Маските паднаха

Чавдар Стоянов

Рухна окончателно умело поддържаната манипулация в публичното пространство, че протестите били ярък израз на спонтанно породила се гражданска активност. Основен принос за "падането на маските" в дните след началото на есенната парламентарна сесия имат лидерите на ГЕРБ, които с явна неохота признаха, че организираните от цялата страна автобуси с техни заклети привърженици са само част от добре подготвен, съгласуван с други десни политически сили и умело режисиран сценарий. Нещо, в което никой безпристрастен и здраво мислещ български гражданин не се е съмнявал нито за миг в последните вече повече от сто дни. В това време експертното правителство на Орешарски управлява в условията на постоянен истеричен натиск в центъра на София от страна на отломки от изхвърлената зад борда на изборите "стара десница" и фенове на ГЕРБ. Както и при наличието на открита медийна агресия от приближени до кръга "Капитал" средства за масова дезинформация.
А усилията на българския държавен глава да "засенчи" всички в желанието си чрез "упражняване на конституционни правомощия", да насочва в искана от него посока политическите процеси, бяха своеобразен връх на опитите за блокаж на работата на институциите и тяхното откровено противопоставяне една на друга.
Очевидно нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено от лидерите на българската десница, обхваната от електорална немощ и парализирана от политическа безпомощност. Неспособна да формулира смислени алтернативи, опитваща се да реанимира "политически трупове" и да размахва забравени чучела, изскочили от нафталина, които всички се надявахме, че са останали в бурната зима на далечната 1997 г. За това и в отчаяните опити за международна легитимност се прибягна до услугите на емисарите на Европейската народна партия. А те нескопосано се опитаха да чертаят нови хоризонти за политическо развитие на суверенната българска държава. И по този начин чрез призиви и декларации практически осъществиха недопустима намеса в родните политически противоборства, пропускайки факта, че управлението на България в настоящия момент е резултат от свободни и честни предсрочни парламентарни избори - признати и от КС за такива след сезиране от страна на ГЕРБ. А за всеобщо признатия принцип на международното право, който засяга задължението за ненамеса във вътрешните работи на отделните държави, в съответствие с Устава на ООН, въобще и дума не се спомена, естествено.
С това за съжаление фарсът, наречен "граждански протести" срещу управлението на излъченото от Народното събрание правителство на безпартийния експерт Орешарски, окончателно доби завършен и все по-отчайващо трагикомичен вид. Макар че организаторите имат печалната заслуга да прокарат трайно дълбоки разделителни линии в българското общество, сеейки омраза. Интерес предизвикват единствено прогнозите какво точно ще пожънат след всичките си "изпълнения".