На добър час, госпожо Йотова и господин Вълчев. И внимавайте в картинката

Винаги ме е било страх от Нощта на победата. Страх ме е и от самата победа, а най-много ме е страх от тези, които застават зад победата, докато телевизиите ги снимат. 
Не слушайте изобщо какво ви говорят анализатори, социолози и политолози. Те тази вечер обиколиха в кръг всички телевизии, за да търсят място за себе си – място за себе си при победителите или извинения и оправдания, че са били на страната на загубилите. 
Поздравявам Илияна Йотова и Кирил Вълчев с победата на президентските избори. 
Но от цялото си сърце поздравявам вас, чиито имена никой никога няма да чуе и които излязохте и в дъжда, в локвите и в калта на провинцията гласувахте за малкото достойнство, което ни е останало. 
Аз лично гласувах, защото ми е дошло до гуша да се чувствам виновен, гузен, да искат от мен оправдания, че съм живял по времето на социализма, че не виждам в Русия враг на България, и гласувах най-вече затова, защото няма как да нарека случайния продукт естествено явление и няма как да нарека глупака умник.
Тази вечер, разбира се, се зарадвах, но най-вече ми олекна. Затова ще нарека радостта си олекване и успокоение. 
Не съм сляп обаче, за да не видя, че след всеки избор ние така се смразяваме един друг, че между нас зейват пропасти. Господ да слезе от небето, след подобни избори няма да може да обедини българите. С очите си видях талантливи и умни хора да губят и ума, и таланта си и да се превръщат в разпенени запалянковци. 
Да не съм на мястото сега на Илияна Йотова. Толкова много поздравления ще получи, толкова лицемери ще й се подмазват, че ако прочете всичките елейни слова, които ще получи, пет години няма да й стигнат. 
Вече няколко пъти писах, че в създадената ситуация Илияна Йотова беше най-добрият избор. За господин Кирил Вълчев не знам. Надявам се да влезе и в ролята, и в съдбата на вицепрезидент. Ще видим.
Нищо нямаше да ми стане, както съм в София, да се вдигна и аз и да отида да пийна една глътка шампанско в Щаба на победителите. Но не го направих, за да не срещам физиономии, които познавам от много години и които просто не искам да срещам. 
Не отидох в НДК да пийна шампанско, но ще отпия глътка вино за всички, които дадоха не само гласа си, а и достойнството си, и последните си надежди едва ли не в това гласуване. 
Госпожо Президент Йотова, желая Ви успешно президентство и се надявам, че сте се убедили и знаете, че София, Пловдив, Бургас и Варна са хубави градове, но не са цялата България. Провинциална България, госпожо Йотова, има нужда от спасяване. 
Дано Президентството разбере това. 
На добър час, госпожо Йотова и господин Вълчев, и внимавайте в картинката.


Фейсбук