Митът за нашите златни гласове е жив

Магдалена Манолова

Защо хоровите конкурси се множат и изпълват музикалната карта на света? Защо българските хорове, въпреки всички трудности, и днес отстояват завоюваните в миналия век позиции на първенци? Каква е магията на това изкуство и какво означава за нашия технократски свят?
Отговорите са различни. Свой отговор има един от най-дълголетните български хорови състави - Академичният хор "Ангел Манолов". Тази година той ще чества 100-годишнината на своя патрон, основателя Маестро Ангел Манолов. Догодина ще празнува своя 80-годишен юбилей. В миналия век това бе хорът с най-много златни медали от световни конкурси, съставът, изписал значими страници от българската хорова традиция. След кончината на Маестро Манолов, един от първожреците на хоровото ни изкуство, талантливата диригентка Дарена Попова продължи делото на основателя. Под нейно ръководство в последните 15 години Академичният хор печели българските победи на международното конкурсно поле, представя българската хорова песен по света. Всяка година съставът се явява на два, понякога и на три международни форума.
Наскоро Академичният хор "Ангел Манолов" се завърна със сребърен диплом от Деветия международен хоров конкурс в град Милтенберг - Германия. Разговарям с диригентката Дарена Попова.
- Днес Олимпиадите са голямата сцена за състезание на човешките възможности, сцена, обединила хората от цял свят. В миналия век  подобна сцена бяха Световните младежки фестивали. Академичният хор е известен като хора с най-много златни медали от тези форуми, хора-победител на своето поле. Днес светът е различен. И все пак, какво предизвикателство е да се явяваш на конкурси по света по време на криза, без каквато и да било подкрепа от българска страна?
- Изисква се преди всичко обич към това, което правиш. Постоянство в стремежа да отстояваш една традиция в българската култура, каквато е хоровата, извоювала в миналия век признание и уважение за България с музикалните си постижения. Това е и начин да общуваме с различни национални традиции, да се опознаваме, да сверяваме часовниците си. Всяка година ние имаме този опит в различни страни. Тази година това бе Международният хоров конкурс в град Милтенберг - Германия. Той е относително млад. На възраст само девет години. Конкурсът се провежда на две години. Но това, което направи силно впечатление, е отношението на обществото към хоровото изкуство, какво означават за тях тези срещи. Днес финансирането на всяко такова събитие е решаващо. Това, което е различно от другите конкурси, на които сме се явявали, е, че домакините поемат изцяло разходите по пребиваването. Общината, гражданите на трите града бяха изцяло ангажирани. Начинът, по който бе организирана цялата програма на конкурса, също бе различен. Организацията - изключителна. Преди конкурсната програма имахме два самостоятелни концерта. Единият бе в училището на град Милтенберг. Изумително бе отношението на учениците, с какъв интерес слушаха песните от хоровата класика и българския фолклор, бисираха ни, разделяха се с нас развълнувани. Нещо, което ни припомни нашата, българска традиция, когато в училищата имахме хорове, когато музикалното образование бе уважавано. Говоря като учител по музика. Тъжно е това сравнение за изгубени ценности в образованието ни, в изграждането културата на младите днес у нас. Вторият концерт бе за публиката от Умфенбах. Залата бе претъпкана. Концертът започна с изпълнение на химна на Европа - "Одата на радостта" от Лудвиг ван Бетовен. Изпълни я детски вокален състав. Всяко дете размахваше българско знаме. Градският немски хор също ни поздрави с музикална програма. След това дадохме двучасов концерт. Не стихваха дълго аплодисментите на публиката. Сълзите на радост в очите на хората изразяваха отношението им към хоровото изкуство. Лично кметът на града връчи подаръци, вълнуващо бе, когато ни поднесоха на сцената торта с надпис Академичен хор "Ангел Манолов", с основна украса - българското знаме. Това е уважение, но и нещо повече. Приятелство. Това усещане имахме през цялото пребиваване. Бяхме настанени в различни семейства на трите града. Не само топлото посрещане на домакините, но и фактът, че на всяка къща се вееше българското знаме, а за да ни подкрепят на конкурса бяха научили думите "Българи-юнаци", които скандираха - всичко това означаваше не само един от многото конкурси, на които сме били, но едно спечелено доверие и приятелство. Интересът към конкурса е много голям. Тази година над 40 хора от цял свят са кандидатствали. Селекцията е много прецизна. Журито е съставено от известни композитори, диригенти. От тези 40 хора само 6 са избраните. Щастливи сме, че ние бяхме един от тези шест. Конкурсната програма бе в две категории - едната за предкласика, романтизъм, съвременна пиеса и втората - за фолклор. Така, както това е на повечето конкурси.
- Всъщност Академичният хор в своята история е посещавал най-много Германия, в двете Германии от миналия век - ФРГ и Източна Германия. Почти във всички най-големи градове академиците са спечелили награди и приятели. Тази традиция продължава.
- Тази сърдечна атмосфера ни даде криле при явяването на конкурсните програми в следващите два дни. Хорът се представи отлично. Извоювахме сребърна диплома. Въпреки че мнението на много специалисти от публиката бе за първото място. В класацията пред нас бяха професионалистите от богословския факултет от Любляна - Словения, и Индонезийският хор.
- Българската песен как се прие?
- С огромен интерес. За първи път чуваха българска музика. Наши хорове не са ходили до този момент, на живо нищо не са слушали. Бяха удивени и възхитени. На първия тур не трябваше да се ръкопляска. На фолклорната програма това бе възможно. Извикаха ни три пъти на бис след Ръченицата от Петко Стайнов. Преди откриването в кметството се явихме всички хорове. Явно са били информирани за хубавите български песни. Пожелаха ние да открием церемонията. Спечелихме много приятели за българската песен.
В очакване на предстоящите празници на Академичния хор "Ангел Манолов" - през ноември 100-годишнината на маестро Ангел Манолов, а през май следващата година - 80 години от основаването на състава, диригентката Дарена Попова развълнувано сподели колко важно е да се чува и знае малко повече за българското хорово изкуство днес, не само в медиите, но и сред представителите на властта. Да узнават за постиженията ни не само в спорта, но и в музиката, защото митът за българските златни гласове, определени в миналия век като  "Наследници на Орфей", е жив. Трябва само да го познаваме и уважаваме, защото той е израз на българската душевност, на вековните ни традиции.