Медийните бомби и истината

Има една редовна политическа бомба, която традиционно се мята медийно срещу БСП преди всички възможни избори. Започва високоволтов вой: социалистите пак се карат, пак ще изключват несъгласните, лидерското токче на Корнелия Нинова отново пробива черепа на дисидентските гласове. И това винаги е холивудска димка, но медийната стигма остава и БСП все трябва да се обяснява, изяснява... Всъщност това е голямата цел на занятието.
Същото се случи и с пленума на Националния съвет вчера. Тези, които се продадоха на ГЕРБ и ПП-ДБ пред очите на всички и се превърнаха в смокиново листо на голямата корупция в София, дойдоха на заседанието с идеята, че ще излязат от него като мъченици - изключени и изтерзани в битката за голямата лява идея (разбирай шефски места на комисии в СОС).
Изненадата от решението (не изключване, а нов цикъл от отчети и избори в София) доведе дотам, че част от участниците в пленума нямаше как да сменят предварително подготвените речи за изключването... Същото важи и за медиите. Нито една от тях нямаше информация какво наистина ще вземе като решение социалистическата партия. Защото нито една от тях не иска да информира. Те искат само да бомбардират.
В крайна сметка БСП реши да изправи общинските съветници и ръководства пред мнението на техните избиратели. Не пред дежурните декларации за подкрепа, а пред очите на тези, които с очите си видяха как действат зомбитата с флексове в столицата. Това ли е големият ужас и авторитаризъм? Това ли е голямата драма на тези, които изписаха три милиона декларации за подкрепа? Казвам го иронично, но всъщност проблемът е доста голям.
БСП от години живее в една много жестока дилема. Няма как да оглавиш битката за промяна в държавата, ако не промениш себе си. А промяната в БСП се оказа мъчителна, защото разсейките на паралелната държава продължават да я използват на някои места като борсов продукт, който може да бъде продаден в името на нечии задкулисни интереси.
Много може да се говори за черноборсаджиите, които са готови да предадат всички леви идеали в името на конюнктурата, но проблемът в София го демонстрира по най-болезнен начин. И особено гадно е това, че покупко-продажбата на душата на БСП минава под знамето на това, че видиш ли ние "отпушихме работата на общинския съвет". А когато схемата възмути хората и ги взриви от недоволство изведнъж се оказа, че пак ръководството на БСП е виновно. За какво не стана ясно. Но очевидно то винаги трябва да е виновно докато търговците не изсмучат БСП докрай и не си потърсят друг партиен пристан.
Ето срещу това вечно търгуване с БСП се обяви вчера Националният съвет на партията. По телевизиите ще чуете друго. Ще видите поредната порция оплаквачки, но истината е, че никой не е обещавал мисията за обновлението на БСП и нейната чистота да бъде лесна.
И най-накрая едно лично наблюдение. Всички "осквернени съвести", които се изказваха вчера говореха с тревога, притеснение, смут и печал за предстоящите европейски избори и за това как БСП трябвало да се представи добре на тях. Когато точката за София обаче мина и БСП започна да дебатира своята платформа за този вот, съвестите си биха шута и дори не останаха в залата да дадат своя принос за доброто представяне и идеи. Имайте го предвид.