22 Септември 2019неделя20:14 ч.

Мръсно жълто

С пръст в раната на публицистиката

/ брой: 220

автор:Пейчо Кънев

visibility 1941

Преди известно време написах материал на същата тема. Колегите от Съюза на българските журналисти са го прочели, харесали и го публикуваха на интернет страницата си и... всичко отшумя много бързо. Затова реших отново да подълбая в тази тематика. Знам, че си струва, понеже грозните метастази на това раково заболяване продължават да пъплят бавно, но сигурно из кръвоносната система на обществото ни. Сигурен съм, че отново ще се изцапам, докато вадя една след друга кирливите ризи на този проблем. Знам също така старата ирландска поговорка, която гласи: "Може да се овъргаляш в калта с прасето. И двамата ще се окаляте, но на него ще му хареса!" Но, питам аз, какво значат няколко си мръсни пръски, когато цялата тази помия се излива ежедневно върху нацията. Естествено, става дума за жълтите вестници и цялата тяхна гнусна преса. Този проблем продължава от години и днес като че ли е достигнал пиковия си момент, като алпинист, който най-накрая успява да изкачи някакъв Еверест, нежелана дестинация за никой друг от сериозните катерачи. Искам да призная, че се чувствам ужасно, когато чета техните пасквили в така наречените им вестници. Хора, в които не съществува доблестта да сложат истинските имена зад текстовете си. Лумпени мародери на българското слово,

без никакво чувство за съвест, родина и принадлежност

При положение че в тази малка държава са живели и творили такива духовни титани и истински публицисти, като Христо Ботев, Захарий Стоянов, Йосиф Хербст, Стефан Продев, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, ние четем днешните жълти парцали и автори, и се осмелявам да кажа, че получаваме някакво извратено удоволствие от това. Кога българинът се промени толкова много? През този безкраен преход или генезисът на проблема се е зародил много преди това? Защо се превърнахме в такива жадуващи евтините сензации хора? Винаги съм уважавал и ще продължавам да уважавам колективния интелект на нацията ни, но сякаш идва времето, в което и краен оптимист като мен започва да свежда главата си пред тоталния нихилизъм и безнравствена пустота, спускащи се върху ни подобно на погребален саван. Но, от друга страна, разбирам псевдожурналистите, драскащи тези безсмислици. Казвам, че ги разбирам, но това не ги оневинява. Знам, че времената са тежки за всички и също така много добре знам, че това може да се приеме като някакъв вид професия, ако много разтегнем самото понятие. Но всеки си носи кръста и сам си избира пътя. Аз не бих го избрал никога, макар че съм имал немалко предложения. Бих предпочел автомивката, строежа, бакалията, отколкото да петня съзнанието си с всекидневното

съчиняване на абсолютни глупости
 
Знам, че съм прав! Има хора обаче, които не могат да разберат това, и други, които се наслаждават на тяхното "творчество". Самопровъзгласили се интелигенти и в повечето случаи полуилитерати, без каквито и да било възприятия за истински стойностните неща. От техните писания нацията заболява. Болестта протича с едни от най-тежките симптоми: забрава за миналото и изкривени усещания за бъдещето. Ние, българите, нямаме много неща, с които можем да се гордеем в днешно време. Вижте каква е ситуацията днес. Изключено е да се гордеем с политиците си, с природата, която съсипваме ежедневно, със спортните ни постижения, които в последните няколко години съвсем изчезнаха, със съвременните ни музиканти, които обаче си остават неизвестни за хората отвъд границите ни, с... Изреждането може да се проточи безкрайно. Вместо това ние се гордеем с футбола си, който от 94-та насам е в девета глуха, гордеем се с киселото си мляко, което отдавна вече не е българско, а и никой в света няма представа, че е наше освен нас самите, с ракията и шопската салата, които единствено водят до алкохолизъм.
Обаче имаме личности на словото, които с всяка своя дума и действие са изгаряли за този народ и тази държава. Все още ги има, живи са и думите им горят в сърцата. Народната памет, за разлика от някой мавзолей, не може да се събори лесно от каквито и да било лъжливи демократи, които

