Младите висшисти работят средно за 925 лв.

От общо 233 248 студенти, които се обучават в момента в България, 35,87% - 83 614, са в специалностите икономика и администрация и управление. В същото време безработицата сред завършилите икономика не е ниска - 4,19%, а от завършилите едва 37,34% работят по специалността си. Облагаемият доход на младите висшисти от тази специалност в последните 5 години е 980,55 лв., което е малко над средното за всички млади хора с висше образование. Странното е, че в същото време 47% от работодателите казват, че търсят да назначат икономисти, а 34,17% смятат, че в бъдеще търсенето на такива специалисти ще се увеличи. Тези данни от петото издание на рейтинговата система на висшите училища - за 2015 г., огласени вчера, показват сериозните дисбаланси както в системата като цяло, така и в отделните специалности и университети.
 Всички ключови индикатори за връзката на обучението с пазара на труда се подобряват тази година, но с малко - 1%, което е недостатъчно, отбеляза Георги Стойчев, ръководител на консорциума, разработил рейтингите. Средната безработица при висшистите, която е 3,7%, е доста по-ниска от общата за страната, но в същото време половината - т.е. всеки втори от завършилите, работи на позиции, за които не се изисква висше образование, а 25% след дипломирането си не се осигуряват в България, т.е. може да се предположи, че

25% са заминали за чужбина

посочи Стойчев. Неговият коментар е, че структурата на висшето образование се нуждае от сериозни промени, тъй като дисбалансите не позволяват нормален пазар на труда и водят до неефективни разходи на държавата.          
Професионалните направления, в които почти няма безработица за завършилите, са военно дело, медицина и информатика и компютърни науки, както и администрация и управление. В същото време специалистите от други направления са в излишък на пазара на труда. Показателен е процентът на безработните при завършилите направление история и археология - 5,57%, което означава, че по специалност, най-важна за идентичността на нацията, в България вече работа няма... Зле са и кадрите, учили туризъм - 4,25% безработица, а по специалността си се реализират едва 19,02%. Нещо повече - едва 2% от работодателите отговарят, че търсят специалисти по туризъм! Това показва колко раздути и измислени бяха приказките в НС, когато трябваше да се обоснове необходимостта поредният колеж по икономика и туризъм - т.нар. колеж в Албена, да се издигне в ранг на висше училище. Най-висока е безработицата при завършилите Животновъдство - 6,13%.      
Според Стойчев постепенно и бавно започва ориентиране на младите към перспективни специалности според възможностите за реализация. Един от примерите за това е медицината, в която броят на студентите нараства, а реализацията е почти пълна - само 0,34% е безработицата сред медиците.

Дисбаланси в реализацията по специалности

До десет пъти се различават данните за реализацията на пазара на труда и за заплащането на младите висшисти според това къде са учили, обясни Георги Стойчев. В икономиката например по показателя реализация на кадрите на пазара на труда рейтингът подрежда лидерите в следния ред: СУ, Американският университет (АУБ), УНСС, НБУ и Висшето транспортно училище "Каблешков". Но докато в СУ и АУБ например студентите по икономика са малко, то УНСС обучава над 16 000 в тази специалност и си остава основният производител на икономически кадри, отбеляза Стойчев. Заради масовизацията на обучението тук обаче не може да бъдат постигнати показателите на СУ и АУБ, в които е по-лесно да се постигне качество на обучението на по-малкото на брой студенти, отбеляза Георги Стойчев. Има разлики и според това кой университет е завършил висшистът - пир кадрите по икономика на АУБ например безработицата е под 1%, докато при тези от Тракийския университет тя е над 7%. Или - ако от възпитаниците на СУ 68% работят по специалността си, то от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - едва 13%. 
От това къде са учили студентите зависят и доходите им след завършване. Разликите в заплащането и доходите са до три пъти. В областта на информатиката и компютърните науки възпитаниците на лидера СУ например имат облагаем доход над 3000 лв. и при тях безработицата е под 1%. В други университети в страната обаче безработицата стига до 6% и под 38% от студентите се реализират. Не бива обаче да се подценява ролята на регионалните университети в страната, защото те имат важни обществени функции и задоволяват с кадри съответния регион, обърна внимание Стойчев. И ако в СУ например делът на завършилите, които се ориентират към учителството, е нисък, в Русенския или Шуменския университети най-честата професия след завършването е преподавателската.
 
