МОН свива държавната поръчка

От много време ректори и преподаватели от висшите училища поставят въпроса за сбъркания модел на финансиране на вузовете. Според Закона за висшето образование (ЗВО) те получават субсидията си според броя на студентите, умножен по базовия норматив за издръжка на един студент, изчисляван с определен коефициент за различните професионални направления. Това кара университетите да разкриват все повече нови специалности (някои екзотични, но винаги одобрявани от акредитационната агенция), да приемат повече студенти и да ги избутват до диплома на всяка цена, за да запазят парите от държавата. Качеството на обучението тук няма нищо общо. Всяка година вузовете правят заявка колко студенти искат да приемат, а МОН и съответно Министерският съвет ги одобряват автоматично на принципа "кой колкото иска, толкова даваме".  Напоследък това доведе до такова раздуване на приема, че при отпуснати 73 700 места за сегашната учебна година 12 000 останаха незаети - просто поради липсата на кандидати. И това - въпреки, че вузовете правят вече по пет приемни сесии, само и само да съберат студенти. А от завършващите пък, както показа рейтинговата система за 2014 г., малка част се реализират в пазара на труда по специалността, за която са учили - в някои случаи над 80 на сто от новите висшисти работят като "продавачи".
Необходимостта от промяна на този абсурд и от някаква държавна регулация отдавна е презряла. И ето че в сайта на МОН се появи проект за промени в ЗВО, който сменя порочната система. С него се въвеждат критерии, по които

ще се определя броят на приеманите студенти

- оценката на учебната и научна дейност, рейтинговите данни за завършилите, приоритетните за страната професионални области и предложенията на самите вузове в рамките на капацитета им да обучават студенти. Т.е. превръщат се в правило започналите от 2012 г. опити да се дават повече пари на тези вузове и на тези специалности, които са качествени. До момента тези пари се отпускат във вид на бонус, за който през 2015 г. са предвидени 43 млн. лв. (12,8 на сто от общата субсидия за издръжка във вузовете). Според проекта допълнителните пари за качество ще се увеличат до 30 на сто от общата издръжка през учебната 2016/2017 г., след това до 40, до 50 на сто и поне до 60 на сто през 2019/2020 г.
Освен това проектът въвежда приоритетни професионални направления (важни за икономическото и общественото развитие), а някои специалности, към които няма интерес от страна на кандидатстващите, но пък кадрите им са необходими, стават защитени специалности. За приоритетни направления или защитени специалности държавата може да наложи прием на някой вуз и без той да поиска това. И нещо много важно - МОН предвижда всеки преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, не в две, както е сега. Това също е крайно необходимо, понеже в момента има специалности, пък и цели вузове, които се крепят не на щатни, а на приходящи хонорувани преподаватели, които работят на държавна заплата в някой вуз или научен институт, а "крепят" друго висше училище - често конкурентно на основната им месторабота. Което си е направо нонсенс. Но е доходоносен нонсенс, поради което вероятно ще има съпротива срещу ограничаването до един вуз и

при подходящи лобита в НС

тя може да провали доброто намерение. 
Идеите за финансиране според качеството и за намаляване на приема в некачествени вузове или специалности са заложени и в Националната стратегия за развитие на висшето образование, която бе приета в парламента. Така че замислените промени в ЗВО следва да бъдат приветствани. За съжаление обаче доброто свършва тук, а нататък следват лъжиците с катран, които отравят всички добри намерения.
 Първо, в предложените от МОН текстове не е записано основното - по какъв начин и ред ще се утвърждава броят на местата за прием, а също - кои са критериите едно направление да бъде обявено за приоритетно и една специалност да стане защитена. Това всъщност е съдържанието на законовата промяна, а то е оставено за неопределено бъдеще - щял да го изработи Министерският съвет. Но така самата законова промяна губи всякакъв смисъл и се превръща в просто преповтаряне на принципи от стратегията за висшето образование - без конкретика, без срокове, без яснота какво всъщност ще се прави. Всъщност на парламента пак се предлага да промени (за 45-и пореден път!) Закона за висшето образование, знаейки само, че в чувала има котка.  
Какво означава например основният критерий "оценка на учебната и научната дейност", по който ще се определя приемът и ще се отпускат субсидии? Ако става дума за оценяването от Националната акредитационна агенция (НАОА), то е пределно ненадеждно, защото според агенцията 90 на сто от вузовете са получили максимален брой точки - от 6 до 10. И всички, поискани от вузовете, програми се одобряват. Сиреч - диференциране по качество на практика няма. Според НАОА излиза, че всички са добри, а според МОН и според обществените оценки - не са, напротив качеството на обучението на много места е ниско. Ако пък става дума за оценките от националния рейтинг, повечето ректори са категорично против него, има вузове, които дори не го признават. И всъщност МОН предлага текст за закон, който променя цялата система, но нищо не означава, защото съдържанието му щяло някой друг път да бъде определено от изпълнителната власт!
Колкото до другия критерий - данните за реализацията на завършилите студенти, нещата стоят още по-зле. Рейтингите дават едни данни за заетостта, НАП, НОИ и НСИ - други. Работодателите - трети. Известно е, че

