Може да има матури и по музика

Възможно е в края на следващата учебна година музиката и изобразителните изкуства да станат матуритетни предмети в специализираните училища, съобщи вчера пред БНР зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева. Според действащия все още Закон за народната просвета в музикалните училища и в тези по изкуствата втората задължителна матура може да бъде и по специалността и ако училището е профилирано или професионално по музика, този предмет може да бъде матуритетен, обясни Кастрева.
Училища по изкуствата от цялата страна се събраха на протест в центъра на София вчера. Те са недоволни от промените, които готви МОН с новите учебни планове. Ако предложенията станат факт, ще се ограничи изучаването на изкуство в гимназиален етап, смятат протестиращите. "Дори да позволим да има закрити паралелки, ще оцелеем, но качеството на обучението няма да бъде същото", заяви Величка Николова, организатор на протеста, цитирана от агенциите.
В същото време в проектите за нови учебни планове за езиковите гимназии например, които ще се въведат от учебната 2017/18 за VІІІ клас часовете по музика се намаляват от 72 на 54. Досега музиката в езиковите училища се учеше в VІІІ и ІХ клас с по 36 часа годишно, са в новия вариант тя се разполага в VІІІ, ІХ и Х клас, но с по 18 часа в годината. Със същия брой часове ще е музиката в профилираните и професионалните гимназии.


БАН алармира, че бюджетът й за 2016 г. е убийствен

Проектът за бюджет 2016 в частта му за БАН не отчита ръста на минималната работна заплата и разходите за нормални условия за труд, поради което предвидената за академията субсидия е недостатъчна, алармира вчера Общото събрание на БАН в писмо до премиера Борисов, до председателката на НС Цецка Цачева, шефката на комисията по образование и наука в НС Милена Дамянова и до министър Танев. Спрямо тази година субсидията на БАН е увеличена само с 440 хил. лв., които са за увеличения членски внос в еврослужбата Eumetsat.
ОС на БАН настоява субсидията на академията за 2016 г. да е минимум 97,2 млн. лв. От тях 12 млн. лв. ще са за увеличение на заплатите на учените във връзка с ръста на минималната работна заплата до 420 лв. Ако това не стане, учените в БАН ще се изравнят по заплащане с персонала с ниска квалификация. ОС подкрепя предложението на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров за други 12 млн. лв., с които да се съфинансират спечелени от нашите учени проекти в европейските програми и за поддръжка на лабораториите.  
Съществуващият дефицит е сериозна пречка за качествено и срочно обучение на докторанти - млади научни кадри, които са така необходими за развитието на страната, пише в писмото. Пълното отсъствие на финансиране на изследванията през последните години чрез научния фонд в МОН налага насочването на минимални средства към определени научни направления с особена важност за развитието на страната, подчертават учените.
Според изчисленията за изравняване на издръжката на БАН с тази на държавните висши училища, са необходими 170 млн. лв. Но исканите 97 млн. лв. - едва половината от средствата, за да има равнопоставеност, всъщност са само минималната сума, която би позволила на БАН да работи без по-нататъшно намаляване на научния персонал. По брой на учените България вече остана на дъното на ЕС. ОС на БАН настоява още да започне дискусия за държавната политика в областта на науката, съответстваща на положението на България като член на ЕС, както и за преразглеждане на бюджетните прогнози за следващите години.