На първо място е интересът на българския пациент

Нигяр Джафер е родена в Цар Калоян. Завършила е медицина със специалност вътрешни болести, а по-късно и "Здравен мениджмънт". Депутат е от Разград, избрана с листата на ДПС. Представлявала е региона в 40-то Народно събрание, когато бе зам.-председател на здравната комисия. В 41-то НС депутатката е зам.-председател на комисията по въпросите на младежта, децата и спорта.

"Държавата трябва да има цялостна лекарствена политика"

- Д-р Джафер, парламентът отхвърли ветото на президента върху текстове от Закона за лекарствата, засягащи паралелния износ. Какво следва оттук нататък?
- С това си действие парламентът всъщност препотвърди своята позиция. 130 народни представители гласуваха за това да бъдат препотвърдени внесените първоначално текстове.
- Но нали представителите на ГЕРБ също бяха за тези промени, когато се обсъждаха в парламентарната комисия по здравеопазване?
- Така беше. Те ще трябва сега наистина да обяснят какво всъщност ги накара - политически или други причини, да променят становището си. В стенограмите е записано как д-р Даниела Дариткова, бившият министър Десислава Атанасова и д-р Галина Милева подкрепят и дори съжаляваха, че първо те не са ги предложили, защото имали такива намерения. После, на второ гласуване, бяха против. Но аргументът им въобще не беше паралелният износ - те казваха, че тези текстове ги подкрепят, аргументите им бяха други, свързани с експертния съвет към ИАЛ. И сега пак гласуваха против. Според мен някой им беше подсказал, че ще има вето на президента, но той не беше разяснил точно за кои текстове ще бъде. Оказа се странно и за тях, изпаднаха в неловка ситуация, защото трябва да изтъкнат аргументи против нещо, което  подкрепят.
Сега, след като вече е отхвърлено президентското вето, има различни механизми, които може да приложи президентът. Единият начин е да се опита да сезира Конституционния съд. Ние обаче цитирахме практика на КС, който се е произнесъл по подобен казус и е заявил, че това е станало с Решение 9 от 17 юни 2003 г., когато КС е приел, че законодателна уредба, която е в съответствие с провежданата от държавата лекарствена политика за защита здравето на гражданите и правото им на достъпна медицинска помощ, не представлява ограничение на правото на свободна стопанска инициатива.
- Не беше ли точно това един от мотивите за ветото?
- Именно. Интересите на износителите на едро на лекарства от България, тези, които осъществяват т.нар. паралелен износ, са със засегнати права. Въпросът е обаче кой трябва (и се очаква, че трябва) да защити правата на българските пациенти и защо президентът поставя на по-висока степен защитата на интересите на търговците на едро, а не на българските пациенти.
- Има ли други законови инструменти, за да бъде пак спрян законът?
- Няма как отново да се спре законът, защото за сезирането на КС се изисква определено време, то си тече, така че това не спира действието му. Аз разбирам притеснението на определени търговски субекти, но така или иначе с тези текстове това беше записано и в мотивите: нашата цел е да се изсветли един бизнес, който не е нелегален.
- Какво количество и на каква стойност са лекарствата, които "изчезват" от нашия пазар заради паралелния износ?
- Оказва се, че за много медикаменти, които са били дефицитни вследствие на паралелен износ, има много сериозни доказателства. Има, разбира се, и други причини да липсват медикаменти на нашия пазар. Например част от тях се изтеглят от сравнително малкия български пазар. Но има сериозни данни, които ни подадоха от НЗОК и от пациентски организации, че препарати за диабет (инсулини) например, за онкологични, ревматоидни, психични заболявания, за множествена склероза и за бронхиална астма, през миналата година са били дефицитни вследствие на паралелен износ. Поне за 10 препарата - животоподдържащи и животоспасяващи, имаме данни, че отсъстват от пазара ни или са били дефицитни заради паралелен износ. А липсата или недостигът на животоспасяващи или животоподдържащи препарати е много опасна. Най-интересното е, че няма официални данни на колко възлиза паралелният износ. Първоначално смятахме, че е за около 85 млн. евро, но има данни и за около 300 млн.
Например около препарата за лечение на таласемия майор, който е единствен, просто няма друг препарат, който да го замени; инсулините при диабета; препаратът "Хумира" за ревматоиден артрит, за който има данни, че почти непрекъснато е с недостиг; препаратът "Симбикорт" за бронхиална астма; интерфероните, има непрекъснато напрежение. Вносителите твърдят, че са доставили количества, които би трябвало да стигнат за 3-4 месеца, но те се изчерпват за 10 дни. Не че пациентите са станали повече, те са постоянна група. Можем да добавим и "Копаксон", "Екставия", интерфероните "Ребиф", "Авонекс", "Енбрел"...  При препарата за шизофрения "Абилифай" има сериозни съмнения, че е внасян в достатъчни количества за българските пациенти, но поради паралелен износ количествата изчезват.
