Медицинските открития, които промениха света

Ако само преди трийсетина години 55-годишната българка бе състарена и болнава пенсионерка, днес, макар и доста по-уморена от връстничките си в Западна Европа, ще я видите добре гримирана на работното й място или да обикаля моловете, облякла минижуп и на високи токчета.
Ако в края на 18 в. 40-годишният мъж е бил пред залеза на живота си, то в наши дни 40-годишният все още е в опасната палава възраст.
Нещата са ясни - дори у нас продължителността на живота се увеличи, макар и нeсравнимо със западноевропейците и американците - в периода 1935-1939 г. в България тя е била 51,7 г., а в 2011-2013 г. - 74,4 г.
Процесът на стареене на човешкия организъм започва веднага след раждането. Безспорно хората винаги са мечтали да живеят по-дълго. Дори и тези, за които животът е бреме - в здравословен или в социален аспект. Защото даже да знаем, че нещата утре ще са по-зле, таим надежда: не сме прави и ще се случи чудото! Иначе защо според повечето световни религии само тялото е "тленно", душата или духът са безсмъртни?
Да вземем за пример едно от олицетворенията на хилядолетната човешка мечта за безсмъртие в изкуството - сериалът "Шотландски боец". Също толкова стара е и мечтата за вечната младост и дълголетието, намерила място както в най-древните религии, така и в литературата - например "Шагренова кожа" на Оноре дьо Балзак или "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
През хилядолетията, в които войните и епидемиите са вземали хиляди жертви, мечтата за дълголетието е била почти неосъществима, ако не се броят тайнствата на знахарството. Последните два века обаче нещата се промениха и една от причините за това се крие в напредъка на медицинската наука. Откритията дават надежда не само да добавяме години към живота си, но и все по-добро качество на живот към годините.
Някои от тези открития в наше време изглеждат елементарни, но всъщност те са спасили милиони животи. Още през 19 в. унгарският лекар Игнац Филип Земелвайс открива, че месечната смъртност от родилна треска в акушерските клиники намалява до 50% след

измиването на ръцете

на персонала. Откритието му е посрещнато на нож от старите лекари във Виена, където работи, а самият д-р Земелвайс e обявен за луд и вкаран в лудница, където умира от сепсис вследствие на раните, получени от жесток побой от персонала. В наши дни в цивилизованите държави са разпоредени специални и задължителни правила за измиване и дезинфекциране на ръцете на медицинския персонал. А и е известно, че чистите ръце могат да спасят над 1,8 хил. детски живота дневно.
Човечеството е дало най-много жертви при епидемии. Но английският лекар Едуард Дженър променя това, след като само няколко години преди настъпването на 19 в. прави първата ваксина против едра шарка, а през 1805 г. Наполеон, макар по това време страната му да е във война с Англия, въвежда задължително

ваксинирането

във Франция. До откритието на д-р Дженър вариолата убива около 400 000 европейци годишно (включително и петима действащи монарси) и е причина за една трета от възникналата слепота сред населението. Умирали една четвърт от възрастните и над 55% от заболелите деца. Благодарение на универсалното задължително ваксиниране последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 г., а през 1980 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява окончателното унищожаване на вируса. В България заболяването е официално ликвидирано през 1928 г., след като от 1903 г. противовариолната ваксинация става задължителна по силата на Закона за опазване на общественото здраве.
Откритието на Дженър провокира търсенето и откриването на ваксини за други заболявания, сред които е детският паралич (полиомиелит). За него няма лечение, но след като през 1954 г. се въвежда масовата ваксинация, заболеваемостта рязко спада, а през 1994 г. СЗО обявява Западното полукълбо за свободна от заболяването зона.
През 1815 г. в Англия един от четирима с туберкулоза умира, във Франция през 1918 г. всеки шести, навестен от Жълтата гостенка, умира. Заболеваемостта значителна спада, след като през 1906 г. е открита БЦЖ ваксината. Днес охтиката отново триумфира, приспособена към познатите лекарства, и без да е болест само на бедните. В момента се разработва нова ваксина против туберкулоза.
Над 1,5 млн. деца нямаше да умрат през 2011 г., ако бяха имунизирани, писаха в доклада си експертите от УНИЦЕФ и пресметнаха, че ваксините  могат да спасят живота на 2-3 млн. деца всяка година.

