Меркел и Оланд гледат в различни посоки

Европейските лидери никога не са имали проблеми с визуализирането на целите си, за разлика от предишния американски президент Джордж Буш-младши. Тяхната представа за бъдещето на континента винаги е била ясна, но щом ставеше въпрос за прилагането й на практика, ЕС неведнъж изпадаше в затруднения. Това несъответствие между европейските цели и способността да бъдат реализирани се прояви за сетен път на последната среща на върха. След провеждането й лидерите се обединиха около една представа за бъдещето на ЕС: трябва да бъде създаден икономически и паричен съюз, но само с помощта на общи банков, фискален и политически съюзи. Разбира се, проблемът идва със споменаването на начин или време за определяне на последните. Особено ясно това проличава в различните гледни точки на германския канцлер Меркел и френския президент Оланд.
Така описва ситуацията след срещата американският икономист Бари Aйкeнгрийн в своя публикация за Project Syndicate.
Под банков съюз се има предвид създаване на единен контролен орган, съпроводен от депозитно-осигурителна схема и механизъм за отстраняване на неплатежоспособните институции. Така европейските спасителни фондове ще могат да инжектират средства директно в банките с недостатъчно капитал. По същия начин фискалният съюз ще дава на Европейската комисия (ЕК или евентуално на Европейската хазна) правото да налага вето върху държавните бюджети. Също така части от дълговете на страните членки ще бъдат обърнати в еврооблигации, превръщайки ги в общо задължение на всички държави в ЕС. По-късно ЕК ще решава колко еврооблигации да емитира и от чие име.