Медицината - най-търсена

Най-търсеното професионално направление се оказва медицината. В тази специалност се влиза и с най-висок успех от дипломата за средно образование - над 5,50. Най-много чуждестранни студенти имат медицинските ни вузове - всичките пет, в София, Пловдив, Плевен, Варна. Процентът на чуждестранните студенти в тях е 30-45%. Засега СУ е на по-ниска позиция по отношение на реализацията на студентите, тъй като в него едва тази година завърши първият випуск медицина.  
Според зам.-министъра проф. Николай Денков резултатите от рейтингите може да служат и за вземането на управленски решения спрямо системата на висшите училища. Това е свързано например с измененията, предложени от МОН за Закона за висшето образование - част от субсидиите на вузовете да се дават не според броя студенти и разходен стандарт за всеки от тях, а според качеството, измерено по специална система за оценяване. За 2015 г. бонусите за качество са 12,8% от общите пари за висше образование, за 2016 г. те трябва да се увеличат до 25%, през 2017 г. - до 40% и постепенно до 2020 г. да се стигнат 60%.
Кандидат-студентите ще намаляват още в близките години, а и сега местата за прием са повече от желаещите да учат, отбеляза проф. Денков. Конкуренцията за студенти неминуемо ще доведе до затваряне на част от специалностите, смята той, особено на по-некачествените според оценяването. В него основни показатели ще са нивото на научната дейност и материалната база в университетите, както и нивото на безработица при завършилите и това дали те работят по специалността си. Според зам.-министъра вузовете ни сами ще разберат, че трябва да се рекламират сред младите българи още от тяхната ученическа скамейка, защото в момента виждаме обилни реклами единствено на чужди университети, които привличат български деца. Философията на МОН е държавата да обвърже и финансирането с оценките за качество, вкл. с резултатите от рейтингите. С промените в закона МОН ще получи правото да намалява или дори да спира субсидиите на некачествени специалности. Особено това важи за научната дейност във вузовете, тъй като според рейтинговата система 18 висши училища у нас не присъстват в международните бази данни с нито една научна публикация, която да е цитирана поне веднъж.
Стимулирането на обучението в природните науки чрез целево финансиране и специални стипендии за студентите е друга идея след рейтингите, посочи проф. Денков. Докато в ЕС в природните науки се обучават 4% от студентите, у нас са 0,4%. Според данните от рейтинга тази година

Софийският университет е с по-високи научни показатели

от миналата година. Докато не се увеличат обаче държавните пари за сектор "Наука", не можем да очакваме съществено подобрение, смята Николай Денков. Според главния секретар на МОН Красимир Вълчев в последните години вузовете получават за наука само 8 млн. лв. от общо около 400 млн. лв. и това не е никакъв стимул за научна работа.  Зам.-министър Денков не отговори как се връзват набелязаните мерки с намалените задължителни часове в училище по природните предмети според проекта на МОН за нови учебни планове в училище. В плана са предвидени повече избираеми часове в ХІ и ХІІ клас и те може да бъдат избирани от децата, които имат интерес към природните науки, смята Денков. Дори в елитните училища обаче учителите силно се съмняват, че хуманитарна гимназия ще включи в плана избираеми часове по математика и обратно - едва ли НПМГ ще пусне избираема история в Х и ХІ клас.
Проф. Денков съобщи, че в близките 3 години изданията на рейтинговата система ще продължат и тя ще се поддържа със средства от новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".    

Най-големите ни университети:
`   
СУ - 20 290 студенти
УНСС - 18 902 студенти
Пловдивски ун. - 17 757 студенти
Икон. университет - Варна - 11 107 студенти
ЮЗУ - 10 908 студенти

Студенти  Безработица

Икономика 57375    4.19%   
Администрация и управление 26238    4.44%   
Педагогика 12141    4.40%   
Право 11136    4%   
Комп.техн. 8879    2.77%   
Педагогика по... 8367    4.95%
Медицина    7708    0.34%   
Туризъм    7079    4.25%   
Полит. науки 3577    3.69%   
История, археология 1796        5.57%
Физ.науки 920    2.90%   
Религия 547    5.00%
Математика 417    2.76%   

Рейтинг на вузовете

Икономика

2014                                           2015

СУ                                                СУ
АУБ                                              АУБ
УНСС                                           УНСС
НБУ                                              НБУ 
В.транспортно у-ще                   В. транспортно у-ще   
ВУ застраховане и финанси       Ик.ун.-Варна
Ик.ун.-Варна                                Русенски у-тет
Стопанска акад.-Свищов            В.у-ще застраховане

Администрация и управление

2014              2015

АУБ                АУБ
СУ                  СУ
УНСС              Ту-София
НБУ                УНСС   
ТУ-София      НБУ

Право

2014                2015

СУ                    СУ
УНСС                УНСС
ВТУ,ПлУ            ПлУ
ЮЗУ,НБУ           ВТУ,ЮЗУ
Русенски ун.    НБУ,Русенски ун.
 
Медицина

2014               2015
МУ-София      МУ-София
МУ-Варна       МУ-Варна
МУ-Пловдив   МУ-Пловдив
МУ-Плевен     МУ-Плевен
Трак.ун.         Трак.ун.
СУ                   СУ