Рентгеновото лъчение

е открито на 8 ноември 1895 г. от германския физик Вилхелм Конрад Рьонтген и дава мощен тласък не само за развитието на физиката, но разкрива невероятни хоризонти пред медицинската диагностика. Рьонтген, починал от рак в резултат на облъчването от лъчите, които сам открил, до края на живота си не е вярвал във вредата от тях. Разбира се, с този дар на науката не бива да се злоупотребява, защото днес знаем, че само една снимка на зъб се равнява на 365 изпушени цигари!

Инсулинът

за пръв път е инжектиран на диабетно болен през 1922 г. И ако до началото на ХХ в. захарната болест се равнявала на смъртна присъда, днес, макар да не е открито нищо по-добро от инсулина, хората с диабет благодарение на това лекарство и на добрия контрол могат да доживеят до дълбоки старини. Пример за това е не само 88-годишният ръководител на Социалистическата федеративна република Югославия Йосип Броз Тито, но и милиони хора по света, сред които и столетникът бай Милуш Янков от софийското село Кубратово, живял с диабета повече от половината си живот. 
Ако днес населението на планетата надминава 7 млрд. души, в много голяма степен това се дължи на

антибиотиците

Началото на масовата им употреба е поставено през Втората световна война с първия известен на човечеството техен представител - пеницилина. Последната крачка към раждането на революционното лекарство срещу сифилис, туберкулоза, гангрена и прочее инфекции прави Александър Флеминг, който, докато изследва грипа, открил природния пеницилин.
После се раждат стрептомицин (използван за пръв път в лечението на туберкулоза през 1946 г.), биомицин и т.н. Днес годишно се произвеждат 12 млн. кг пеницилин и употребата му има важен принос за по-здравословния и по-продължителен живот, а смъртността от инфекциозни заболявания, причинени от бактерии, само в САЩ е едва 5% от смъртността преди век!
Антибиотиците дават тласък и на развитието на други клонове в медицината, сред които са онкологията, хематологията, трансплантологията, защото имунитетът на раково болните на химиотерапия и след операция е отслабен и те са податливи на всякакви бактериални инфекции, които успяват да победят благодарение на антибиотиците.
40-те години на 19 в. са белязани и с други важни медицински открития, сред които пластичната хирургия. Тя е наложена от живота. Или по-точно - от войната. Огромният брой ранени и обезобразени войници е трябвало да намерят мястото си в обществото, да работят. Пак по това време е открита и машината за хемодиализа.
Част от човешката мечта за дълголетие, при това в добро здраве, е

присаждането на органи

което осигурява по-добро качество на живот на болния. Свидетелства за това се откриват в древните митологии не само на Китай и Гърция. Легенда разказва, че през 3 в.сл.Хр. лечителите Козма и Дамян извършили чудо, присаждайки крак от убит етиопец на бял човек. През вековете опитите за трансплантация на органи не са давали задоволителен резултат, докато не била открита и изследвана причината за това - реакцията за отхвърляне на присадката.
След първата успешна трансплантация на бъбрек през 1953 г. в САЩ световноизвестният сърдечен хирург - южноафриканецът Кристиан Барнард, извършва първата трансплантация на сърце през 1959 г. Днес трансплантациите на органи, тъкани, кости са рутинна операция в целия цивилизован свят, а присаждането на лице, ръце, крака вече не е новост. При това медицината се цели по-високо - качеството на живот на хората с присадки да не се различава много от това на здравите.

Хапчета, променили живота на жените и мъжете

Преди близо 64 години се роди хапчето, което даде самочувствие и истински шанс за еманципация на жените. Неговата популярност се смята, че е по-голяма от тази на атомната бомба, компютъра и мобилния телефон. За наша гордост негов откривател е професорът с български корени Карл Джераси, причисляван заедно с Шекспир, Нютон, Дарвин, Айнщайн и Коперник към 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие!
Принос към подобряване на качеството на живот имат и много случайни открития във фармацията, сред които са аспиринът и виаграта. Малкото синьо хапче промени сексуалния живот на милиони мъже и жени по света. Всъщност учените от фармацевтичната компания са разработвали лекарство за сърдечносъдово заболяване и дори вече били на път да се откажат, когато мъжете пациенти, участвали в клиничните изпитвания, започнали да съобщават, че получават отлична ерекция.
Години наред учени търсеха дамския аналог на "синьото хапче". В началото на т.г. излязоха съобщения, че във Великобритания се продава вече "женска виагра", разработена на билкова основа.  
Пак ще кажа: ако днес населението на планетата надхвърля 7 млрд. души, в много голяма степен това се дължи на

