Милитаризъм на ръба на театъра

Военните игри около Украйна продължават да бъдат на тревожно високо ниво, въпреки че САЩ и Русия предприеха някои мерки за намаляване на напрежението като срещата в Неапол за предотвратяване на конфликтите в открито море, а също и намалелите обвинения от западна страна, че руската авиация лети "опасно близо", до границите на страните от НАТО.
Въпреки това ръстът на ученията от двете страни предизвиква справедливи опасения от случайни инциденти с участието на военни, които могат да доведат до по-тежки последствия. В края на август британският вестник "Дейли мейл" писа, че по данни на експерти, от началото на  украинската криза Русия и НАТО са били 66 пъти на ръба на различни сблъсъци. Според доклад на британския аналитичен институт "Европейска лидерска мрежа" през 2015 година НАТО вече е провела или планира да проведе 270 военни учения в Европа, а Русия около 4000. Разликата обаче е в това, че руснаците провеждат тези маневри на своя територия, а американците и техните съюзници на територията на Източна Европа, Прибалтика и Украйна, понякога много близко до границата с Русия. Когато в случая се използва думата "провокационни", то тези действия трудно могат да бъдат приписани на руснаците, които извършват ученията на своя земя. Впрочем в Държавния департамент обвиняват Москва в провокационно поведение, дори когато ученията се провеждат в Далечния изток, което говори много за действителните желания на американците да успокояват нервозната ситуация.
Според "Европейска лидерска мрежа": "В тази ситуация съществува огромна вероятност за опасна грешка или случайност, която може да доведе до задълбочаване на кризата или дори до пряк военен сблъсък". Експертите, сред които има не само британци, но и поляци, руснаци и турци, призовават да се проведе заседание на Съвета Русия-НАТО, на което да бъдат взети решения за намаляване на възможността от случайни военни инциденти и за постепенно сваляне на напрежението. За момента обаче не е известно да има официални планове за провеждането на подобно заседание, може би защото подобна стъпка би се схванала като отстъпление от санкционния натиск върху Русия, което категорично не би се харесало на американците. Да не забравяме, че военните контакти между Москва и НАТО станаха първата жертва на политиката на санкции.
В същото време американските военни продължават с политиката на демонстративно увеличаване на военния персонал и техника в Европа, включително и в България. Освен щабните центрове на НАТО, които впрочем са запланирани още преди украинската криза, в България дойдоха и американски танкове и гаубици - четири танка и три гаубици. Горе-долу такива количества бяха разположени и в Прибалтика, и други източноевропейски държави. Освен това в Европа пристигнаха най-модерните и, както казват, съвършени изтребители Ф-22 "Раптор". "Хищниците", както се превежда името на самолета, също пристигнаха 4 (четири) бройки, за да успокояват нервите на изплашените от руснаците европейци. Поне така твърди американската пропаганда. Например в България научихме за пристигането на бойната техника не от родното ни правителство, а от генерал Норман Куулинг, зам.-командващ на американската морска пехота в Европа. Той ни обясни, защото за това не се намери официално българско лице, че бойната техника и стотината войници към нея били "демонстрация на ангажимента на САЩ към съюзниците от НАТО, които са притеснени от участието на Русия в украинските събития".
В същото време социологическо проучване на Центъра за модерна политика от средата на юли показа, че над 71% от българските граждани не подкрепят разполагането на тежко въоръжение на САЩ и НАТО у нас.
Тогава обосновано възниква въпросът кой толкова се страхува в България от руснаците, че трябва американците да правят "демонстрация на ангажимента" си. Очевидно е, че ако изобщо има такива сигнали на "разтревожени" хора от България, те се излъчват от проамериканското правителство и привържениците на десницата в България, които традиционно виждат в Русия архизлодея на нашето време. Отделен е въпросът, че българите са поставени от управляващата върхушка в унизителното положение да научават от представители на чужди държави какво ще се случва в собствената им страна. Но това се повтаря вече толкова често, че народът започна да свиква, което вероятно е и целта на задачата с оглед на възможни бъдещи щения към България.
