МВФ влоши прогнозите си за българската икономика

Международният валутен фонд (МВФ), ръководен от Кристалина Георгиева, рязко влоши прогнозата си за българската икономика през следващата година. Това сочи новият есенен икономически доклад на институцията. Според заложения модел икономиката ни се очаква да се разшири през следващата година само с 3%, докато преди половин година прогнозата беше за ръст с 4,5%, което щеше да бъде най-голямото разрастване от 15 години. За тази година обаче Фондът повиши перспективата пред брутния вътрешен продукт (БВП) на страната след силните първи тримесечия. МВФ вече очаква ръст с 3,9%, спрямо 3,2% при пролетния доклад, направен в сянката на началото на войната в Украйна.

Въпреки влошаването на прогнозата на МВФ за следващата година очакваният ръст е далеч по-висок от този на Световната банка, която миналата седмица изнесе прогноза за едва 1,7% ръст догодина.  В новия си доклад МВФ очаква и по-висока и продължителна инфлация в България. Според прогнозата средногодишната инфлация в страната тази година ще достигне 12,4%, а догодина - 5,2%. Това представлява ревизия нагоре и за двете години с приблизително около 1.5 пункта. Фондът очаква безработицата в страната да продължи да спада до 4,7% през следващата година. Дефицитът по текущата сметка на страната ще се увеличи до 1,4 на сто от БВП, след като през 2022 г. се предвижда да достигне до 0,9 на сто. Глобалната икономика продължава да е изправена пред големи предизвикателства, очертани от продължаващите ефекти на три застъпващи се кризи: руската инвазия в Украйна; криза с разходите за живот, причинена от упорития и разширяващ се инфлационен натиск; и икономическото забавяне в Китай, обясняват експертите на фонда.

Цените на газа на Стария континент се увеличиха повече от четири пъти в сравнение с миналата година, като Русия намали доставките до по-малко от 20% от обема им през 2021 г. Това засилва перспективата за недостиг на енергия през идната зима, а и след това. Конфликтът повиши и цените на храните на световните пазари въпреки облекчението в последно време, след като бе договорен износът на зърно през украински черноморски пристанища. Инфлацията в хранителния сектор създава сериозни трудности за домакинствата с ниски доходи по света, особено в по-бедните страни, пише още в доклада.

Според него световната инфлация ще достигне своя максимум в края на 2022 г., но ще запази високите си равнища по-дълго от очакваното, преди да спадне до 4,1% през 2024 г. Средногодишният ръст на глобалните потребителски цени се предвижда да достигне 8,8% през настоящата година, а през следващата - да отслабне до 6,5%, сочат прогнозните данни.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.