"ин витро" оплождането
 
дало тласък на развитието и на други методи на асистираната репродукция. След 1978 г. благодарение на британския учен Робърт Едуардс милиони двойки по света имат шанса да прегърнат свое дете...
Това може би са 1/100 000 от откритията в медицината, физиологията, биологията, химията, физиката, които през последните векове дадоха шанс на хората не само да живеят, но и повече време да се радват на добро здраве. В наши дни целта на медицинската наука е да превърне заболявания като рак и СПИН например в хронични, както това става с диабета. Вече е ясна тенденцията в онкологията да бъдат разработвани медикаменти, които да поразяват само туморните клетки и да не засягат здравите клетки и тъкани. Засега учени работят усърдно върху методи за спасяване на онкоболните от разсейките на злокачествените тумори...
Отделно от медицината, мощното развитие на козметичната промишленост дава солидно рамо в опитите на съвременния човек да замаскира и дори да заличи следите от годините и от умората.
Според учени много са факторите, които влияят на

дълголетието

За някои водеща е ролята на околната среда и начинът на живот, според други - характерът, семейните традиции и поведението, за трети дълголетието се влияе предимно от коефициента на интелигентност. Едно е ясно: дългият живот, при това в добро здраве, не е случайност. 
Напоследък все повече се говори за наследствената предразположеност на индивидите към една или друга болест. Генетиците вече откриха множество нарушения, които влияят негативно на здравето или са предпоставка за едно или друго заболяване. Човек като знае своите или на децата си слаби страни, може така да планира своя живот, че да сведе до минимум риска от заболявания. Все повече данни обаче сочат: наследствеността има далеч по-малка роля за дълголетието, отколкото се смяташе преди. Например изследване от 2006 г. на американски учени показва, че не са редки случаите при близнаци, които винаги са живели заедно, единият да се радва на прекрасно здраве до късна старост, докато другият да има животозастрашаващи здравословни проблеми.
Друго изследване с участието на 4500 близнаци от скандинавските страни, посветено на предразположеността към ракови заболявания, показва, че само ракът на гърдата, на простатата и на дебелото черво може да се определят като наследствени. Нещо повече: китайски генетици установиха неотдавна, че вероятността да доживеем 100 и повече години зависи само 25% от наследствеността, а всичко останало е в наши ръце - начин на живот, стрес, околна среда.
Един от крайъгълните камъни на доброто здраве и дълголетие е

сънят

Например световната статистика сочи, че 37% от смъртните случаи при катастрофи се дължат на умора и кратковременни заспивания зад волана. Дефицитът на сън често е повод за дневната сънливост, което от своя страна става предпоставка за трудови злополуки. Освен това недостатъчният сън може да отслаби имунната ни система, правейки ни по-податливи на инфекции. Установено е, че при хората, които спят по-малко от 6,5 часа през нощта, многократно се повишава рискът от диабет и рак, а при жените, които спят по-малко от 8 часа в денонощието, е повишен рискът от сърдечносъдови заболявания.
Сред водещите фактори за здраве и дълголетие е

движението

Според някои учени то е много по-важно за здравето, отколкото телесното тегло. Доказано е, че 30 минути енергична разходка снижават чувствително нивото на лошия холестерол. И не само това. То има голям принос за облекчаване на хроничните заболявания и е в състояние да забави значително процеса на стареене поради по-доброто снабдяване с кислород на всички органи и тъкани. Медиците са категорични, че движението е най-доброто лекарство (при това без странични ефекти) за понижаване на кръвното налягане, контролиране на кръвната захар и на теглото, облекчаване на болката. Освен това минимум 1000 стъпки дневно на въздух допринасят за подобряване на секса, на паметта, на имунната система, на здравината на костите, както и за подобряване на съня.
Само половин час дневно енергично ходене ликвидира стреса, но и облекчава запека. Медиците препоръчват за ходенето да се избере слънчевата част на деня - така човек има възможност да се възползва и от задължителните 15 минути на слънце, които са необходими за производството на витамин Д. Освен ходенето, много медици препоръчват и танците като възможност за движение.
През последните десетилетия все повече се говори за

