Могат ли в една посока Балканите?

Слоганите на държавите, които участват на Световното първенство по футбол в Бразилия, вече са по автобусите, които ще превозват отборите на Мондиала. За Русия феновете са измислили "Нас няма да ни стигнат", за Германия - "Една нация, един отбор, една мечта", за Иран - "За честта на Персия", за Хърватия - "С огън в сърцата, всички като един за Хърватия" и т.н., но не толкова оригинално и знаменателно като цитираните. Казват красноречиво къде и защо са тези държави, в това число и на световното по футбол. Интересно какво ли щяха да измислят, ако на този Мондиал имаше отбори от други балкански страни, в т.ч. България?
С какво може да се характеризира кратко и ясно днес не само състоянието на Балканите, но и настроенията на народите в този регион? Регион, за който някои анализатори казват, че е следващият след т.нар. Арабска пролет и Украйна, каквото и да значи това. Балканите си носят славата на "барутния погреб" на Европа, в частност Македония - "ябълка на раздора", ние - "прусаците на Балканите", а като цяло - "всеки граничи сам със себе си", но това е по-скоро само историческа носталгия и четиво за най-вече романтично настроени националисти. Светът е друг, а геополитическите промени налагат нов поглед и политики, които би трябвало да са насочени към бъдещето, просто за да ни има или да замечтаем, ако не за Бенелюкс, поне за нещо като Вишеградска четворка. Щом Путин казва във връзка с кримските татари, че "интересите на татарите в Крим не трябва да се защитават в чужди страни, а в Русия", може би и народите на Балканите е крайно време да повярват в собствените си сили, да намерят воля и достатъчно политически капацитет, за да устоят на чужд натиск в угода на чужди интереси, без да се спъват "пред бариери, насаждани отвън". Защото ситуацията е такава, че е време да се намерят начини за разбирателство не само например между българи и македонци, което исторически си е едно и също в крайна сметка, но и между всички народи в региона. Народи, които са достатъчно изнервени от социално положение, несправедлива приватизация, корупция, нереформирани съдебни системи, престъпност, липса на държавен контрол върху прилагането на закони, които гарантират сигурност на обществото, вътрешнополитически разпри и т.н.
На настоящия етап почти всички западнобалкански страни или са в период на избори, или им предстоят избори. Избори, които за едни са надежда за подобряване на ситуацията, за други - начин за влизане във властта, но при всички случаи налице е факт на пропаст между бедни/богати или управляващи/народ. Като в целия свят, впрочем.
Ние с Румъния и Гърция гласувахме за Европарламент, в Косово парламентът се саморазпусна и предстоят нови предсрочни парламентарни избори. Това стана в момент, когато трябваше да се решава въпрос за формиране на собствена армия с основа АОК. Дали това е било само за "сплашване на съседи", сигнал, поръчан по правило от дадена велика сила, или търсене на изход от натрупано напрежение в управляващи и народ, вече няма кой знае какво значение. Косово отново ще гласува, сигурно и там ще се изберат отново познати политически лица, но гаранция, че непризнатата от все още 5 европейски страни държава ще успее да се измъкне от незавидното икономическо положение и безработица, няма как да се даде. Разбира се, преговорите между Белград и Прищина се отлагат във времето. Независимо че Косово е на път да подпише споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС, продължи договора с ЕУЛЕКС, формира съд за военни престъпления за членове на АОК и т.н.
