Мобилни по неволя

Деветдесет и три на сто от българите биха сменили мястото си на живеене заради работата - 71 процента обаче предпочитат държава по-далече от нашата, ще тръгнат натам, без да се обърнат с гняв назад дори. По-мобилни са мъжете и по-младите, и това е разбираемо - тук и сега плачем за висококвалифицирани специалисти, в същото време тук и сега загробваме същите тези специалисти да работят за жълти стотинки, да срещат в повечето случаи тъпи спънки в реализацията си, "да слугуват на боклуци", както писа някой в нета, и да водят живот със стандарти, каквито няма даже и в развиващия се свят.
754 анкетирани българи са казали онова, което и без туй си го знаем, но за някои възрастови групи "мястото им е сторено, ала им време минало". Ще се мре тук и това е! Колкото до местенето в друг град в България - София вече тясна за нашата душа е - всички тук търсят работа и скоро нищо чудно от столицата да се обърне потокът обратно. Къде обаче да се ходи? Навсякъде другаде е икономическа пустиня и вятър из тръни в полето. Тогава остават Терминал 1 и 2 на летището, които станаха нарицателни за прогонването на една нация. А ако в другите европейски държави започнат да ни приемат с по-отворени врати, тогава нашата родина я пиши бегала... Тук ще останат сигурно само хора, близки на Б.Б. и Цв.Цв. Обаче тях работата не ги блазни, а стандартът им на живот и сега е далеч по-висок от този на народонаселението.