Миньорската професия е за най-смелите мъже

Валентин Вълчев е възпитаник на  Техническия университет в София, специалност автоматика, информационна и управляваща техника, има специализации по организация и управление на бизнеса и индустриални отношения. От 1980 г. работи в "Мини Марица изток". Със синдикална дейност се занимава от 1999 г. В момента е председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.


"През есента ще подновим протестните действия срещу неоснователно наложената такса от 5% върху оборота"


- Г-н Вълчев, от 1996 година на 18 август в страната ни се отбелязва Денят на миньора. Това е добър повод да си припомним за предизвикателствата пред тази нелека професия. Какво означава да си миньор, и то в България?
- Това е малко труден въпрос. Миньорите в България са най-смелите и най-истинските мъже. Това все пак е една мъжка професия и в повечето подземни предприятия персоналът е изцяло от мъже. Както знаем и от международните конвенти, женският подземен труд в България е забранен, освен в някои случаи, когато влизат жени-маркшайдери, но за много кратък период от време, така че това е една истинска мъжка професия. Времената в България са трудни. Има минни дружества, които са на световно ниво и в тях технологията, техниката и оборудването са отлични. Но има и мини, особено във въгледобива, където условията са много трудни и тежки, инвестиции почти няма или има в много редки случаи, и там наистина се работи изключително трудно. Миньорската картина в България е доста шарена - от много добро ниво до много тежки условия на труд, с много малки инвестиции.
- Какъв е интересът към миньорската професия днес в сравнение с предишни години? И променило ли се е отношението към нея през годините?
- Преди време се смяташе, че миньорите са авангардът, челните редици на работническата класа, на трудещите се, поради сложността и тежестта на професията. В последните години няма много голяма промяна относно желаещите да работят. Има минни дружества, където средната работна заплата е много добра за българските стандарти и там наистина напливът е огромен, особено в Асарел, Челопеч, Елаците. Има огромен наплив и към "Мини Марица изток". Другото, което стимулира хората да работят тази професия, са фактори като ранното пенсиониране, особено в подземния рудодобив и въгледобив. Част от минните дружества са в региони в България, където няма алтернатива и мъжете, за да хранят семействата си в тези трудни времена, също избират минната професия.
- Какъв е броят на хората, ангажирани в минната индустрия у нас?
- На националното честване ние ще изнесем последните данни. Около 28 000 - 30 000 души са ангажирани в минната индустрия пряко, което ще рече въгледобив, рудодобив и рудни полезни изкопаеми - трите подбранша на минерално-суровинната индустрия. Благодарение на тези работни места има още индиректно около 120 000 човека, които са помощен персонал към тази индустрия, свързани фирми, които работят и доставят резервни части, материали, оборудване. При нас в минната индустрия има такава приказка, че всяко пряко работно място носи около 4 до 6 работни места индиректно.
- Кои са най-големите проблеми и предизвикателства пред хората, които практикуват тази професия у нас?
- Най-големите проблеми в голяма част от дружествата са свързани със здравословните и безопасни условия на труд, инвестициите в тях, както и в нова техника и оборудване. Не всички имат възможност да правят тези инвестиции и когато голяма част от дружествата успяват само да изплатят работните заплати и няма пари за инвестиции, понякога се правят компромиси и от страна на самите работещи. Това от своя страна води до трудови злополуки. Тези практики се отнасят най-вече за въгледобива, където задлъжнялостта е много голяма. Ще ви дам един пример с "Мини Марица изток", които имат да получават от контрагентите си около 350 млн. лв. При това положение там има средства само за заплати. Няма средства за нова техника, няма средства за резервни части, нито за инвестиции в по-здравословни и безопасни условия на труд. Това създава много големи проблеми. Надали някой може да си представи как работят там тези 7200 човека, а имат да получават от двете американски централи, "Брикел" и държавната "ТЕЦ Марица изток 2" около 350 млн. лв. Трудно се работи при такива условия. Винаги има риск, особено заради специфичните условия на труд в подземията. Рискът под земята е огромен. Въпреки че се спазват всички наредби и правилници, все пак понякога се получават и срутвания, и пробиви, и течове, които водят до трудови злополуки, някои от които с фатален край.
- Кои са най-належащите промени и как могат да бъдат постигнати те, за да могат миньорите да практикуват спокойно и достойно своята професия?
- За да има спокойствие, трябва да има инвестиции. Там, където ги има, особено в рудодобива, се работи много по-спокойно и на европейско и световно ниво. Там, където няма възможност за инвестиции, хората работят под напрежение, под стрес, със застаряла техника. Затова според мен най-належащо е да има инвестиции в минния бранш и то най-вече частни инвестиции. В бранша на практика има само едно държавно дружество и това е "Мини Марица изток", всичко останало е в частни ръце.
- Основателни ли са опасенията на миньорите, че чрез създаването на т. нар. фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който се предвижда да бъдат внасяни 5% от месечните приходи от продажбата на електроенергия, ще се отрази на размера и на редовното изплащане на заплатите на работниците?
- Тези опасения са основателни, защото топлофикационните дружества и централи, които работят с български въглища, и сега не могат да си получават нормално заплатите, които особено в Югозападна България не са много високи. След като печалбата на тези дружества е изстискана до минимум и работят на свободния пазар, защо трябва да плащат тази 5% такса върху оборота си. Най-засегнати ще бъдат миньорите, защото те са първи по веригата относно даването на суровината и последни по веригата за получаване на възнагражденията. По тази верига има наредени толкова много, които чакат. Държавата също се нареди с тези 5% на веригата и накрая притесненията, че за миньорите няма да останат пари, са много основателни. Затова може би в началото на есента ние ще подновим протестните действия срещу тази неоснователно наложена на дружествата на свободния пазар такса. Тя не е само за тези, които създават тарифния дефицит в НЕК, а се налага на дружества, които са на свободния пазар и той регулира техните пари.
- По какъв начин ще бъде отбелязан празникът?
- Няма много поводи за празнуване, но все пак празникът си е празник, той е на всички и ще бъде отбелязан. Ще отчетем с какво е допринесла минната индустрия за изминалата 2014 година, какви са средните работни заплати, ще бъдат наградени най-добрите дружества в производството, в сигурността на доставките, в спазването на екологичните изисквания и опазване на природата, както и заслужени ветерани. Така че празникът ще бъде все пак отбелязан и ще има доста добро присъствие на всички дружества, на държавните институции и на министерствата. Също така всяко дружество по свой начин до края на месеца ще отпразнува празника - кой на самия ден, кой в края на месеца по стар стил.