Моят дом
/ брой: 53
Димитър Бежански
Англичаните казват, че техният дом бил тяхната крепост. Не им знам на англичаните крепостите, но моят дом е повече от крепост.
Най-напред пред блока има ров. Три метра широк, два дълбок. Пълен е с вода и с арматурно желязо. Тоя ров може да бъде преодолян само от майстор на спорта по дълъг скок или от човек, който знае тайната пътечка, по която да заобиколи препятствието откъм съседния блок.
Отсам рова има две глутници бездомни кучета. Гладни като кучета и свирепи като тигри. Те пропускат да мине безнаказано покрай тях само жител на блока, който е готов да пожертва пакет кренвирши или половин кило свински ушички.
Следва вратата на блока. Метална. Тежи половин тон. На нея пише "бутни", но се отваря, ако я дръпнеш. А ти влизаш само ако при дърпането отскочиш два метра наляво и половин метър нагоре. Миналата година един съсед забрави да отскочи. Тоест отскочи, но не достатъчно. Вчера му правихме панихида.
След вратата е стълбището. То е сравнително безопасно. Само дето бие ток от бутона за осветлението, от вратата на мазето и от пощенската кутия на Харизанови. Всъщност токът не е толкова страшен, понеже обикновено го изключват. По-страшна е Гинка, мечката на бай Пъшо. Тя нощува пред асансьора и напъва да се бори с всеки, който не й дава мастика. Откакто стопанинът й, бай Пъшо, я научи да пие мастика, Гинка въведе входна такса в блока: или половин канче мастика, или борба до победа.
Който пребори мечката на бай Пъшо, вече може да смята, че е влязъл в моя дом. Разбира се, ако не го ритне конят на Хюсеин от втория етаж, ако не се блъсне в запорожеца на Гочев и ако не го придърпа в гарсониерата си Фуфи. Тук трябва да уточня, че Гочев си качи преди половин година запорожеца на площадката пред апартамента и отглежда в него норки за продан, а Фуфи, откакто се раздели с Киро, стана нимфоманка и придърпва в гарсониерата си всеки, който мине, независимо дали е мъж, жена или водопроводчик.
Всичко това е до третия етаж. А аз живея на седмия. Там е моят дом. Е, нека дойде който ще англичанин да си мерим крепостите!