храната

като съществен фактор за здраве. В различни периоди различни учени провеждат различни опити и получават различни резултати. Ако вчера месото е било най-вредната храна, днес то е най-полезната. Ако вчера да се яде хляб и торти е било истинско престъпление спрямо собственото здраве, днес това е най-здравословната храна, или обратното. Дори яйцето бе реабилитирано като основен причинител на високия холестерол.
Диетолози се надпреварват да пишат статии и цели книги за здравословното хранене и един друг се опровергават. И все в името на дълголетието и здравословния начин на живот. В интернет непрекъснато се натъкваме на препоръки от рода на "седемте най-полезни храни", "10-те" (или 25-те, или 50-те най-полезни храни в света или на всички времена). Макар да има храни, чиято полза за здравето да се поставя под въпрос в различни периоди, има и такива, чиито качества са безспорни. Например българското кисело мляко.
 Проф. Иля Мечников събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България - по четирима на 1000 души. Направил проучване и разбрал, че болшинството столетници са овчари, които редовно се хранели с българско кисело мляко. Така проф. Мечников пръв дава строго научно обяснение за хранителните, диетичните и лечебните свойства на българското кисело мляко и обръща вниманието на световната общественост към него.
Според най-новите изчисления всекидневната употреба на няколко домата намалява риска от сърдечносъдови заболявания, с 30% и риска от заболявания на пикочния мехур и стомаха до 50%!
Да не забравяме за редовната употреба на чесън - едно от основните лекарствени средства, използвани в народната медицина на много нации. Например китайски учени провеждат мащабно проучване в продължение от 7 години върху лечебните свойства на чесъна. Те изследвали здрави хора и такива, които са болни от рак, и установили, че у тези, които ядат най-малко два пъти седмично суров чесън, рискът от рак на белия дроб е с 44% по-малък. Освен това и вероятността от развитие на рак при пушачите била намалена с 30%. Твърди се още, че китайците притежават рецептата на еликсира на младостта с чесън, която е от 2000 г. пр.н.е.


Еликсирът на младостта

Според записките рецептата е следната: необходими са 350 г чесън, който се нарязва на ситно и се счуква добре с дървено чукало. Прибавят се 300 мл спирт (96%). Сместа се слага в буркан и след като бъде плътно затворен, остава да престои 10 дни. Течността се прецежда през плат и се оставя да престои още 2-3 дни. Пие се на капки, разтворени в 50 мл мляко със стайна температура по 3 пъти на ден - на закуска, обяд и вечеря по определена схема: в първия ден за закуска се пие 1 капка, за обяд - 2, на вечеря - 3. През втория ден 4:5:6, третия - 7:8:9, четвъртия - 10:11:12, петия - 13:14:15. От шестия ден количеството се намалява - 15:14:13, седмия - 12:11:10, в осмия ден - 9:8:7, в деветия - 6:5:4, в 10-ия ден - 3:2:1. Когато се стигне до 11-ия ден, започват да се пият по 25 капки на всяко хранене, докато свърши течността.


На кого Исус обещава вечен живот

Както пише на Търновския надпис на хан Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда..." Отговор на въпроса от какво най-често умират столетниците дава Катрин Евънс от Кралския колеж в Лондон. Тя е направила анализ на данните на 35 867 столетници, починали между 2001-ва и 2010 г. Между тях повечето били жени.
Възпалението на белите дробове е сред най-често отбелязваните причини за смърт - 18%, а в 6% имало други заболявания на дихателните пътища. Други често срещани причини: цереброваскуларни смущения (тук влизат инсултите) и коронарна болест на сърцето - по 10%, деменция и алцхаймер - 6%. От рак са починали едва 4% от столетниците.
Ако трябва да се върнем към митологията, няма как да подминем 930-годишната възраст на Адам, нито 912 г. на Сит или 910 г. на Каинан. Трудно е да се каже дали причината за такова дълголетие е в изпълнението на 30-те съвета за здравословен живот, сред които "Опирайте се на вярата!", или те са водили природосъобразен живот, или просто мерните единици за време в древността са били различни от тези в наши дни. През последните 1-2 години учени започнаха да правят прогнози, че скоро хората ще живеят по 100 до 150 години, и в повечето случаи се позовават на напредъка в медицинската наука. От друга страна, да не забравяме, че и науката се прави от човеци, така че едва ли би имало пълна победа над природата. Все пак, ако учените не оправдаят надеждите ни, остава да повярваме на обещанието на Исус: "Който чува думите ми и вярва в онзи, който ме е изпратил, има вечен живот"!


"Пеницилинът лекува гонорея до 4 часа", пише на този плакат от времето на Втората световна война

Луиз Браун, родена на 25 юли 1978 г. в Олдъм, е първото в света бебе, заченато ин витро, с родителите си

Ваксинирането е едно от медицинските откритияq спасило милиони животи 

През 40-те години на миналия век да се иде на рентген било толкова модерно, че дамите са приемали изследването едва ли не като един от знаците на благополучието