14 Ноември 2019четвъртък08:36 ч.

Булевард

Мартин Петрушев: Човек трябва да бъде търсещ, питащ и любопитен

Той е тук, за да се опита да намери защо е тук, смята младият творец

/ брой: 147

автор:Боян Бойчев

visibility 1345

Мартин Марий Петрушев е роден през 1993 година. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е студент в класовете на Стефан Данаилов и Ивайло Христов. През 2017/2018 г. учи "Преводач-Редактор" в СУ "Св.Климент Охридски", където печели наградата за превод на университета. През 2018/2019 прекарва една година в университета в Хайделберг, където учи германистика и англицистика и е редактор в немско издание. Работил е за "Литературен Вестник", като водещ на собствена рубрика в предаването "Библиотеката" по БНТ1 и е превеждал разкази от "New Yorker" за "Съвременник". Негови текстове са публикувани в "Страница", "Пламък", "АРТизани" и др.

- Мартине, ти си актьор, поет... Още какво?

- Понастоящем съм част от редакционната колегия на единственото списание за съвременна немска литература в Хайделберг, където живях през последната година. С колегите се сработихме много добре и затова ще продължим работа от разстояние, като ще се връщам за представянията. Пиша рецензии и статии за българското културно списание "АРТизани" и превеждам от немски и английски.

- Създаваш прекрасна поезия. Надявам се в скоро време читателите на ДУМА да се срещнат с теб и на страниците на литературното приложение "Пегас". Кога започна да пишеш и какво те вдъхновява?

- В последните години от училище писах стихове и правих опити за пиеси в рими - доста наивни от сегашна гледна точка. По време на петгодишното си обучение в НАТФИЗ прекарвах дълго време в библиотеката, където продължих литературните си експерименти с поезия и проза, но най-големият литературен скок се случи през 2014 година, когато посещавах курс по творческо писане при Георги Господинов. От този момент нататък не спира да ме вдъхновява търсенето на нови форми и подходи към влизането в един текст.

- Мислиш ли за книга?

- Въпросът е внезапен. Това е нещо, което само трима човека знаят. Досега. От две години работя върху по-голям текст, който все повече се насочва към сферата на експерименталния роман. Темата е заседнала много дълбоко в мен и се опитвам да я преболея и преодолея. Да не казваме голяма дума, защото в момента превеждам и книга, но се надявам до другото лято да имам завършен текст. 

- Какво е за теб поезията?

- Фотография на усещането. Аромат след дъжд. Полет на капка към отражението на улична локва.

- Има ли място за нея в забързания ни делник?

- Поезията и голямата литература скоро може да останат единственият подслон от това трескаво бързане, но за тях място винаги ще има. На всяко движение има контрадвижение и ми се струва, че колкото повече хора се изгубват в патологичното скролване на времето, толкова повече ще откриват потъването в книгата като компенсаторен ефект.

- Интересуват ли се младите от поезия? Пишат ли?

- Младите пишат, но много си личи, когато не четат. Отдаването на литературата е дълъг и съзнателен процес, той не е от днес за утре.

- Аз обаче останах поразен от едно твое друго умение - да импровизираш по теми и стихотворения от други автори. Разкажи малко повече за този твой талант на нашите читатели. Как се получава?

- Дават ми дума или стих, те пораждат образ, а образът преминава в рими. Най-често в България това се случва с Константин Кучев, който пее и свири на китара и цигулка по време на импровизацията. Проектът ни се казва "СътвоРиМи". В този проект каним различни автори, които четат от книгите си, а ние импровизираме по тях и описваме в движение случващото се на пишеща машина. Често каним и други музиканти, а на финала публиката има възможност да чуе създадения текст и да си купи книгите на представените автори.

- От какви таланти има нужда България?

- България има много таланти. Тя има нужда от по-голяма подкрепа от институциите в сферата на културата, за да може талантите й да имат простор и вместо да се озлобяват от успеха на другите, да се вдъхновяват от него и да се подкрепят.

- Участвал си в няколко постановки. Коя от тях беше най-голямо предизвикателство за теб?

- "Комедия от грешки" по Шекспир и "Януари" по Радичков. Особено втората - заради свободата, която ни беше дадена от Ованес Торосян като режисьор. Най-голямото предизвикателство обаче остава живият контакт с публиката по време на импровизация.

- Поет или актьор трябва да бъде човек в живота?

- Препоръчително е да бъде търсещ, питащ и любопитен. Да може да се занимава и развива сам, а не да търси какво да го занимава. Цялата развлекателна индустрия разчита на това, че е много по-лесно да консумираш, отколкото да търсиш сам.

- Класиката или новите форми - какво е бъдещето на театъра?

- По темата има цели студии и проучвания и отговорът би бил твърде комплексен. Опасявам се от бездушен театър, в който машината взема превес над човека.

- Да се върнем към литературата. Коя е любимата ти книга?

- Внезапно бих казал "Сто години самота" на Маркес. Харесвам много романите на Достоевски, Кундера, Салман Рушди и дори Хенри Милър. В представите ми и Ницше е повече автор, отколкото философ, защото има огромно стилистично влияние върху немската проза през ХХ век. В литературата най-много ме привлича новото и предизвикателното, както и да проследявам нишките между различните текстове.

- Любим поет? Драматург?

- Поети - Райнер Мария Рилке и Т.С.Елиът. Специално "Дуинските елегии" и "Четирите квартета" са произведения, към които цял живот бих могъл да се връщам и да преоткривам. Драматурзи - Шекспир и Чехов. Те са и ще бъдат константи. Очарова ме желанието на Брехт да използва литературата за оръжие на промяната.

- Има ли нужда обществото от култура, или това е много екстремна мисъл във времето, в което те оценяват по дрехите, телефона, колата?

- Щом има човек, ще има и култура. Тя няма да изчезне, само средствата ще са различни.

- Твоето пожелание към читателите на ДУМА?

- Да търсят колкото могат повече себе си - през другите, през пътуването, през литературата и изкуството. Да не стават подвластни на масовия вкус. Смятам, че човек е тук, за да се опита да намери защо е тук, но първата стъпка е способността да разбираш другите, за да можеш да се разграничиш. Пожелавам им повече емпатия и човечност.

Голям пожар се разрази край Трявна

автор:Дума

visibility 12

Властта прие бюджет на застоя

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 219

Преди второ четене БСП ще внесе алтернативни разчети

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 219

Очакват тол системата отново да се забави

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 219

Инфлацията отново тръгна нагоре

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 219

Бул. "Витоша" сред най-скъпите търговски улици

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 219

Фирма печели 27 млн. лв "златна локва" на границата

автор:Дума

visibility 44

/ брой: 219

Ердоган се срещна с Тръмп в Белия дом

автор:Дума

visibility 0

Тръмп изкушава Ердоган с оферта за $100 милиарда

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 219

"Мини Шенген" скара Тирана и Прищина

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 219

Увеличават се молбите за убежище в Белгия

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 219

Съпротивата през очите на един "партиен еретик"

автор:Христо Георгиев

visibility 109

/ брой: 219

Денят на демокрацията

автор:Лозан Такев

visibility 68

/ брой: 219

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 61

/ брой: 219

Датата

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