Миналото е предупреждение

"Нищо не струва онази история, която се пише от историци и се чете само от историци. Но нищо не струва и онази история, която е превърната в комерсиална мелодрама."
"Историята е предупреждение. Огромен арсенал от разнолики експерименти, в които всяко поколение търси отговори на съвременни решения и вижда това, което му диктува собствената му природа. Затова на въпроса за един исторически процес може да има няколко верни отговора."
"Историята не е извор на ненавист. Няма народ, който да не е причинил нещастие на другите и да не е понесъл нещастие от другите. Трябва най-сетне да разберем това, ако сме европейци не по географско рождение, а по разбиране."
"Величието не е алиби за нещастието. Едни българи са мрели и са оставяли вдовици, други редом са правили мангизи, а после са си строили къщи в центъра на София. В миналото има слънца, но има и сенки. Това си мисля, когато виждам тези къщи днес."
"Да се срамуваш, че Русия ни е освободила, е израз на пренебрежението на парвенютата."
"Днес можеш да си наследник на обеднял граф, което не носи пряк социален статус. Но ако си наследник на богат индустриалец, предимствата остават същите, както във времената на йерархията на аристокрацията. Всяко условно "връщане" в миналото е опит да вникнем в съвременния свят. Той е съграден от много пресечени паралели. Няма оценка без сравнение."   

Такива на пръв поглед парадоксални думи каза проф. Андрей Пантев пред интелектуалния кръг от свои приятели, видни учени историци, депутати, журналисти, които се събраха завчера вечерта в приземието на Софийския университет, известно на цял свят с популярното име "Яйцето". Вероятно не можеше да се подбере по-подходящо място за представянето на новата книга на проф. Пантев "Исторически паралели", издадена от ИК "Анубис". На премиерата дойдоха голяма част от депутатите на левицата, включително Сергей Станишев, но това не създаде усещане за "мероприятие". Има в България такива хора на ума като Андрей Пантев, които по самата си същност са несъвместими с официозността и с конюнктурните церемонии. Едно обяснение защо е така прозвуча в думите на проф. Валери Стефанов: "Да можеш да прокараш паралелите в историята, означава да работиш с ума си, не просто да прочетеш разликите в историческите процеси. Едно е да знаеш, друго е да разбираш. Разбирането е способност на ума и то винаги държи човека в състояние на безпокойство. За парламента е шанс в него да обитава такъв историк от величината на Андрей Пантев - не за да дава съвети някому, а за да подсказва, че има друг мащаб и друго мислене."
Ако човек проследи писмовното творчество на проф. Пантев, забелязва две линии в него - част от книгите му са историографски в по-традиционния смисъл на думата, другите бих нарекла "историческа публицистика" - собствен жанр на видния наш историк. Новата му книга продължава поредица от издания, като "Носът на Клеопатра", "Исторически многоточия", "Исторически съмнения", в които историята и изобщо миналото са начин да погледнем днес трезво на себе си и на собствените си дела. Като литератор Валери Стефанов насочи вниманието именно към тази особеност: "Проф. Пантев поставя делничното в паралела на голямата история, за да ни покаже понякога неговото величие, но много често - неговото нищожество. Историята не е трупане на знания, тя ни учи как да се отнасяме към днешния ден. Ние сме наследници на много събития, някои от тях - величави, но дали не сме наследници и на оня римлянин, който е пробол Христос на кръста? До фигурата на българския воин побудител седи тази на обикновения български гешефтар. Андрей Пантев ни кара не да се гордеем или да се бичуваме, а да гледаме трезво на себе си и да сме критични към съвремието си."
Книгата "Исторически паралели" се състои от две части, които според автора са разностилни. Но те не са. Първите три исторически очерка са разказ за паралелите, които се пресичат в раждането на модерна Европа, на модерна Америка и САЩ и на модерната нация. Втората част се състои от кратки есета, които са написани по горещите следи на случващи се в момента събития, но обяснението им стъпва върху същите паралели в историята, които осмислят нещата на днешния ден. Затова можем да поспорим с автора - книгата не е разностилна, тя има своята цялост, всяка нейна част е една борба с митовете за българското величие или за българското падение и носи "онзи здравословен песимизъм, който ни имунизира срещу илюзиите".
И още нещо - в разбирането за историята като поведение на днешния ден тази книга се родее с творбите на такива мислители на съвремието ни като проф. Александър Фол с неговото "културата е начин на поведение, всяко поколение прави своя прочит на историята" или проф. Тодор Ив. Живков - с идеите му, че етнологията е осъзнаване на низ от исторически характеристики на всяко население, които нямат точка, а винаги са "до следващата запетая". Такива пък мои лични паралели ми навя атмосферата в "Яйцето" при представянето на книгата. Може би защото актьорът Явор Милушев не просто като приятел на Андрей Пантев, а като благодарен читател на есетата му, нарече автора на "Исторически паралели" един от "най-ярките духовни пастири на нашето съвремие, чертаещ общоевропейска картина, част от която е и България". 
Тук тази вечер няма телевизии, няма камери, за разлика от други места - в момента има концерт на Стинг, телевизията нашироко съобщи и за провеждането на Фестивал на имитаторите, каза Милушев. Вярно - нямаше телевизии и камери. "Това слово не е разбрано от хората, които не могат две думи на кръст да вържат, те умеят само да хвърлят обида, когато застанат срещу кавалкадата на духовни пастири", каза Явор Милушев. И е прав. И медиите ни са сред основните виновници обществото ни да губи все повече сетивата си за сериозния, умния разговор, който за зрящия е не по-малко интересен от шоуто на чалгата или на политиката. Пък и съм убедена, че за широката публика би било интересно да чуе откъси от есетата на Пантев, които Явор Милушев прочете. Като направи свое лирично отклонение: "Нека тук да не бързаме, да чуем какво е написано в тази книга. Изобщо, ако бързахме толкова, колкото казваме, че бързаме, отдавна да сме стигнали! А ние седим на едно място."
Жалко, че по нашите телевизии такива срещи и такива стойностни книги днес рядко някой показва. Миналото е предупреждение...