грък. И въобще не се интересува, че Дейвид съществува", разказва новата му "майка". Тя, по молба на собствения си син Жоро, който е приятел с Дейвид от втори клас, е приютила момчето в дома си - скромна гарсониера в столичния кв. "Надежда". В малкото жилище са четирима, но не това е болката на "мама" Веси.
В годините назад Дейвид доста често пребивавал в дома на Весела, но от февруари м.г. е постоянен обитател. Купили му и разтегателен фотьойл, за да има на какво да спи. "Жоро ме помоли да го приберем - каза ми, че Дейвид си няма никого, а двамата са приятели от втори клас", обяснява Веси. Драматична за съдбата на Дейвид се оказала именно годината, в която бил втори клас. Тогава починал баща му, който се грижел изключително добре за него. Момчето има добра основа, но след това никой от многобройните "роднини" - братя, сестри, братовчеди, не го искал. Родната му майка - също. Не пожелала нито да го вземе с нея в Гърция, където да му даде шанс за образование и живот, нито дори да му помогне за издаването на лична карта преди време. Наложило се Веси да играе ролята на "родител".
"Как е китаецът? Още ли е тук?", така питали съседите на Веси за Дейвид. "Най-болно ми става от техните подмятания - че е лош, че се захваща с лоши приятели", споделя жената. Всъщност Дейвид е добре възпитано дете, учтиво, но животът го е научил да се страхува и да очаква най-лошото. "Най-много се страхуваше от дома за деца без родители, който се вижда от нашия балкон", споделя Веси. "Да не го изпратят там - това е най-големият му страх, трепереше при мисълта".
Подритван като топка, от втори клас допреди година Дейвид живее къде ли не. Изгонили го от едно място с обвинение, че е откраднал пари. Чичо му, който работел в строителството, поради липса на работа не можел да го издържа и да се грижи за него. Приютили го за известно време и две момчета, с които се запознал... в интернет. Сега е по-спокоен, защото е разбрал, че Веси е негов закрилник. Но докога?
Съвместното съжителство на Веси, съпруга й и двете момчета минава през много перипетии. Жената остава без работа за известно време и с триста зора едвам свързват двата края. Преди повече от година, когато Дейвид бил за 6 месеца в дома й, заедно със сина й заминали в Чепеларе при нейните родители. Там Дейвид бил върнат от "оня свят" в Смолянската болница, след като пил бира, примесена с "нещо". Имал и други приключения с полицаите - заради цигара с...
И с училището ни е сложно, продължава Веси. "С тези промени в образователната система е пълна анархия. Кога имат часове, кога - не... И е в една спортна паралелка - какво ще стане от него, не е ясно", продължава с притесненията си тя. "Ако това момче не вземе професия в ръцете си, загубено е. А е добър готвач, има интерес към тази работа, но как да го прехвърлим в някакво друго училище, в друга паралелка - невъзможно е. Той е изостанал с учебния процес заради всички перипетии около оцеляването си. Необходима му е индивидуална подготовка, занимания. Кой ще го направи това? Държавата интересува ли се от тези проблеми? Ако не се интересува, значи съдбата на Дейвид е почти ясна...", спира разказа си дотук Веси. Не иска дори да мисли за най-лошото, което може да се случи с момчето. По-доброто е да стане престъпник и да оцелява с престъпления...
Веси е подала документи в Агенцията за закрила на детето през април м.г. Дейвид да бъде настанен у роднини или познати. "Дадох координати на негови братовчеди и братовчедки, всичко направих. Казах им дори - не държа аз да гледам това дете, ако някой друг може и иска да се грижи за него, но..." Заедно със съпруга й подготвили близо десет документа, поискани от чиновниците. Доколкото има информация към днешна дата - в агенцията имало откази от всички роднини. "Вече ми е неудобно да звъня и да питам какво става", продължава разказа си жената. В очакване на решението, което ще бъде съпроводено с отпускането на определени парични средства за издръжката на Дейвид до навършването на 18 г., Веси се грижи, понякога с помощта на приятели и близки, за Дейвид.
"Можеш ли да изриташ куче или коте? Не! А дете?", пита се и си отговаря сама Веси. И си спомня как преди време, когато пак искали да вземат Дейвид, разни чиновници започнали да ги пращат на курсове за приемни семейства, да им обясняват как трябва да не ходят на работа, за да се учат да бъдат родители, и пр. "Имаме големи деца, тепърва ли ще ни обучават, какви бяха тези безумни процедури. В същото време децата растат и се превръщат в аутсайдери", завършва с болка тя.
Държавата какво ще направи за Дейвид? Ще го остави ли да се превърне в престъпник? Ще се погрижи ли да му даде професия в ръцете, за да увеличи шансовете му оцеляване? Или отсега Дейвид ще знае, че още една година си има "мама" Веси. След това...

Стряскаща картина

България е на първо място в Европа в печалната класация по изоставяне на бебета от родителите им. Всяко трето дете, попаднало под грижите на държавата, е до 3-годишна възраст, показва проучване на УНИЦЕФ (февруари 2012 г.). През 2010 и 2011 г. средно по около 2000 деца са изоставяни от родителите си в най-ранна възраст, сочи статистиката на Държавната агенция за закрила на детето. Около 1000 от тези малчугани постъпват в домовете още като пеленачета. Това означава, че 1 от 75 бебета започва живота си под институционалната грижа на държавата. Голяма част от тях остават в домове, докато навършат пълнолетие.