- С въвеждането на по-строг контрол на паралелния износ влизаме ли в някакво противоречие с европейски закони? Преди време имаше дори такива изказвания...
- Няма как да забраним паралелния износ, защото това е в основата на договора за функциониране в европейската общност. Това, което се опитваме да въведем, е един уведомителен режим. Ще се наложи търговците, които се занимават с паралелен износ, да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата. А европейското законодателство не забранява това. Напротив, в Директива 81 е записано, че когато се налага, държавите могат да предприемат действия, които да гарантират достатъчни по количество лекарствени препарати, които да осигуряват лечение на пациентите. Още повече, че в чл. 52, ал.3 на Конституцията на Република България е записано, че има установено задължение на държавата да закриля здравето на гражданите и съответно конституционно право на държавата е да осъществява контрол върху производството на лекарствени средства и търговията с тях, т.е. да се гарантира конституционното право на всеки български гражданин за достъпна медицинска помощ. Така че "смешен плач" бих нарекла опитите да се защити, видите ли, предимно интересът на търговците на едро на лекарства, като се пренебрегват фактите за това, че е имало дефицити заради паралелен износ или да се отрича наличието на такъв дефицит. Още повече, че много ясно сме разписали в текстовете кога може да се направи мотивиран отказ - когато наличните количества на територията на страната са недостатъчни да се задоволят първо основните потребности на хората в България. На първо място е пациентът, българският пациент. А това може да стане, като се базират на конкретни данни от страна на НЗОК, МЗ и притежателя на разрешението за употреба. Защото притежателят на разрешението за употреба е субектът, който извършва вноса, и този притежател има официални документи за извършването на всеки внос, т.е. за количествата. Това са данните, на които може да се позовава директорът на ИАЛ и мотивирано да откаже такъв износ.
- В кои други страни на ЕС има подобни закони?
- Позовали сме се на словашкия опит. Там законодателството функционира от началото на м.г. и има превантивен ефект. Те са спрели такъв износ само защото се оказва, че когато има правила, трябва да се съобразяват с тях. В над 10 страни в Европа има такива режими. Самото европейско законодателство и Директива 81 позволяват страните да вземат мерки, защото на първо място европейското законодателство поставя интереса на пациентите в съответната страна, след това правилата за свободно движение.
- Как си обяснявате посещението на генералния секретар и директор "Регулации" на Европейската асоциация на еврофармацевтичните компании и Тило Барот - председател на Германската асоциация на паралелните вносители?
- Те бяха поканени като европейски експерти. Самите те се представиха, така пише и на визитките им, като хора на Асоциацията на търговците на едро с лекарства. Асоциацията на износителите от България има аргументи, които съвпадат 100% с аргументите на асоциацията на вносителите в Германия. Забележете, същите тези мотиви и аргументи се оказаха 100% като аргументи на президента, с които той наложи ветото. За мен това е интересно съвпадение. Т.е. интересът на износителите от България съвпада напълно с интереса на вносителите в Германия и с мотивите на българския президент.
- До каква степен приемането на промени в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина ще реши проблемите със снабдяването с медикаменти?
- Има още какво да се направи в областта на цялостната лекарствена политика в България. Това са само част от мерките. С приетите промени очакваме когато има дефицити, възникнали вследствие на паралелен износ, те да бъдат регулирани от държавата и тя да може да реагира навреме. Но има още мерки, които трябва да се предприемат, защото през последните 2 години има 400 медикамента, които са изтеглени напълно от България заради небалансирано ниски цени. Това беше вследствие на едни други действия, които бяха предприети. Имаме ситуация с парадоксален ефект - предишните управляващи натиснаха надолу цените на едни лекарства, а цените на други бяха много високи заради непредвидени и ненаправени предварително финансови анализи. Пазарът реагира понякога парадоксално, лекарственият пазар е много сложен. Затова държавата трябва да има лекарствена политика, която да бъде цялостна. Принципът на предишните управляващи "дайте да дадем" очевидно не работи и трябва по-скоро да се прилагат гъвкави методи на договаряне, включително и с касата. И сега НЗОК, както и БЛС и БФС, имат предложения в тази посока, а не непременно натиск за конкретни медикаменти.