На колене пред подвига на героите!

Кирил Андровски


Вече 120 години съществува традиция населението от селищата по пътя на Ботевата чета към Врачанския балкан да организира паметни тържества в прослава на войводата-поет. Отначало празненствата са скромни, съпроводени с религиозни ритуали. По-късно стават национални - в Козлодуй, на Милин камък и Околчица, във Враца.
Още през 1877 г. Стефан Стамболов във в. "Нова България", брой 74 от 8 април, изразява задоволството си, че има възможността да редактира създадения от него вестник и да продължи Ботевото дело. А един друг Ботев другар, Никола Живков, призовава чрез в. "Славянин" (Русе) не само да се почете паметта на Ботевата чета в Козлодуй, но и на мястото, където е слязла четата, да се издигне паметник на признателността. Такова решение взема и общината във Враца. А възрожденецът Никола Хаджистанчов от Русе, писател-журналист, през 1880 г. издава пиеса, посветена на Ботев. Още същата година тя е поставена на сцена в Оряхово и в Пловдив и е посрещната с възторг от зрителите.
Непосредствено след Освобождението на Козлодуйския бряг е издигнат каменен кръст, а на Милин камък, където се е състояло първото сражение на Ботевата чета, жителите на Мраморен и Баница издигат дървен кръст.
Но истински, всенародни тържества за първи път се организират през май 1884 г. в Пловдив и на Милин камък. В столицата на Южна Румелия идеята е на учителя Георги Бенев (1843-1909), който е и редактор на в. "Южна България", и на в. "Марица" на Захари Стоянов. На проведеното тържество слова произнасят Г. Станкович и К. Величков.
През следващата година почит на Ботев е оказана в Калофер и Казанлък, но този празник не се посреща добре от слугинажа на султана - забранява се на 2 юни да се чества паметта на Ботев. Участвалите в тържествата учители и ученици са малтретирани, преследвани, нещо повече, някои са изключени и уволнени. Вестниците "Южна България" и "Борба" реагират на този произвол. Особено рязък в своя протест, чрез отворено писмо до главния областен управител Гаврил Кръстевич, е Захари Стоянов.
Но как през 1884 г. е организирано честването на Христо Ботев и на неговата чета на Милин камък?
Това разказва историкът Иван Стойчев в статията си "Ранни отбелязвания и оценки за Христо Ботев у нас". За да цитира този факт, той използва едно писмо на Велко Г. Абаджиев, учител тогава във Враца: "Отидох учител във Враца, там заварих Петрана (Обретенова)... През май 1884 г. решихме да отпразнуваме годишнината от сражението при Милин камък, в събота срещу неделя всички отидохме, граждани, стари опълченци - Стефанаки Савов и други другари на Ботев, учители, ученици и дори малолетни".
Както Петрана Обретенова, така и Велко Г. Абаджиев са русенци, и двамата участват в революционната борба. 
Още по-мащабно е Ботевото тържество на Милин камък през 1885 г. За целта е създаден организационен комитет, който отпечатва покана за "отпразнуване деня 18 май" на Милин камък в чест на главното сражение, състояло се там на Ботевата чета. Поканата е поместена във в. "Славянин" в Русе от 9 май и е подписана от председателя на комитета Иванчо Цветков. По обяд Ботевите поклонници се събират на площада във Враца, традицията е запазена и днес, и с музика и знамена се отправят към Мраморен и Баница. На другия ден рано сутринта на Милин камък се извършва панихида и при поставения дървен кръст реч произнася учителят Васил Кънчов, а възпитаникът на педагогическото училище Георги Христов рецитира Ботевото стихотворение "На прощаване".
За народната трапеза са осигурени много агнета и няколко овни за курбан. Присъстват и Ботевите четници Стефанаки Савов, Саво Вълков и Никола Ненов.
Още по-тържествени са през следващите години Ботевите чествания на Милин камък и в Козлодуй. Освен население от близките селища, тук пристигат и групи поклонници от Свищов, Никопол, Оряхово, Лом. На паметните тържества присъстват Стефанаки Савов, Димитър Тодоров - Димитрото, Йордан Йорданов - Инджето, Прокопи Дянков, Панайот Хитов, Захари Стоянов.
През майските Ботеви дни по пътя на Ботевата чета за първи път през 1888 г. минава и първата организирана група - от Козлодуй до Вола във Врачанския балкан. В нея участват Захари Стоянов (б.а. - на Милин камък той произнася прочувствена реч), Димитър Тодоров - Димитрото, Панайот Хитов, Христо Стефанов, опълченец от Оряхово, и Теофан Райнов, врачански управител. На Вола, на ръба на подходящо избрано място, Захари Стоянов предлага да се постави паметен кръст с надпис: "Христо Ботев. Поет и войвода, паднал за свободата на 20 май 1876 г."
През 1888 г. Захари Стоянов издава и своята биографична книга "Христо Ботев. Опит за биография". Тя особено помага да се популяризира животът и подвигът на Христо Ботев и неговата чета. Усилено през тези години се осъществява и идеята за събиране на средства за издигане на паметници на войводата-поет в Козлодуй и Враца. Създаден е и фонд за построяване на паметник на Васил Левски. Още през март 1879 г. от врачани в него постъпва първата сума - 102 франка. Те по-рано от софиянци реализират своята идея.
За Враца 27 май 1890 г. ще остане паметен ден. В центъра на града е открит първият паметник на войводата-поет в България. Специално за този тържествен ден, на 26 май, в града идват княз Фердинанд, Стефан Стамболов - министър-председател, и подпредседателите на Народното събрание Иван Андонов и Димитър Петков (който е и столичен кмет). 
За посрещане на високите гости край града е издигната триумфална арка. След приветствията, официалните срещи и вечери Фердинанд е настанен да нощува в дома на Симеон Подбалкански, украсен с държавен герб, а Стефан Стамболов - в Николачковата къща.
На другия ден площадът в центъра на града е малък да побере присъстващите на тържествения митинг. След божествената литургия в черквата "Св. Николай" официалните гости заемат своите места край "бялото платно" до бронзовата скулптура. Тук са и майката на Ботев, съпругата и дъщерята Иванка. Следват речи, връчване на ордени и медали, полагане на венци. А когато князът дърпа шнура на платното, с което е покрита фигурата на бронзовия монумент на войводата, тя заблестява ярко под лъчите на слънцето.
Вдигнатата сабя и изправената глава на Ботев всяват малко смут в някои от присъстващите, започват се и коментари, едни одобряват това метално произведение на изкуството, други - неверници - повтарят: "Това Ботев ли е?"
И така години наред...
А от 1901 г. вече Ботеви тържества се провеждат и на Околчица във Врачанския балкан.
- - -
Идва 2 юни 1964 г., 16 часа. Хиляди хора са изпълнили площад "Христо Ботев" в центъра на Враца. На официалната трибуна своите места са заели първите партийни и правителствени ръководители на страната. Преди няколко часа те са участвали в тържествения митинг на връх Околчица.
Тодор Живков докосва с ръка бялото платно, обвило дванадесетметровата фигура на войводата-поет, то леко се разтваря и пред погледите на хиляди хора Христо Ботев извисява исполински ръст - величествен, недостижим. Зад него - зелени борове и Балкана. Автор на паметника е скулпторът Владимир Гиновски.