21 Май 2026четвъртък08:01 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

На седмия ден

/ брой: 165

автор:Наталия Гергова

visibility 5529

И реши Господ на седмия ден да си почине. Според едни в този ден отишъл на вилното си място - туй да прекопае, онуй да полее. Обаче нито копал, нито полял, защото бил много уморен от шестия ден. В него ден създал ветеринарното обслужване, за да бъде добре котката, която създал още на първия ден от съзиданието, както и останалите животни, които пък създал на третия ден. 
А какво стана у нас на седмия ден? В този ден инкубационният период изтече и един човек се гътна от антракс. Щото ветеринарното обслужване решило да си почине. Не на седмия ден, а изначално. Много важно, че в селото преди време е имало огнище на антракс. Много важно, че спорите може да си стоят по стените на оборите и при подходящи условия може да се развият и след 100 години, поради което в този район ваксинацията е задължителна. Ваксинация обаче няма. Важното е да се почива с идеята, че за всичко ще се погрижи Господ.
Впрочем, когато дошъл следващият седми ден, Господ пак решил да си почине, но не можал - трябвало да чисти тоалетната на котката, заради която създал ветеринарното обслужване.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