бизнесът все не одобрява кадрите

които му предлагат вузовете. При това обаче въпросителните са огромни. Защото бизнесът всъщност иска висшето образование да му достави висшисти, готови едва ли не за спецификата на всеки цех и на всяка търговска дейност. Въпреки всички приказки, бизнесът до момента не е казал нито веднъж какви кадри, от какви специалности и колко на брой са му необходими. И кои направления и специалности ще станат приоритетни или защитени, при положение, че основният брой фирми у нас се занимават с търговия, услуги и туризъм? А щом държавата ще си поръчва кадри, къде е работата, която им осигурява след завършването? По време на кариерния форум в Софийския университет неотдавна се оказа, че най-търсени от работодателите са завършващите чужди филологии, понеже на кол-центрове и магазинни вериги много им трябвали хора с два езика - да обслужват клиентите им! Простете, за да обслужваш клиенти в кол-центъра, няма нужда да си висшист, просто трябва да знаеш добре английски. Така че "пазарното" изкривяване тук може да е огромно и да нанесе огромни щети на висшето образование. За да са доволни работодателите от вузовете, е нужно само едно - да се разреши на висшите училища да подготвят кадри за фирми, като фирмите плащат обучението им. Само че такава промяна в ЗВО не се предлага.   
Нататък в законопроекта нещата стават

не просто порочни, а направо престъпни

Ни в клин, ни в ръкав, на фона на промените, за които стана дума, проектът на МОН връща... неограниченото платено обучение за бакалаври и магистри. В момента на вузове, които от акредитацията имат оценки от 6 до 10, законът разрешава да приемат студенти в платено обучение - но само до 5% от определения им капацитет за обучение. Таксите, които се събират за платено обучение, се състоят от норматива за издръжка на един студент плюс таксата за обучение, която заплащат студентите, финансирани от държавата. В новия проект на МОН ограничението за 5-те процента изобщо отпада. А таксата за платено обучение става... до 170% от държавната субсидия за един студент в съответното направление!
Какво всъщност означава така записаният текст? Ами означава, че държавата ще намали броя на студентите, за които плаща тя, а за сметка на това ще позволи на вузовете да приемат неограничено платени студенти. При това - без дори да определя лимит за този вид прием. Ако примерно МС отпусне 20 вместо 100 места за прием на психолози, тя ще плати за тези 20, а останалите 80 ще си плащат от джоба. Намаляването на държавния прием ще стане неминуемо, понеже у нас няма нужда от сегашните 15 000 икономисти годишно (обучават ги 26 вуза), които после седят безработни. Тя ще плати примерно за 3000 икономисти в качествени вузове, пък останалите да приемат колкото душа иска срещу заплащане. Това вероятно е "подкупът", който МОН е решил да даде на ректорите, за да преглътнат финансирането според качеството. Всъщност на вузовете им е все едно откъде идват парите им - от хазната или от джоба на студента. Особено на тия, дето събират желаещи за лесно учене и лесно сдобиване с тапия за "висшо". 
Само че на ония 80 процента от българите, които живеят на прага на бедността, не им е все едно дали

образованието става платено!

Точно това се пробутва тихомълком - по-голямата част от студентите да си плащат от джоба. И нонсенсът платено обучение в държавен вуз, който не съществува никъде в цивилизована Европа, в България ще стане правило. Неограниченото платено обучение (имаше го в ЗВО преди като антикризисна мярка, после го свиха заради лошите последици), винаги е оправдавано с държавното недофинансиране на вузовете. В мотивите и към сегашния проект на МОН за промени пише ясно: "Не са необходими допълнителни финансови средства". Във финансовата програма на правителството до 2017 г. също ясно е казано, че парите от държавата за вузовете няма да се увеличават! А тъкмо това е най-важното нещо, което би трябвало да се направи, за да се развива образованието.  
Освен това и в момента студент става всеки калпазанин, стига да избута тройка. Оттук нататък и

тия, дето пишат "убразование"

ако могат ще си платят, и всъщност ще си купят диплома. Нито качеството ще се повиши, напротив, нито страната ще има добри специалисти. От цялата работа пък частните вузове няма как да са доволни, понеже порочната "хитрост" на МОН ще пренасочи техните студенти към държавни вузове. А още по-вероятно е просто да няма кандидати да плащат. Защото при 170% такса никой луд няма да извади 1170 лв. на година, за да стане икономист или педагог (държавният норматив за направлението е 693 лв.), нито ще даде 11 000 лв. на година, за да учи медицина (държавен норматив 6500 лв.). Българинът, ако има такива пари, ще предпочете да ги плаща на някой университет в чужбина... Това може и да доведе до някакво свиване на "пренаселените" специалности, но като принцип е тотално сбъркано. Понеже държавата няма воля да сложи ред в системата, както е по света, ние ще разчитаме стихийно бедността да реши въпроса от само себе си.
И всъщност какво остана от добрите намерения за промени? Връщането на неограниченото платено обучение ги обезсмисля и ги свежда до нула. МОН просто върви по най-лесната пътека. Просто ще се намалят парите от държавата, а издръжката на вузовете все повече ще легне върху студентите, плащащи като на частници от джоба си. Трудната, но водещата нагоре пътека е да се започне реална промяна в акредитацията на висшите училища - така, че тя да не е имитация, а наистина да ги диференцира по качество. И да се реализира Националната стратегия за висшето образование, в която пише, че вузовете ще бъдат разделени на изследователски и образователни. С различни права, задължения и финансиране. Както е по света. А също - че сегашните университети, създадени изкуствено чрез вкарване на несвойствени за профила им специалности, ще получат статут на специализирани висши училища, каквито трябва да бъдат. Самият министър Тодор Танев преди време съвсем правилно заяви, че ще се промени ненормалната практика технически вузове да обучават по специалност право или икономика.
Защо бе, управляващи от МОН, забравихте всичко това? И вместо него слагате кръпки към закона, които всъщност го провалят.