Медийна несвобода

Степента на политическата демагогия е несравнимо по-голяма днес, отколкото едно време. Съответно обслужващият персонал в лицето на медиите боледува точно от тази болест.
Написах роман, тъй като бях шокиран от събитията в България по време на Възродителния процес. Струваше ми се, че не може нищо по-страшно да се случи на страната, от това, на което бях свидетел тогава. Само че съм свидетел, оттогава насам, как България забрави всичките си постижения в името на съмнителна пропаганда на неща, които са абсолютно недостъпни.
Много съм разочарован в най-добрите си надежди. Това ви го казва човек, които е минал средата на живота си и не се съмнявам, че младите хора гледат с надежда и упование.
Днешната журналистика и медии са по-несвободни от тези преди 1989 г. Защото автоцензурата при нас съществуваше, но беше в резултат, в голяма степен, на лични убеждения. Автоцензурата днес е в резултат на съобразяване със статуквото и то по безпардонен начин. Информационно затъмнение, смятам, че има по множество теми. Информационно затъмнение има по отношение на събитията в Израел, на войната в Украйна, БРИКС, на Китай и т. н. Ние не можем да избираме информацията и информационните източници и това също е в резултат на информационното затъмнение.
За Чернобил ще спомена героизма на някои от хората, които все пак полагат живота си, за да предотвратят най-страшното, ако това е бяла пропаганда, аз съм за това да се говори за тези хора. Защото, както чудовищната небрежност на една порочна практика предизвика Чернобил, така и героизмът на смели мъже предотврати по-страшна катастрофа. В болницата в Макаров с колегата Любен Антонов се срещнахме и се снимахме с две от момчетата - пожарникар и милиционер, които доживяваха последните си дни, защото бяха влезли, въпреки забраната, да спасяват мъртвите си другари. По стечение на обстоятелствата сме били пощадени от радиоактивно замърсяване, защото преобладаващите ветрове се отнесли основна част от облака в други посоки – северозапад. Ако това е вярно, България не е била изложена на интензивно замърсяване. Пропагандата действа в едната и другата посока и приказките за огромните марули и тайното намерение да бъдем изтребени, са едни теории, които не почиват на реална основа. Ние с Любен Антонов оцеляхме след едно такова влизане в такава зона и това е факт.
Аз нямам впечатление българският елит с какво се хранил и пил. За нас бяха положени специални грижи в болницата. Бяхме на специален хранителен режим, извършваха се прегледи и здравето ни беше гарантирано. Хранеха ни по диета за космонавти, която да предотврати последиците от радиоактивни фактори.

Пред БНР

*Авторът е бил кореспондент на „Работническо дело“ в Русе. Той заедно с колегата му от БНР Любен Антонов влизат в забранената радиационна зона при взрива на атомната централа в Чернобил.