"Мистериите на Хухла 2026": Едно хоро, две гайди - българска и гръцка
На едно хоро ще се съберат тази година българи и гърци на връх Свети Илия над ивайловградското село Хухла по време на 28-ото издание на Международния фестивал "Мистериите на Хухла 2026", който ще се проведе на 5, 6 и 7 септември, научи ДУМА от журналистката Катя Стайкова. И ако някой си мисли, че това ще бъде манифестация на потурите и шаяка като балканска идентичност от двете страни на границата, дълбоко се лъже. В този тридневен фестивал ще има от всякъде и от всичко. Първо, карикатури на участниците от 6 континента в Първия международен фестивал на карикатурата на тема "Хухла, центърът на света". Второ, джаз, поп, рок музика и, разбира се, и право хоро и ръченица, и дайчово и пайдушко, които се оказаха, че са и български, и гръцки, защото са тракийски. И оперета ще има на върха. И много поезия ще има, не само хухленска, защото Хухла е земя на поети. Трето, то май е най-важното - ще има пресъздадена история, драматична, жестока, пареща до болка, носеща поука за двата етноса, живели дълго заедно и осъдени отново да бъдат заедно и като съседи в единен европейски съюз.
Хухленци ще отбележат 120 години от бунта на хухленските жени за църковна независимост с възстановка с местни участници пред църквата. Ще отбележат и 100 години от възстановяването на взривената и изгорена през 1913 г. църква, като паднат на колене пред паметта на жертвите, дали живота си за българското. Ще го направят открито, гледайки ясно в очите съседите си с пожелание отново за обща прошка и единение в името на едно - Човечността. "Човечност без граници" е и девизът на "Мистериите на Хухла".
Е, и мистерии ще има през цялото време. Всички ще се чувстват особено, с приповдигнато настроение на магичния връх Свети Илия, от който тръгват необясними засега явления. А желаещите да се разходят по "Пътя на мистериите" край Арда ще посетят Водопадчето светилище, където, слушайки шепота на водата, ще останат учудено смълчани пред загадъчните каменни фигури "баба" от първото хилядолетие преди Христа.
Минало, сегашно и бъдеще ги вплитаме в едно, за да намерим в тях общото, което ни е свързало и ще ни свързва, за да преодолеем минните полета и на този век, казват организаторите от фондация "Хохла", Община Ивайловград и НЧ "Пробуда - 1914" - Ивайловград, и канят всички, които искат да се включат в това общо добро хоро под звездите.
Програмата
5 септември: 120 години от бунта на хухленските жени и извоюването на църковна и училищна независимост в Хухла; 100 години от възстановяването на храма "Свети Никола" в Хухла, взривен през 1913 г.; 9 ч. в църквата - служба с песнопения в храма "Свети Никола" в Хухла по повод годишнината; 18,30 ч. пред църквата - възстановка на бунта на хухленските жени от 1906 г.; 20 ч. на площада - "Рок, поезия, джаз и хора под звездите", участва: Мими Колева - вокал, Кулелис Костас - китара, Ралусис Сакис - хармоника, Христос Кремос - вокал, китара, Петър Кондузов - клавир, танцьори, декламатори, певци и имитатори - безспорни хухленски таланти.
6 септември: 16 ч., на площада на селото - откриване на хухленска кулинарна изложба на клуб "Златна есен"; 16,30 ч., в сградата на хоремага - откриване на изложба с творби от Първия международен конкурс за карикатура на тема "Хухла, центърът на света", с участието на артисти от шест континента; 17 ч., под лозата на хоремага - открит урок по рисуване с малки и големи на художничката Мара Латева, Почетен селянин на "Мистериите на Хухла" на тема "Хухла, центърът на света"; 19 ч., в амфитеатъра на връх Свети Илия - галаконцерт под наслов "Едно хоро, две гайди - българска и гръцка", с участието на местни състави, танцовия състав "Гагаузи" от град Орестияда - Гърция, и творчески колективи при Дома на културата в Кърджали - Музикален театър, Представителен фолклорен ансамбъл "Орфей" и Битов оркестър, гайдари и певици; общо българо-гръцко хоро пред параклиса "Св. Пророк Илия".
7 септември: 9 ч., сборен пункт площада на Хухла - екскурзия по "Пътя на Мистериите" - до Клепалото, Водопадчето светилище и Камъните на Цар Дарий край река Арда, водач Георги Дамянов.