историята ще забрави съвсем скоро
 
И тук вече следва моето голямо объркване. Защо тогава на българина му е нужно да чете подобни "вестници"? Дават ли му нещо, хранят ли душата му? Карат ли го да се издига нависоко, където в момента се вият самочувствията и съзнанията на повечето европейски, а и световни народи? Предпочита да прочете някакъв скалъпен набързо "матриал" или предпочита да разгърне "Вик за правда" на Йосиф Хербст, "Политическа зима" на Христо Ботев, "С обич и гняв" на Стефан Продев, събраните съчинения на Захарий Стоянов и толкова много други? Но нищо, казвам аз. Надежда има. Знам, а и съм сигурен, че хората много скоро ще се наместят в правилния коловоз и ще тръгнат заедно към единствената вярна посока. Много скоро ще стане ясно откъде тези вестници се спонсорират, от коя каса изтичат тези капитали, успяващи да поддържат стотици хиляди в ежедневни тиражи, без да има нито една реклама някъде по страниците. Или познатото четвъртито лице, което виждате всеки ден от първите им страници, е отговорът на въпроса? Повтарям, всичко ще стане ясно съвсем скоро и ще си дойде на правилното място. Уж желаем да станем истински европейци, проповядват ни това от синия екран, в градския транспорт има лепенки, които ни призовават да се държим като такива, хората по улиците си подхвърлят:

"Дръжте се като европейци!"

а в същото време сме на светлинни години от същинската европейска и презокеанска жълта преса. Тамошните клюкарски издания и таблоиди по нищо не приличат на нашите многотиражни "парцали", прокламиращи явни лъжи и новини, които по никакъв начин не се доближават до законите на истинската журналистика. Да си журналист, да отразиш една новина или събитие в цялата му истинност и достоверност, без да се съобразяваш с политически, икономически или други фактори, които би могъл да засегнеш нездравословно със словото си, за това се изисква голяма доблест, чест и истинска отговорност. Трябва да я има в теб оная сила, която ще ти помогне да застанеш зад всяка своя дума, буква, запетая. Да вярваш в това, което ръката ти е сътворила. Малцина са го правили в нашата история и имената им са останали да светят над нас.
Интересува ме живо какво точно вас ви интересува, когато си дадете стотинките за един вестник и го разтворите? Какво точно искате да прочетете? Коректно отразени събитията от родната и световната политическа сцена, без да се спестява никоя неудобна истина, или публикации, които знаете, че нямат нищо общо с истината, но все пак ги изчитате жадно, понеже ви карат да се чувствате малко по-добре? Ами, уважаеми, това е работа на телевизията и на киното, на книгите,

не на журналистиката

Да запалят въображението ви, да ви накарат да се откъснете от сивото ежедневие, да ви накарат да се почувствате малко по-значими, това е работа точно на тези инструменти на шоуто и забавлението. Истинската журналистика не е забавна, а е вярна и коректна. Във всяко едно отношение! Тя няма да ви помогне да преминете по-лесно през сивия ден, но ще ви даде истинската версия на фактите и събитията около вас, онези, които косвено или пряко направляват вашия живот. Честно казано, писнало ми е от български поговорки от типа: "За всеки влак си има пътници". Знайте, че има само един влак, който се движи в правилната посока и ще ви превози дотам навреме. Всичко друго е за размиване на очите, дирижиране на мисленето ви и манипулиране на рецепторите ви за фалша и лицемерието. От личен опит знам, че хората малко по малко започват да се събуждат и да замятат плаща на лъжата, който бе спускан пред очите им през последните двадесет години. И когато това се случи, всички те ще разберат, че няма нищо по-освобождаващо и в същото време по-задължаващо от самата истина. Онази, на която ние служим. Тези флагмани на истинската журналистика може да ги срещнете днес тук, в любимия си вестник ДУМА. От главния редактор до последния кореспондент. Хората, от които аз се уча на занаята. Хората, които ми показаха, че истината никога не се спестява, без значение от последствията. Откровената злоба и политическият цинизъм са запазената марка на всички ония лъжливи журналисти, с които ние се борим всеки ден. Признавам, че въобще не е лесно, но наградата си струва. Както пише в дебелата книга: Тогава ти ще познаеш истината и

истината ще те освободи

Днес, както никога преди това, ние сме длъжни да превърнем журналистиката в общ стожер на надеждата, от която толкова много се нуждаем. Не ни трябват фашизоидни крясъци от трибуните, нямаме нужда от една нова полицейска хунта, не искаме дирижирани медии, спускащи политическо-изгодно редактирани новини. Ние самите трябва да се превърнем в кукловода на собствената си съдба. Докато все още можем. Затова нека завърша с думите на гениалния поет и публицист Христо Ботев: "Тежко и горко на българския народ, ако да би той чакал какво годе добро от тия народни паразити, от тия всемирни просяци!"

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 42

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 55

Няма пострадали българи при земетресението в Албания

автор:Дума

visibility 55

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 413

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 325

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 736

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 603

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 486

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 471

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