Мина вкара Гренландия във фокуса на глобалните интереси

Би Би Си

В центъра на местните избори в Гренландия, състояли се този месец, бе минен проект, заради който резултатът от гласуването  може да има глобални последици. Става дума за мината "Кванефийлд" (Kvanefjeld) в южната част на Гренландия, едно от най-големите находища на редки минерали в света.

Основната опозиционна партия, лявата Inuit Ataqatigiit (IA), спечели парламентарните избори с 37% от гласовете. Това е партия на коренното население, чийто основен приоритет е опазването на околната среда. Сега тя ще се стреми да сформира правителство.

Второ е Социалдемократическата партия Siumut. От 1979 г. тя не е била на власт само четири години.

Победилата партия IA се противопоставя на проекта за добив в "Кванефийлд", чието бъдеще остава да виси във въздуха след сегашните избори, които се следят отблизо в редица развити държави.

Гренландия е огромна автономна арктическа територия с едва 56 000 жители, която принадлежи на Дания. Икономиката зависи от риболова и субсидиите от датското правителство, но заради топенето на леда възможностите за добив се увеличават и заедно с тях интересът на световните сили към тази територия. Островът е в центъра на силна конкуренция между САЩ, Русия и Китай за арктическите ресурси.

Мината е собственост на австралийска компания "Грийнленд минърълс", която от своя страна е подкрепена от китайска компания. Компанията уверява, че мината има "потенциала да се превърне в най-големия производител на редки руди в света". Става дума за група от 17 елемента, използвани за производството на всичко: от смартфони през електрически превозни средства до оръжия.

Разногласията за мината обаче, доведоха до падането на правителството на Гренландия по-рано тази година, затова бяха свикани предсрочни избори. Много жители изразиха загриженост относно потенциалното радиоактивно замърсяване и токсичните отпадъци на земеделските земи около мината, а от победилата партия IA обещаха да блокират проекта.

В противовес на нея, социалдемократите подкрепи проекта за мината с аргумента, че тя ще осигури стотици работни места и ще донесе стотици милиони долари годишно в продължение на няколко десетилетия, което може да доведе до по-голяма независимост от Дания.

От 2009 г. тази покрита с лед територия управлява собствените си ресурси, но все още разчита на годишни субсидии от Копенхаген за около 638 млн щатски долара, което представлява около една трета от нейния бюджет. Дания контролира също външните отношения и отбраната на острова.

Въпреки че независимостта имаше вторична роля в сегашната предизборна кампания, основните партии и по-голямата част от населението подкрепят отделянето от Дания. Разликата между тях е само времето и начина на осигуряване на необходимите доходи.

Лидерът на социалдемократите Ерик Йенсен призна по датска телевизия, че противоречията около проекта за добив са "една от основните причини" за поражението на неговата партия.

Последните години Гренландия беше в центъра на събитията няколко пъти, като бившият президент Доналд Тръмп предложи през 2019 г. САЩ да купят територията. Дания побърза да нарече идеята "абсурдна", но международният интерес към бъдещето на острова продължава.

Китай вече има минни сделки с Гренландия. докато САЩ, които имат ключова авиобаза от ерата на Студената война с решаваща роля за ранно предупреждение и наблюдение на въздушното пространство, са предложили милиони в помощ на острова. 

Самата Дания призна важността на територията и през 2019 г. за първи път постави Гренландия на върха на програмата си за национална сигурност.

А през март тази година група експерти стигнаха до заключението, че Великобритания, САЩ, Австралия, Канада и Нова Зеландия, известни като алианса "Пет очи", трябва да се съсредоточат върху Гренландия, за да намалят зависимостта си от Китай за доставки на ключови минерали.

Добивът обаче не е единственият проблем на Гренландия. Територията е подвластна на климатичните промени и учените отчитат рекордни загуби на лед миналата година. Но в същото време топенето на леда би увеличило възможностите за добив и за отваряне на нови морски маршрути през Арктика, което ще съкрати продължителността на глобалния транспорт.  

Съответно това засилва вниманието и върху някои  дългосрочни териториални спорове, като Дания, Русия и Канада търсят суверенитет над огромна подводна планинска верига близо до Северния полюс, известен като хребет Ломоносов. /БГНЕС