Американското въоръжено присъствие в Източна Европа потенциално е заплаха за народите от тази част на Стария свят, но засега то остава в рамки, които преди време по друг повод френският социолог Емануел Тод определи като "театрален микромилитаризъм". Има се предвид, че САЩ използват точно толкова военна сила, колкото да създадат видимост, че са заети с някакъв проблем, но без да правят решително военно усилие. Като например в Ирак и Сирия в момента, където САЩ използват няколко десетки самолета, за да изобразяват активна борба с "Ислямска държава", вместо да предприемат решително настъпление по сушата с многохилядна армия. Но подобна политика позволява на Америка да твърди, че е ангажирана военно, без да се налага войниците й да мрат в пясъците и същевременно да има влияние върху събитията.
По същия начин Вашингтон се държи и в Европа. Изпращането на десетина танка и оръдия в Източна Европа е смехотворно от военна точка. Но всъщност, въпреки многото истерични коментари, Америка няма намерение да воюва с Русия. Войната с Русия е опасно занимание и при цялата налудничавост, която демонстрира в последно време американската външна политика, в Белия дом със сигурност си дават сметка за някои азбучни истини. Поради това засега всичко се свежда до политика на санкции и нагнетяване на военната истерия с помощта на този "театрален микромилитаризъм". Така без да рискуваш живота на нацията (в буквалния смисъл на думата - все пак Русия е единствената страна в света, която реално може да нанесе на САЩ неприемливи човешки загуби), решаваш външнополитически задачи по запазване на военнополитическото си влияние на континента.
По-опасен е обаче въпросът с военните сили на САЩ и други страни като Великобритания и Канада, които са разположени в самата Украйна. Засега това са неколкостотин души в западната част на страната, които инструктират и обучават украински военни. При нестабилната ситуация в Украйна, при наличието на достатъчно екстремистки сили и в условията на фактическа гражданска война не е изключена вероятността тези военни да се окажат обект на провокации с цел въвличането на САЩ по-дълбоко във военните действия срещу опълченците в Донбас. Това на свой ред създава други още по-тежки рискове за европейската безопасност.
Американската политика в Украйна противоречи на общоевропейските интереси в тази част на света. Правителството и президентът в Киев са в дълбока зависимост от Вашингтон и последните гласувания в украинския парламент по Минските споразумения, направени под зоркото око на посланика Джефри Пайет и зам. държавния секретар Виктория Нюланд, доказват това. Вашингтон може да управлява марионетките си в Киев и без да се налага в това да участват и други държави. Но контролът върху Украйна очевидно е само половината работа. Другата част е Европейският съюз да бъде държан на къса каишка, защото ако кривне от "правия път", това би нанесло огромни щети върху възможностите на САЩ да бъдат хегемон. Това е целта и на засилването на военното присъствие на Америка - да поддържа усещането за заплаха сред политическите елити, които са готови да вярват на това и да създава усещането за незаменимост, един вид "ако си отидем, ще дойдат руснаците".
Именно рухването на това усещане за незаменимост и ще бъде краят на американската политическа доминация в Европа, но и вероятно точно поради това конфликтите и образът на врага са необходими, за да се поддържа задължителното и необходимо за "незаменимостта" напрежение. Това положение е тест поне за вменяемите политици от т.нар. Стара Европа. Само те, за съжаление само те, лидерите на Франция, Германия, Италия, Австрия, могат да предприемат усилия, за да наложат на ЕС политики извън американския коловоз и така да извадят континента от налаганата му порочна схема, която крие в себе си само заплахи.
 

Снимка БГНЕС

Решението на НАТО за създаване на командни центрове в страните от Източна Европа ядоса Русия и подхрани конфронтацията в отношенията с Москва