Медиана: БСП води пред ГЕРБ с 1,5%

Лека преднина на БСП пред ГЕРБ показва последното проучване на агенция "Медиана".
Данните от изследването дават изравнени позиции на двете политически сили в градовете, но на национално ниво, според социолозите, левицата вероятно изпреварва партията на Бойко Борисов с около 1,5 на сто.
От агенцията изрично подчертават, че данните показват настроенията преди избухването на скандала "Ало, Банов съм".
В началото на годината в сравнение с данни от средата до края на 2018 г. БСП отбелязва определено положителен тренд като събира близо 6% повече подкрепа.
На национално ниво БСП изпреварва ГЕРБ с 1.2%, а ДПС събира цели 9.5%. Също и Обединени патриоти събират повече подкрепа - от 7.1%. Под 2% падат всички партии от десния сектор, както и "Воля" и АБВ.
По данните от проучването 40% декларират категорично, че ще отидат да гласуват на предстоящите европейски избори, така че от "Медиана" очакват сериозна избирателна активност. Характерното е, че готовност за гласуване имат сред електората на ГЕРБ, БСП и ДПС, а симпатизантите на останалите партии са много слабо мотивирани да гласуват. 32.6% заявяват, че по-вероятно ще гласуват срещу 13.3%, които дават отговор, че е по-вероятно да не гласуват. Категорично отказали се да се разходят до урните са 12.8%.
Към момента сред жителите на градовете преобладават желанията ГЕРБ да довърши управленския си мандат (43% срещу 28 % за предсрочни избори). За шест месеца желаещите предсрочни избори не са се увеличили, а желаещите ГЕРБ да довърши мандата са намалели с 3%. В момента нямащите мнение са 29%.
Жителите на градовете дават и средна оценка на работата на правителството - 3.40 по шестобалната система, като тенденцията е относително устойчива - при регистрирани 3.42 пред юли 2018 и 3.36 през октомври 2018 година.
Единствената област, в която доминират позитивните оценки за развитие е благоустройството, като гражданите отчитат и намаляването на безработицата. Във всички останали обществени сфери оценките са силно критични - "Влошаване". Особено негативни са оценките по отношение на престъпността, здравеопазването, корупцията и материалното положение на хората и особено на пенсионерите.
На този фон, логично и одобрението за закупуване на по-скъпите изтребители Ф-16 е много ниско. Одобрението за тази сделка сред заможната част от населението е значително по-високо отколкото при бедните и пенсионерите, където неодобрението достига близо 50%.