Моделът на икономически растеж у нас е изчерпан

Моделът на икономически растеж у нас е изчерпан. Това сигнализира екипът на Икономическия институт на БАН вчера. Според учените страната ни трябва да се концентрира изключително много върху износа, защото в краткосрочен план не може да се разчита на по-голямо потребление и инвестиции като източник на растеж.
Увеличаването на приходите в бюджета може да стане с приходите от стоящата сега в сянка сива икономика, каза Виктор Йотов. България е на първо място в ЕС по разходите за сигурност. Това означава, че след като се дават тези средства, може да се разчита на тях, за да се разкрие и осветли сивата икономика, добави той.
Представеният проект за бюджет за следващата година поставя повече въпроси, отколкото дава отговори, каза проф. Гарабед Минасян. Според него в последните три години не се е променил показателят за сива икономика, чийто обем се изчислява на около 20 млрд. лв. годишно. Ако от тези над 20 млрд. лева успеят да съберат 1/5, това прави над 5 млрд. лева повече приходи, не е нужно да се увеличават данъците, трябва да си вършиш работата, смята Минасян.
Повече пари за наука, образование, здравеопазване и култура и по-малко за сигурност. За това настоя икономическият екип на БАН. Ръководителят на екипа проф. Митко Димитров бе категоричен, че сред всички европейски страни България дава най-голям процент от брутния си вътрешен продукт за сигурност и най-малък - за наука.
"Всички останали страни успяват с по-малко разходи от БВП да осигурят по-добра сигурност на гражданите. Там има възможност за преструктуриране. Подобни промени се правят по-лесно, когато се търси увеличение на приходите или чрез европейски средства и те се насочват към тези сектори, които дотогава са били недооценен", коментира проф. Димитров. Той посочи, че в предложения бюджет има намаление на средствата за наука, които за разлика от европейската тенденция от 0,6-0,7 процента са две десети от процента. България е на най-ниското равнище по отделяните средства за наука, здравеопазване и образование в целия ЕС, заяви Димитров.
По думите на Виктор Йотов в бюджета не се вижда създаването на условия за излизане от кризата. Според Васил Цанов увеличените разходи за социални дейности с 377 млн. лв. са главно заради увеличението на пенсиите, като от заявеното до момента може да се очаква, че единствените бенефициенти ще са пенсионерите с много ниски доходи. Увеличаването на доходи в бюджетните звена през следващата година ще може да става само с оптимизация на персонала в тях. Йотов заяви, че е нужно да се преосмисли сегашният модел на растеж - от чужди инвестиции към стимулиране на износа.
По думите на Стефан Иванов от института заложената фискална децентрализация от две години е "наобратно" - увеличават се публичните ресурси в централната власт. С 1,285 млрд. лв. са намалели приходите на общините, като основната причина е намалението с 940 млн. лв. на държавните субсидии към тях, посочи Иванов. Държавата се опитва с изземването на общинските средства да решава своите проблеми, заяви Иванов.

Менда Стоянова:
Няма да прекрояваме бюджета заради Оли Рен

Не може за едно изказване на Оли Рен да прекрояваме бюджета. Не можем да гледаме на боб какво ще се случи, защото това не зависи само от боба. Това заяви Менда Стоянова, председател на Бюджетната комисия в парламента пред БНР. Според нея между първо и второ четене едва ли ще настъпят драстични промени в бюджета.
В средата на миналата седмица еврокомисарят по икономически и парични въпроси Оли Рен обяви прогнозите на ЕК за икономиката, които показаха значително забавяне както в Европа, така и в България. Според него България ще се възстановява по-бавно от останалите, а безработицата ще е висока. Еврокомисията очаква за тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 2,2%, през 2012 г. да се увеличи с 2,3%, а през 2013 г. - с 3%. Прогнозите на Дянков са 2,9% растеж за 2012 г., но и той е леко скептичен за тази прогноза.
10% увеличение на пенсиите носи разход за бюджета от 1 млрд. лв., обясни още Менда Стоянова. Тя допълни, че това е една доста сериозна сума и само от пренасочване на разходи не е възможно тя да бъде осигурена. В условията, в които се намират България, Европа и светът, не можем да си позволим да разклатим финансовата стабилност на държавата, увеличавайки пенсиите, е мнението на шефа на Бюджетната комисия.
 

Корнелия Нинова:
Държавата прехвърля кризата върху обикновения човек

2012 г. ще е по-лоша за българите от 2011 г. Това каза депутатът от Коалиция за България Корнелия Нинова пред БНР. Икономиката замръзва, бизнесмените и фирмите ще бъдат по-зле, защото пада вътрешното потребление. В числата на бюджета няма пари за увеличение на заплатите, тоест българите ще обедняват. Това е тревожно послание към безработните - тоест и тази година няма да си намерите работа, подчерта Нинова.
"Това е бюджет на мизерията, на сивата икономика, бюджет на арогантното отношение към различни групи българи - земеделци, студенти, учени. Бюджет, който не търси национален консенсус. Бюджет без реформи,  който прехвърля тежестта на кризата върху всички граждани и държавата абдикира от своите задължения", подчерта още Нинова.