Мое ляво - реално и не последно

Да напиша настоящето ме провокира сборникът  на Георги Лозанов със заглавие "Мое дясно", където авторът се титулува като доцент по журналистика в Алма Матер, а именно, отбраните "по-важни текстове в книга, написана от позицията на десния избирател, отколкото с някаква историческа претенция". Поводът е статията на уважаваната от мен Лилия Томова "Мое дясно" - реално, но последно" в рубриката "Общество" на вестник ДУМА, брой 95 от 27 април 2011 г.

Лилия Томова е напълно права! Моята историческа претенция, за разлика от тази на Гого Лозанов, е посочена в заглавието по-горе, и е, че лявото у нас е било, е, и ще бъде  реално и съзидателно, докато я има България, за разлика от дясно-разрушителното, реваншистко и антисоциално, което ни налагат напоследък "избиратели" като "регулатора" Гого Папийонката. Независимо дали наближават Гого-Лозановски есенни "десни" избори за президент, кметове и общински съветници, или не, винаги съм се чудел: кой продължава да слага тона на наследствено номенклатурско чедо начело на СЕМ. Не искам да коментирам въобще физически отблъскващата му лична визия като празноговорещ мазник. Жална им майка на българските медии, които Гого ги регулаторства! Това е повече от очевидно, тъй като, откакто герберистите са на власт, и най-вече през последната година, те напълно клекнаха пред наглостта на управляващия гербер Борисов и компанията му и ни занимават само с техните глупости, като ги афишират денонощно. Искам обаче да му напомня на Гого Лозанов, че "не се гаси туй, що не гасне", тъй като левите сили в България се изправят за решителен отпор в защита на социалните придобивки на хората и националните ни интереси, макар и оплюти и неглижирани от наглостта на Борисов, Цветанов, Цачева, Фидосова, Кр. Велчев и тем подобни знайни и незнайни новоизлюпени герберисти, случайно попаднали в законодателната и изпълнителната власт на Отечеството ни.
Госпожо Томова, приветствам ви за статията. И да не забравяме библейската притча, че и спрямо Георги Лозанов ще дойде времето, с което ще му отмерят мярката, с която той сега отмерва на другите вляво.

Димитър Димитров