По-важното е, че при незапомнените наводнения преди дни в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина, Косово се притече на помощ, независимо от сложните, меко казано, отношения най-вече със Сърбия. Но информациите, че групи албанци се сблъскват със служители на ЕУЛЕКС, защото не са съгласни с повторното арестуване на избягали от затвор членове на "Дренишка група" към АОК, които са обвинени във военни престъпления, само потвърждават твърденията, че омразата и етническото напрежение в Косово не са минало. Бог знае как и кога ще се преодолеят такива противоречия, но става дума за насилие и взаимна неприязън, която също е в основата на назадничави идеи, манталитетна изостаналост и незавидно икономическо положение. Нещо да напомня за ситуацията в Скопие, когато след убийството на македонски абитуриент от македонски гражданин от албански произход започнаха етнически сблъсъци и ново избухване на съществуващо етническо напрежение? Наглед незначителен повод като кражба на колело в квартал "Гьорче Петров", Скопие, доведе до смърт на млад македонец. Започват протести, а после албанските младежи от съседния квартал "Сарай" млатят наред де когото срещнат, стига да е македонец. Македонците не прощават и на свой ред не само протестират масово, като се сблъскват и с органите на реда, и със съгражданите си албанци. Силовите методи са основно средство за комуникация. Разбили казино само защото е собственост на албанец. Сложна обстановка, и то непосредствено след президентските и парламентарни избори, спечелени убедително отново от ВМРО-ДПМНЕ. Силният човек в Скопие, Груевски, все още не е обявил окончателно състава на кабинета си, стреми се да се споразумее с традиционния си вече албански партньор ДСИ, чиито претенции за ключови места в управлението нарастват с годините, и то с демонстрирана външна подкрепа. "Извиването на ръце" не е само наша практика при дадени обстоятелства. Балансът е труден не само у нас и може би това е причината основните партии в Македония с недомлъвки да говорят за последните инциденти и протести. Кой ще оглави министерството на труда или културата, на МВР или военното, кой ще е министър на здравеопазването е важно за македонските граждани, които следят всички амбиции, правят своите изводи, но и клатят с недоверие глава. И в Скопие партийните битки, разнобоят в опозицията, в случая СДСМ, ежбите между управляващи и останалите извън парламента, между албанските партии, взаимните обвинения в съобразяване с чужди интереси и т.н. само наливат масло в огъня на етническите противоборства и обричат страната на изоставане по пътя на присъединяването към ЕС.
Не че ЕС се е забързал след тези европейски избори да се разширява. Сложен политически период за Съюза, сложна политическа обстановка в Скопие, след като опозиционната СДСМ реши да върне спечелените депутатски мандати (33 броя) и само 1 депутат от ЛДП (Либерално-демократическата партия) остава в парламента на този етап. Оставка има и от Руши Османи от опозиционната албанска НДП. Политическа криза, която предвижда нови допълнителни парламентарни избори, най-рано есента, а реформите отново ще почакат.
Съвсем друг е въпросът с името, да не говорим за нашите отношения. Тези дни в тази посока се промъкна доза оптимизъм, че има просветление и надежда за добро сътрудничество. Може би защото медиите и от двете страни бяха държани в неведение и разговорите наяве са предимно на ниво академии на науките, църковни контакти и културни събития. Като гостуването с постановката "Хъшове" в Скопие на НТ. След посещение в София на делегация от Македонската академия на науките за празника на Св.Св. Кирил и Методий, на 30 май наши учени бяха в Скопие. Желязото се кове, докато е горещо, но без излишно бързане и натиск. За съжаление на гроба на Св. Кирил на 24 май в Рим двете официални делегации се разминаха с предвижданото общо поставяне на венци. Това можеше да е част от онези малки стъпки, които ще създадат условия за преодоляване на натрупано излишно напрежение, често приписвано и на чужди сили. Всеки непредубеден човек може да си направи извод кой има сметка вътре в двете страни и извън тях от нереализирано на високо ниво общо събитие, и то на гроба на човек, който всъщност ни е обединявал през вековете. Видно е колко трудно и днес е да се направи каквото и да било в името на обща и определено справедлива кауза, когато натрупаното недоверие е преляло чашата. Или когато много баби бабуват. Присъствието на нашия посланик в Рим заедно с македонската делегация в "Сан Клементе" не е онова, което е необходимо като сигнал за свеж полъх в отношенията ни. Остана нещо недоизказано и горчивина, която си я имаме от десетилетия в тази връзка. Живеем в ХХІ век все пак, проблемите не са само от миналото, опасности наистина дебнат отвсякъде, и ако ние не се подкрепяме и не губим надежда, кой? Че стъпките са в правилна посока, няма съмнение, че са бавни - също. При толкова натрупано недоверие и доказвано през годините чуждо влияние на държави и организации, няма и как по друг начин да се стигне до разумни и подходящи пътища за добруване в и между двете държави. И то при някогашно общо минало и може би общо бъдеще в ЕС след време. Едва ли в такава посока е поредната изложба от Македония, този път във Ватикана, на средновековни ръкописи, които вече са наречени славянски. Знаем си ги. Там бе президентът им Георге Иванов, който заяви при срещата си с папа Франциск, че "Македония е силно свързана с Ватикана чрез майка Тереза и Свети Кирил". Да му мислят нашите дипломати! И не само те.
