Много се притеснявам накъде отива светът

ГЕОРГИ МАМАЛЕВ е известен български актьор. Роден е на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев. Работи в НТ "Иван Вазов" от 1977 г. Сред известните му театрални роли са Аврам Совалката в "Опит за летене" от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в "Сборен пункт" от Д. Ковачевич, Загорецки в "От ума си тегли" от Александър Грибоедов, Фратю в "Чичовци" от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в "Комедия от грешки" и Пък в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, Шура Балаганов във "Великият комбинатор" по Иля Илф и Евгений Петров и др. Прочува се с кинообразите си на Гошо от "Оркестър без име", на принц Алфонсо от "13-ата годеница на принца", на Стефан Стамболов в "Записки по българските въстания" и капитан Мортимър от "Последни желания". Играе моноспектакъла си "Разбираш ли ме правилно?" от 2002 г. Премиерата на второ такова представление "Какво става?", подготвено в съавторство с Весел Цанков, ще е днес, 1 октомври, в клуб "Студио 5", както ДУМА вече писа.


Цитат
"Ако променям зрителите къмпо-добро, значи съм успял"

- След като играхте 10 години "Разбираш ли ме правилно?", какво ви накара да направите втори моноспектакъл, г-н Мамалев?
- Исках да продължа с нещо, което съм правил. Това е една поредна крачка напред.
- Казват, че актьорите са на сцената, докато могат. Според вас - докато могат да запомнят текста или докато могат да съберат публика в залата?
- Докато ги търсят продуцентите! (смее се)
- А вие самият как запомняте толкова много текст? Все пак по време на моноспектакъла сте сам на сцената близо час и половина и непрекъснато трябва да говорите...
- С много повторения. Това е тайната. Затварям се сам в една стая и започвам да говоря, да повтарям...
- А когато на сцената все пак се случи да забравите някоя реплика от текста?
- Напред! Само напред! Не трябва да се замисляш и да се връщаш. Импровизираш!
- Как искате да ви запомнят хората - като Гошо от "Оркестър без име", с образите ви от "НЛО", с някоя от вашите театрални роли или с моноспектаклите ви?
- С всичко! Или с това, което наистина са харесали или ги е докоснало. И с това, което им е дало възможност поне за миг от живота да се почувстват по-щастливи. Ако дори за една минута мога да променя част от зрителите към по-добро, да им създам нещо приятно, значи съм успял. Знаете ли колко е хубаво за тези, на които животът им е тежък, труден, да гледат нещо, което е смешно, и те истински да се забавляват? Това значи, че си успял в едно тежко време да създадеш на хората атмосфера на радост или поне да им бъде малко по-леко.
- Някои казват, че смехът е здраве, други пък са на мнение, че който се смее последен, се смее най-добре. Вие какво мислите по този повод?
- Смятам, че колкото повече се смее човек, толкова по-добре. Да не мислим толкова кой какво ще спечели, а ние какво ще загубим. Важното е да се смеем.
- Интересувате ли се от политика?
- Не може непрекъснато да се занимаваме с политици! Не може непрекъснато да се оплакваме и нищо да не правим! Малко в повече е това у нас. Не знам защо. Щом искаме да бъдем европейци, трябва да си отваряме очите за хубавите неща. Както и не трябва да си затваряме очите и ушите, като виждаме и чуваме, че се говорят глупости. Ясно е, че ние, българите, се променяме бавно, постепенно. Но трябва ли животът ни да мине в мрънкане?! Какво ще постигнем с това? Винаги ще има тъжни неща. В живота е така. Няма как. Но ние, хората, така сме устроени, че обичаме да мрънкаме. А трябва да се стремим да гледаме напред и нагоре.
- Горан Брегович наскоро беше казал, че истинският интелектуалец е ляв човек. Вие съгласен ли сте с това твърдение?
- Ами да. Въпреки че неговото "ляво" не е като нашето. Това, което го правим, го правим за хората. И не делим публиката по никакви признаци, още по-малко - по политически. Нас не ни гледа само определена част от богатите. Зрителите ни са предимно от средната класа, ако може така да се каже, и от по-бедните. Аз съм по-голям социалист от ръководителите на социалистическата партия. Защото съм по-беден от тях (смее се). А тази партия трябва да се грижи за по-бедните, за трудовите хора, за електората си.
- Един от вашите герои от "Какво става?" доста остро се изказва по повод негативните новини, с които медиите заливат хората. Вие самият гледате ли телевизия?
- Гледам. Интересувам се от новини, но повече като че ли гледам информационни предавания. Много ми харесват рубриките, които разказват какво става в Европа, какво се случва по целия свят. Но е много страшно, защото още от сутринта, от 7 ч. започват от екрана да бомбардират и зомбират хората с най-тревожни новини. Според мен това не е правилно. И в интерес на истината много хора именно заради това не гледат телевизия. Защото като че ли ни представят много неистини. За редакторите не е важно, че например куче ухапа баба. Те така извъртат нещата, че накрая се оказва, че бабата ухапа кучето. Това за тях е новината. Такова заглавие ще сложат, за да се продаде вестникът. Ще кажа даже едно по-страшно заглавие: "Внуче изяде бабата, посяга на дядото"!
