Млади поети

Оля ОБРЕЙКОВА е родена в гр. Клисура, където завършва икономически техникум, а по-късно СУ "Св. Климент Охридски" - бакалавър по журналистика.  След това - две магистратури по ПР и електронни медии. Докторант е във Факултета по журналистика и масови комуникации на университета.
Нейни стихове са публикувани в ПЕГАС и други литературни издания.

*  *  *

Затварям прозореца с трясък от гръмотевици,
А през процепа рукват сълзи.
Небесният огън живее в очите ми
Докато някой не го открадне за себе си.
И когато хиляди звезди превземат съзнанието,
Вселената ще затупти във вените ми.
Чак тогава ще си позволя да заспя до вечността.

* * *

Хиляди малки светулки,
Океан от светулки,
А небето над тях тихо плаче.
Денем тези панелни светулки са моето бъдеще,
Нощем са моето минало.
Колко е тъжен вечерният дъжд,
Колко са празни влажните улици
И колко са пълни душите, надзъртащи от светулките.
Колко са тъжни самотните автомобили и празните вечерни трамваи
Са тъжни и лампите, тези блестящи пеперуди....
Само в светулките има надежда....



* * *

Есента идва бляскава
С тихи и бавни стъпки.
Леко докосва душата ми и отново засиява в безкрайната си цветова палитра.
Спящи спомени леко се пробудиха.
Съживиха се за кратък, пясъчен миг
 И огряха сърцето ми с топлината на минали чувства.
После спомените отново заспаха.
Заровиха призрачните си тела дълбоко
В грозната самота на моя настоящ ден.
Нещо се раждаше или нещо умираше
някъде...
Само детският смях навън ми напомни, че още съм жива

* * *

Разлива залезът
Блестящата си кръв
По голото ми тяло.
Плътта поема жадно небесната течност.
Вкус на ягоди -
Сладко ми горчи!
Скоро ще си отиде и слънцето, като всяко нещо, което съм обичала.
Целувам последните лъчи, пробягващи по пясъка.
Сбогом! Аз оставам тук, да чакам изгрева и отново да се влюбя нещастно


* * *

Свещта догаря,  а не ми се спи.
Скоро ще остана в тъмното, преследвана от самотата.
Бележникът, пълен със стихове
Тихо ще заспи.
Сърцето ми, пълно със стихове
Ще будува тази нощ.
Звездите ме гледат.
Те поне няма да угаснат
Като свещта.
Колко е тихо!
Часовникът ми напомня,
Че времето не спира.
А сякаш е спряло.
Моментно безвремие.
Сърцето продължава да създава стихове