 В същото време Сърбия след неотдавнашните избори има ново правителство. Прогресивната партия на Александър Вучич не само си осигури мнозинство в парламента след съкрушителна победа през м. март, но за момента лидерът й се радва на своеобразна обич от страна на хората, защото всички живеят с надежда, че нещо ще се промени и ще се преодолее кризата, защото той има харизмата на водач, който говори на техния език с призив за възраждане на оптимизма и убедеността в справедлива кауза с шанс за напредък. Ясно е, че ЕС е основна цел, а и ЕС ще я подкрепя и ще съдейства, независимо от ясно заявени проруски настроения и действия. Както винаги! Независимо че вече не се казва, че "никога няма да признаем Косово", а само "няма да признаем Косово" и "ще живеем в мир с албанците". По-важното е, че Вучич призовава да се "взрем в бъдещето и там да открием доброто място за живеене на нашите граждани".
Няма как да стане без разбирателство със съседите. Те бяха и първите, които се притекоха на помощ при трагедията с наводненията през последните дни, в това число и България.
До Вучич е и Дачич, опонент, бивш премиер, загубил последните избори, но днес външен министър, и няма спор, че по основните въпроси на Сърбия те гледат в една посока, независимо дали е на Изток, на Запад или едновременно в двете посоки. За НАТО нещо не се говори много ясно. За разлика от Черна гора, която се надява, че в Уелс ще получи покана за членство в НАТО, води убедително в напредъка си за ЕС и затова реши да подкрепи санкциите срещу Русия във връзка със събитията в Украйна. Страхуват се малките, че при отказ няма да ги приемат в семействата на преуспелите.
Хърватия вече 11 месеца е в ЕС, но икономиката й се свива, чуждите инвестиции са пренебрежимо малко, приватизацията търпи провали (например с националния превозвач Croatia Airlines или железниците), безработицата е внушителна, социалните и етнически противоречия се множат и на този етап сякаш евроскептицизмът става все по-голям. Не че ЕС е изоставил страната, но гражданите не виждат бонуси от това, че са станали граждани на ЕС. Наводненията усложниха допълнително обстановката, независимо че всички съседи се отзоваха в помощ. Изход от кризата ще се намери, хърватите го могат, борци са, а ние май скоро ще летим до Загреб, без да минаваме през Виена. Това са стъпките за балканско регионално обединение в правилна посока.
Проблемите на Хърватия не й попречиха на има екстравагантни идеи, например за Босна и Херцеговина, другата много изостанала балканска страна със специфична структура на управление, с присъствие на чужди военни части, да получи статут на специален кандидат-член за ЕС. Но сложната и нереформирана държава, етническите противоречия там, социалните протести от преди месец-два, сега и наводненията поставят страната в ситуация, при която ЕС ще се въздържи от ускоряване на присъединителния процес. Но няма да я изостави в усилията за реформи и напредък в преговорите, не е в природата на Съюза, колкото и той самият да се нуждае от промени. Пък и за Западните Балкани като регион това е единствен начин за изход от историческото изоставане и преодоляване на кризата.
За региона има надежда, важното е да се виждат проблемите и сигналите, да се черпи от историческото минало и опит, но с европейски поглед в бъдещето. Може пък мечтите да се сбъднат, на тепсия те не се поднасят.