07 Май 2024вторник09:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Митът за обучението на инженери

Работодателите се жалват, че нямаме технически специалисти, а в това време държавните вузове бълват над 15 000 на година

/ брой: 196

автор:Велиана Христова

visibility 2481

Българската стопанска камара (БСК) неотдавна отново изрази претенциите си, че държавата ни финансирала образованието на ненужни кадри, имало над 9000 безработни висшисти по икономика и право, а в същото време не достигали инженерите. Завършилите технически специалности на пазара на труда били лошо подготвени и не отговаряли на изискванията на работодателите.    
Чуждите инвеститори в електротехниката, машиностроенето и химическата промишленост изнасят производството си, защото тук не могат да намерят квалифицирани кадри, казват от БСК. И стигат до екзотичното предложение да се спре държавното финансиране на ненужни за икономиката специалисти (вероятно и на историци и всякакви хуманитари?), които да си плащат от джоба, ако искат да учат нещо, което не е нужно на работодателите. Държавата трябвало да финансира единствено обучението на инжнери, при това - и в частните вузове.
Въпросната позиция на БСК мина и замина по медиите без особено внимание от страна на анализаторите и на държавните служби. Камарата обаче отдавна твърди подобни неща и сегашният екип на просветното министерство дори се хвана да въздига техническите вузове и специалности, като обеща да им увеличи бройките за прием и норматива за издръжка. Освен общите приказки обаче от МОМН анализ по въпроса за недостига и за качеството на подготовката на инженерите не се появи.
През май т.г. бе огласено поредното издание на изследването за недостига на таланти на ManpowerGroup, включващо анализ на ситуацията в 80 държави. Според него в България работодателите най-трудно намират инженери, мениджъри и ръководни кадри, както и занаятчии. Най-изненадващо се оказа, че се търсят и специалисти по информационни технологии, за които уж се смята, че у нас са многобройни. България (според шефовете на фирми) се нарежда на четвърто място сред изследваните страни

по недостиг на технически кадри

след Румъния, Турция и Швейцария. Компаниите сочат неадекватното образование, липсата на умения и опит като причина за недостига на нужните им хора. От работодателите 55% твърдят, че им липсват подходящи кадри или дори, че нямат кандидати, а 44% - че на служителите им липсва опит. Едва 29% от работодателите у нас предоставят някакъв вид допълнително обучение. А само 20 на сто сочат, че кандидатстващите за работа търсят по-високо заплащане.
Така изгежда кадровият въпрос в очите на шефовете на фирми. Как изглежда той в очите на наемните работници - инженерите, може да се съди по фрумите в интернет. Ето как:
- "Работодателите искат да ловят маймуни с трици - искат да имаш стаж не по-малко от 5 години в коя да е фирма, да знаеш поне 2 допълнителни езика, че чак тогава да ти кажат - Ей на! Заслужи си тия 600 лв. бруто заплата. Хахахахха, нали се сещате какво ще стане, като завърша?! Нека мангасарите му пускат цеха или предприятието в производство, да им дава по 300 лв. и хем той доволен, хем работата що-годе свършена..."
- "Аз съм млад инженер по Автоматизация и информатика на управляваща техника в ТУ-Варна и мога да кажа, че стаж намират 1 на 20 човека, и то с много добри връзки. Останалите, които нямат тези връзки (като мен), ги размотават из разните фирми, които уж набират млади кадри, но със следните изисквания: да е взел всички изпити, да няма успех под 5, да знае повече от това, което е научил в университета (защото там се учат общи неща), и т.н. Добре, съгласих се. Но ето го последното условие - стажът не е платен. И какво правим?!"
- "Един от ИТ-работодателите в Русе е WITTE AUTOMOTIVE - търсят инженери с английски и немски - заплата 400 лв. бруто. Да си внесат от Виетнам!"
- "Инженери има, но повече са тъпите, неграмотни работодатели, които

не търсят специалисти, а роби

- "Ами, аз съм един от "некадърните" инженери и работя като техник в чужбина, но вземам 25 долара на час. Когато бизнесът в България ми предложи 20, се връщам, но те не предлагат, а само мрънкат, че нямало инженери. Ами да си мрънкат, след някоя и друга година ще си умрат с алчността, пребити от циганското малцинство за няколко лева".
- "Сега е още по-лошо, ако работиш в БГ. Първо безработица, второ мизерно заплащане, и то нередовно. Затова всичко бяга накъдето му видят очите. И въобще нашенските "бизнесмени" не са никакви такива, а жалки далавераджии, които скоро ще трябва да внасят кадри. Тогава ще им лъснат з...те".
И т.н.
Пълното разминаване между работодатели и наемен труд е очевадно.
Нямам претенцията да правя анализ на икономиката или на индустрията, в която се реализират инженерите. Но все пак е любопитно да се погледне статистиката на предприята у нас, която ни предлага НСИ. Завършили сме 2009 г. с общ брой на предприятията 368 229. От тях към индустрията, която търси инженери и технолози, могат да се причислят само 87 076 (23,6%). От тези 23,6% цели 33 845 предприятия са с персонал до 9 души. Това прави 38,9 на сто от индустриалните фирми. Колко на брой инженери могат да наемат тези фирми? А големите предприятия в България (над 250 заети) общо за всички отрасли са 766. 
Доста интересна е и финансовата картина на фирмите, включително търговските. Приходите от дейността им за същата 2009 г. според НСИ са 59,349 млрд. лв. Разходите им обаче са 58,553 млрд. лв. Сиреч печалбата на всички предприятия у нас е грубо казано около 796 млн. лв. Най-високи са приходите в преработващата промишленост - 21,321 млн. лв., но разходите й са 21,523 млн. лв., сиреч тя отчиа загуби от 202 хил. лв. Е, бива ли тогава бизнес, който дава в държавата минимални печалби или работи на загуба и разбираемо

