МОДИТЕ

Заглавието е подвеждащо, този мой животопис няма да е за модата "като начин на употреба" и за нейните прищевки, а за нещо съвсем друго - за нямането. Както си пиех кафето в пенсионерския клуб в хисарското село Кръстевич и чепкахме като на дарак българската орисия и световните проблеми, бай Кольо подхвърли: "Страшното е, когато лошото стане мода!", сетне ме подпита: "Не мислиш ли, че нямането вече е мода?" Не зная дали тази мисъл Кольо Пенков е чул от някого, или я е прочел някъде, пък защо и да не се е родила в главата на пенсионера - дългогодишен работник по хидростроежите. Той помни какво е било и не е било и преди и след Девети, и преди и след Десети, а и мисленето му не познава мързела.
 Какво означава неблагозвучно отглаголно съществително "нямане" знам от дядо си Васил Делиоланов, майчиния баща. Когато ние, внуците му, се мръщехме над храната, дядо Васил - човек, познал и едно и друго, обобщаваше нашите гивезелъци с думите: "Не сте виждали нямане!" В словото "нямане" той събираше всичко, което днес намирам в речника: бедност, беднотия, беднория, сиромашия, немотия, босотия, нищета, оскъдица, глад, гладория, мизерия, липса, лишение, безпаричие, недостатъчност, фукарлък. От същия корен е и "беда", сиреч: неволя, нещастие, бедствие, злощастие, злополучие, злочестина, тегло, теглило, злина, напаст, гибел, поразия, съсипия и пр. Пребогати са синонимните гнезда на "бедност" и "беда", може би защото такава е била през вековете българската орисия. Бяхме позабравили фукарлъка и сиромашията, настана време тия страшни думи да се вденат в ушите на внуците ни. Когато бедата иде свише, сиреч тя е удар на съдбата, е едно, но когато обществото оставя народа си да бедства, виновни са не други, а тези, които го управляват, и те трябва да плащат за греховете си. Това е толкоз просто и логично.
  Така на път е да се върне "модата" от най-злощастните години на отечеството ни - "нямането", другото име на "беднотията" и "мизерията". Но преди злощастието е идвало след прекарани войни и национални катастрофи, а сега живеем 20 години под уж демократично слънце и вместо отечеството ни да върже цвят и да цъфне, то линее и съхне. Вярно, че шибаният (думата ми е натрапена от американските филми) преход народи и угои доволно голям брой олигарси и мутри, чието богатство не плоди друго, освен още бедност. На тия националнобезотговорни чичко-паричковци хич не им пука, че ако България се развива с днешните темпове, ще настигнем Европейския съюз след 165 години. На тях, но и на политиците не им дреме, че на все повече люде вятър вее в кесията, все повече се скитат безцелно с празни джобове с надежда все някой ден да се хванат на работа. Дори безстрастната статистика сякаш казва на днешните управляващи: "Прав ви път!" Съдете сами: под чертата на бедност живеят 26% от българите, т.е. в глад и мизерия, и нещо повече - 50 на сто са застрашени да изпаднат в бедност, 63 на сто едва плащат битовите си разходи, за три години управление на ГЕРБ 420 хиляди загубиха работата си, първенци сме по безработица сред мъжете в ЕС. А как преживяват 2,2 милиона пенсионери тия години с едни и същи пари при безобразните цени, не е за питане.   
 Какви са още модите днес?
 На мода е втората употреба. Както е в рекламата: "Дрехи - втора употреба. Доказано качество". Да продължим: мебели - втора употреба, бяла техника - втора употреба, компютри - втора употреба. Въобще живот - втора употреба.
 Народът се храни с боклуци - патешки и пилешки фенери, вносни дупета на колбаси, сирене за 3-4 лева, в което има какво ли не щеш, но не и мляко, още коприва и лапад, понякога и сланинка. Месцето стана мечта, свинското надскочи 10 лева, телешкото остана за приятните сънища, "Стара планина" не е по джоба на пенсионера и безработния. "Тоталната бурканизация" е спасителният бряг, но и той за мнозина е недостижим. А вестниците бъкат от рецепти с трюфели, сьомги, хайвери, гъши дроб, каперси, авокадо, артишок... Както е казано: "Два свята, единият е излишен..."
  В очите на хората има страх. Вижда се. Страхът и несигурността за утрешния ден - най-много това убива хората морално. И физически - до смърт. Каприз на модата! Някъде прочетох, че осем от десет българи живеят в стрес. Останалите двама живеят в чужбина.
  Модно е да не се вярва на банките, не само защото не са български. Нашенецът е избрал да проспи живота си, но да не взема кредит. Зад ъгъла го дебнат игриви лихви и частни съдебни изпълнители. И оня дребен шрифт: "Да си гледал, като си подписвал!"
  Тъкмо започвам списъка на тия зли моди, които са ни погнали като зли хали, отреденото ми място свършва. Затуй с ваше позволение ще продължа и следващата сряда.