- Ако вие бяхте журналист, каква щеше да е положителната новина, която щяхте да представите?
- "Снощи гледах мноспектакъла на Георги Мамалев "Какво става?". Много ми хареса! (смее се) Гледайте го и вие!"
- Наскоро навършихте 60 години, от които над 30 сте на сцената. Има ли хубава и лоша публика?
- Не може да се разделят така зрителите. Всичко зависи от нас, актьорите и режисьорите. Важното е какво предлагаме на публиката, как играем на сцената, каква е постановката - много неща... Не бива хората да се обвиняват за неуспехите на артиста.
- А гледате ли съвременно българско кино?
- Гледам! Попадам на различни филми - понякога ми харесват, друг път не. Може би защото много рядко се прави българско кино. И с един филм се опитват да кажат всичко, което са искали да кажат изобщо. Забелязвам, че често режисьорите сами си пишат и сценария. А когато човек сам си пише сценария, няма критерии. Като че ли повече си го харесва, сам си е и продуцент, и актьор. Ако си Копола, Спилбърг, Уди Алън, Чаплин или някой друг велик режисьор, се получава. Но не може всеки да бъде всичко. Трябва да е много надарен.
Имам много голям късмет, че съм се снимал в най-гледания български филм "Оркестър без име", който може да се окаже и най-гледаният за всички времена. Но това си е късмет, късмет и пак късмет! Да случиш на такъв сценарист, на такъв режисьор - на Станислав Стратиев, на Людмил Кирков, на страхотен екип актьори - на всички онези основни хора, които правят киното. Голямо щастие е, че като млад играх с много добри актьори, изключително надарени - като Павката Попандов, Филип Трифонов, Тони Радичев, Андрей Баташов, Стоян Алексиев... Сигурно пропускам някой...
- Мислите ли, че сте галеник на съдбата?
- Съдбата е била благосклонна към мен, за което съм благодарен. Но мисля, че и аз съм й отговорил подобаващо. Много пъти съм наблюдавал как птичето на късмета каца на рамото на някого, а той не знае какво да го прави. Трябва да се опитваш да го задържиш там колкото може повече време - да го храниш, да го коткаш, да го галиш... За да остане с теб максимално дълго. И независимо от ръкоплясканията, които евентуално чува, да не те напусне. Някой иска да хване птичето на късмета, друг пък го прогонва. А трябва да се грижиш за него. Защото има примери с много надарени хора, за съжаление - някои вече не са между нас, които прогонват пиленцето... Затова човек трябва да внимава как живее. Надявам се, че ще живеем по-добре. Би трябвало.
- Изглеждате като много ведър човек, но има ли нещо, което ви тревожи?
- Много се притеснявам накъде отива светът. Той наистина се промени. Има някаква известна безотговорност сред политиците. В световен мащаб. Повече говорят, оказаха се лаладжии. Имам чувството, че доста кариеристи се набутаха в политиката. Няма специалисти. Ако наистина са експерти, икономисти, не може да не намерят начин да се справят с кризата. Защо в Германия например се справят, а в Гърция са лъгани?! Значи на някой му е било удобно да лъже! Защо Европейският съюз се ръководи на ротационен принцип?! Защо ни управляват хора, които в собствените си страни не се справят?! Да сложат Германия или Франция начело на Евросъюза и да се реши въпросът! Няма лошо! Не виждам защо трябва да се товари едно малко дете да вдига 100-килограмов чувал? То никога няма да успее! И не всеки възрастен може да го направи. Това ме тревожи.
- Какво мислите за кризата?
- Тя се отразява много лошо на развитието на новите държави, които влязоха в Европейския съюз. Каква е тази световна алчност?! Обаче наскоро много приятно, много мило ми стана, като разбрах, че 92-ма милиардери в Щатите, след като били помолени, са отвърнали на призива на Бъфет и на Бил Гейтс и ще дарят за определени цели половината от богатството си. Постепенно става все по-голям този кръг от най-заможните хора в света, които откликват и са готови да дадат на другите. У нас дали би могло да стане? Хем при тези милиардери парите са спечелени с честен труд. А у нас за много хора имаме съмнения, нали? Богатите биха могли да дадат за детски градини, за болници, айде за култура, за образование... Човек не може да изяде 8 хляба едновременно! Няма как. Където и да ги набутва, няма да стане. Айде два да остави за себе си. Другите да ги раздаде. Не зная дали човечеството някога ще узрее за това... Мисля, че се нуждаем от Ренесанс. Пак имаме нужда от Възраждане. Прекалено много се храним и се налага да се борим със затлъстяването си.
- Може ли културата и театърът в частност да се превърне в лекарство срещу това, да тласне хората към духовната храна?
- Може! И трябва! И аз определено мисля, че българският театър го прави. Сигурен съм!