не назначава висококвалифицирани кадри

да дава акъл на водещите ни технически вузове (които впрочем са видими за света) как трябвало да подготвят инженери?
Сега да погледнем как изглежда темата за инженерите от страна на висшето образование. Според решението на МС за приема на студенти тази година местата в техническите специалности на общо 16 държавни и едно частно висше училище (без военните) са над... 15 000! Съответно приблизително същото количество инженери би трябвало да завършват всяка година висшето си образование с тапия за магистър или бакалавър. Има ли къде да бъдат назначени 15 000 инженери годишно? Или и те отиват в гилдията на безработните и на таксикаджиите? Освен това по данни на Eurostat България никак

не стои лошо в ЕС

по брой на дипломираните инженери (около средното ниво е), но много от тези инженери не работят по специалността си... Защо ли? Би трябвало Стопанската камара и МОМН да обяснят защо 15 000 им се вижда малко, след като то означава, че онези 87 076 фирми (включително тези с до 9-има наети) всяка година би трябвало да назначават поне по 5 нови инженери и технолози? Нищо лично, това са прости сметки.
Освен това, доколкото познавам обучението във водещите ни технически вузове, там техническите и технологичните световни новости не са екзотика особено при възможностите за постоянен обмен на студенти в ЕС. Пък и съвместните с Германия програми за обучение на ТУ-София например едва ли говорят за ниско качество. Да прощават от БСК, но един фундаментално обучен инженер може да се справи с всяка конкретна специфика на дадено производство. Въпросът е доколко недоволството на работодателите може да се отнесе към недоброто обучение на инженерите и доколко към остарелите технологии, които се използват в производствата. Да не говорим за студентските практики, които, първо, почти ги няма, и, второ, рядко са безплатни за студентите. А нови технологии (по данните на самата БСК) внедряват пренебрежимо малко от фирмите. Затова, когато бизнесът като мантра повтаря, че няма инженери или че са лошо обучени, веднага трябва да каже: колко конкретно инженери не достигат, какви видове инженери и в кои конкретно отрасли. Точно от този въпрос обаче бизнесът от години бяга и никога не е отговорил на него. Защо ли?
Колкото до допълнителното обучение на наети вече специалисти, виждаме, че под една трета от работодателите са склонни да го осигурят. Според изследване на "Алфа рисърдж" 54% от фирмите никога не са имали общо с образованието, едва 11% са подпомагали студенти. Разбира се, има изключения за всичко, но те не променят общата картина. Затова пък над 40% от работодателите казват, че биха инвестирали за образование, ако държавата въведе атрактивни законови данъчни облекчения за това! Тъкмо това се прави в държави със слаба икономика като нашата, за да се развива образованието, което е основа на всяко икономическо развитие. Но все пак стимул за фирмите да инвестират за образование не може да е само намаляването на данъците. Би трябвало интерес за тях да представлява и качеството на обучението и подготовката.
С всичко това искам да кажа едно - не може всички упреци винаги и за всичко да се сипят върху образованието. Трябва най-сетне обществото да се обърне и към темата табу - състоянието и качеството на бизнеса у нас. Работодателите например биха могли да анализират още едно обстоятелство, което е изненадващо. Оказва се, че при раздуването на системата на висшето ни образование в последните години се е получило, че

в областта на техниката обучават 17 вуза

включително новопръкналият се частен Пернишки университет. Като кажем инженерни вузове, обикновено се сещаме за техническите университети в София, Варна и Габрово, за Лесотехническия и Минно-геоложкия, ХТМУ, УАСГ и да речем някои университети, които традиционно подготвят технически кадри като Русенския и Бургаския, Висшето транспортно училище и пр. Изглежда обаче, меко казано, странно, че специалности от техническите науки има и в класически университети като ЮЗУ, Пловдивския и Шуменския университет. Не виждам с какво този проблем се отличава от често дискутираната тема за роенето на юридически факултети в технически вузове с традиционните за целта "куфарни" преподаватели...
На фона на общите приказки и безхаберието на държавата и това лято на фона на увеличените бройки за прием има солиден недостиг на кандидат-студенти за инженерните и природо-математическите специалности. Дори ТУ-София удължи допълнителния прием до края на август, а Софийският университет се мъчи да запълни поне някак местата за физика и химия, като кани кандидати, държали изпити в друг вуз и дори с двойки от матурите, които ще поправят наесен. Ако с тези специалности имаше къде да се работи в България, щяха ли да бягат от тях студентите?   
 
         
Предприятия 2009 г.


Общо    -    368 229
Персонал до 9 души    -    335 929
Персонал 10-49 души    -    26 463
Персонал 50-249 души    -    5071
Персонал над 250 души    -    766
----------
По данни на НСИ


Бройки прием в технически специалности, 2011


ТУ-София    -    2669
ТУ-Варна    -    1590
ТУ-Габрово    -    810
ХТМУ    -    980
УАСГ    -    944
ЛТУ    -    695
МГУ    -    835
Русенски ун.    -    1789
Бургаски ун.    -    600
ЮЗУ    -    195
Шуменски ун.    -    128
Пловдивски ун.    -    135
----------
По данни на МОМН. Обучение в технически специалности има също в Тракийския университет, Университета по хранителни технологии в Пловдив, Висшето транспортно училище и Висшето строително училище, частния Пернишки университет.       

         

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 2053

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 2008

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 1816

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 2123

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 2351

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 1897

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 1939

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 2199

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 1996

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 2148

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