Мостар извън предразсъдъците

Католици, православни и мюсюлмани. Нови сгради и буренясали, надупчени от шрапнели и куршуми къщи. Дъх на ориент, смесен с нещо познато и все пак различно. Това е Босна и Херцеговина, а символ на всичките й противоречия и нерешени от миналото въпроси е град Мостар.
Мястото е едновременно красиво и носталгично. Носи в себе си както надежда за бъдещето, така и мъката от една война, която в никакъв случай не е забравена. "Don't forget '93", гласи надпис върху отломка от някогашен мост. Макар и на английски, посланието е важно за местните - поставено е на видно място на символа на града, моста Мостар или така наречения Стари мост. Подобни изречения могат да бъдат забелязани на други туристически, и не толкова, кътчета от града. А местните помнят! Помнят войната, в която доскорошни приятели и съседи се избиваха един друг, а къщите на цивилните, без значение - на хървати, сърби или бошняци, биваха унищожавани. Като паметник от онези смутни години на всяка крачка в иначе оживения град стърчат изоставени буренясали сгради. Без прозорци, надупчени от шрапнели, тези беззъби къщи сякаш са оставени нарочно, за да изкрещят своето "Помним 93-та". Първият сблъсък с тези изоставени сгради кара туристите безчувствено да се възмутят защо подобна гледка е оставена в центъра на град, който се бори за бъдещето си, търсейки нови туристи. Кратка разходка в историята обаче обяснява тъжната картина. А дали изоставените сгради са оставени като предупреждение, препращащо към миналото, дали собствениците са загинали в онези смутни години, или просто са избягали от мястото, донесло им мъка? Отговорът е "от всичко по малко", поне според местните.
Самият град, а и жителите му са изключително гостоприемни. Още със спирането дружелюбни възрастни хора ще се опитат да обяснят системата за паркиране, която сама по себе си напомня за абсурдите, които са типични за Балканите. Въпреки зоните в центъра на Мостар, макар да има табели, на които пише, че за парко мястото може да платите с есемес - опцията изобщо не работи. За около 2 лв. на час обаче може да си вземете талон от автомат. Ако паркирате 2 часа преди края на зоната, никой няма да ви глоби, усмихва се съзаклятнически местен жител. Ако не ви се тръпне в очакване на паяци, които да вдигнат колата ви, винаги може да паркирате в някой от мъничките паркинги край центъра. В началото минувачите дори може да твърдят, че е безплатно, но на другия ден си подгответе 3 евро, защото свъсен чичо упорито ще настоява, че цяла нощ е пазил колата ви и ако не платите... ще я блокира на паркинга. За касови бележки и платежни документи забравете - Босна не е в ЕС. Подобни бюрократични "екстри" има само в хотелите, големите магазини и заведенията.
А край водите на река Неретва се е настанил един изключително симпатичен град. Местните с право се гордеят със Стари мост, построен още по времето на Османската империя. Красивото съоръжение е изградено за десет години, докато градът все още не съществува и работи от 1557-1566 г. Мостари са хората, които са пазили моста в Османската империя, оттам идва и наименованието на селището. Съоръжението е дълго 30 м и в най-високата си точка се издига на 20 метра над Неретва. В онези години мостът е единственият с толкова голяма арка. За съжаление Стари мост става жертва на Бошняшко-хърватската война и през 1993 г. е срутен след бомбардировка от босненските хърватски сили. ЮНЕСКО създава специален научно-технически комитет и с общите усилия на вече помирените босненски общности мостът е открит отново през 2004 г. За строителството са използвани и останки от старото съоръжение, които са извадени от водите на Неретва. Днес хората твърдят, че Стари мост символизира връзката между етносите в Херцеговина - хървати и бошняци, така както Вишеградският мост в Босна тази между бошняци и сърби. За откриването на моста в града идват безброй високопоставени гости, сред които и принц Чарлз. Днес кадри от посещението му се прожектират в малко магазинче към един от централните музеи в Мостар.
Гледката към местната забележителност е еднакво красива и през деня, и през нощта. Късно вечер чаршията и старият град са спокойно място, на което всеки може да усети атмосферата на отминалите времена, реставрирана и излъскана, така че да накара туристите да изживеят своята почти приказка. Красиви момичета, облечени в традиционни дрехи с арабски привкус, приканват към заведения, предлагащи типична балканска кухня, подправена по босняшки. Българските туристи винаги избухват в смях, прочитайки в менюто, че бутчетата и пилешките крачета в местната реч са просто "батаци". Малките кебапчета и нетипични телешки кюфтета са точно толкова традиционни, колкото и сармичките в лук или чушка. Домашното вино се предлага във всяко заведение, а местните ще го препоръчват повече и от засукани маркови питиета.
През деня Старият мост и улиците на Мостар са пълни с туристи. Ако в Сърбия и останалите бивши югославски страни българската реч е сравнително често срещана, в Босна това е рядкост. Най-честите туристи са руснаци и германци, през последните години - и холандци. През лятото горещините напичат белия камък, с който са облицована чаршията и старата част и единственото спасение от жегата е вкусният и евтин сладолед, който определено е най-търсената стока. Джезвета, килими, шалове и ковани ножове надничат от всяко малко магазинче на чаршията. Ориенталската, средиземноморската и западноевропейската архитектурна традиция са се обединили по неповторим начин, за да придадат неописуема атмосфера и чар на града. Куполи на строящи се минарета се изправят срещу католически църкви. А хората изглеждат странно спокойни, весели и гостоприемни.
Насред цялата глъч гледката на млади мъже, които се хвърлят в Неретва от най-високата точка на Стария мост е почти нереална. Предвид безбройните минарета, белнали се в околността, кръстещият се преди полет мъж също изглежда неочакван. Ритуалът със скачането от високото е от дълги години, макар днес смелчаците да не са чак толкова много. Според традицията ден преди да се оженят, младите мъже скачали от моста, за да докажат смелостта си на годениците и бъдещите си роднини.
Когато човек си тръгва от Мостар, взима със себе си спомена за прекрасните зелени води на Неретва, белия Стари мост и неизменните, надупчени от шрапнели къщи. Мостар ни изпраща с дъх на Ориент, война, но и мир - интересна Балканска симбиоза.


Дори и през нощта Стари мост е впечатляващ
 

Изоставените сгради са мълчаливите паметници на войната между хървати и бошняци

Стоки с дъх на Ориента посрещат туристите