29 Май 2020петък02:58 ч.

На власт - Черната кокошка, вълкът Куцулан и мечката

Народни празници през ноември

/ брой: 251

автор:Киро М. Иванов

visibility 2664

8 ноември - Събор на св. Архангел Михаил. Архангеловден
11 ноември- Св. мчци Мина, Виктор и Викентий
21 ноември - Въведение Богородично. Ден на православната младеж и семейство
24 ноември - Св. вмчца Екатерина
25 ноември - Св. Климент архиеп. Охридски
30 ноември - Св. ап. Андрей Първозвани. Андреевден


Ноември е последният есенен месец. Стопаните са привършили работата в полето, вниманието на всички се насочва към двора и къщата. Единствено мъжете се срещат в гората за дърва. Идва зимата, време за отмора и веселби на млади и стари - започнали са седенките, идват нови празници от народния календар.

М а р т и н ц и (Мартиняк, Марта) се е празнувал от 3 до 7 дни. В "Народна вяра" (1890) от видния фолклорист Димитър Маринов (1846-1940) четем: "Мартинякът е лош дух, представляван като голяма черна кокошка, грозна, с големи очи. Тоя дух се казва още кокоша болест, която пакости на кокошките и другите домашни животни. В нейна чест има устроен празник на 14 ноември, когато й се коли черно пиле като жертва и се извършват известни обреди и обичаи".
Според народното вярване изобщо жена освен за рязане на лук или да нареже вече заклана гад за друго нож не бива да взема в ръка. Мартинчето - черното петле, при този обичай се коли от жена, и то от най-старата жена в къщата. Очистено се готви и яде като жертва на кокошата болест, да не мори кокошките. Главата и краката връзвали с червен конец и ги закачали зад вратата. Така къщата била опазена от всякакво зло.

В ъ л ч и  п р а з н и ц и. Празнуват се в чест на вълците. То е три пъти по три дни и още един ден в чест на най-опасния вълк. Първият вълчи празник е на 11 ноември - Дзверинден, последният - на 21 ноември, наречен е Куцулан в чест на най-опасния вълк. За Куцулан Димитър Маринов е записал в селата Брусен и Литаково следната приказка:
Някога дядо Господ дал време на вълците да ядат. Всичките се спуснали да грабят и всеки взел овца, овен, кон или вол и се наситили. Един вълк бил куц, та не успял да стигне навреме до добитъка и останал гладен. Спрял под едно крушово дърво, видял на дървото човек, който берял круши.
- Е - рекъл Куцулан - ти си ми на късмет, тебе ще изям.
Човекът казал:
- Това не е право; аз не съм ни овца, ни вол, ни кон. Хайде да питаме дядо Господа да видим какво той ще каже!
- Хайде - отговорил вълкът.
Отишли при Бога и му разправили работата. Господ, като изслушал и двамата, рекъл:
- Правото е: кой какво е срещнал, негово да бъде. Другите вълци са срещнали овце, коне, говеда, от които са се наяли; тоя куц вълк е срещнал човек, от човек ще се нахрани.
И Куцулан нападнал човека и го изял.
Ето защо тоя вълк е най-лошият, най-страшният. През всички дни от вълчите празници жените не предат, не тъкат, не шият; за да бъдат залепени очите и устата на вълците, залепят с кал камината... Лепят жените със замижали очи и нареждат:

Да му залепя устата,
да му залепя очите,
да му залепя краката.

На 21 ноември се чества В ъ в е д е н и е  Б о г о р о д и ч н о. По стародавна традиция денят слага началото на коледните пости, свързва се с настъпващата зима и с очакването и подготовката на Рождество Христово. В България с решение на Светия синод от 1929 г. празникът Въведение Богородично се чества и като Ден на православната християнска младеж и семейство. Традицията е жива, днес много семейства с децата си отиват на черква, като това символизира влизането на малката Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата.

М и ш и н д е н се е чествал в Източна Тракия за предпазване от шарка. В православния календар го отбелязваме в памет на Великомъченица Екатерина (ІV век), девойка от александрийски царски род. Тя влиза в диспут с езически жрец, печели го, но въпреки това е осъдена на смърт и убита жестоко. Народът ни е вярвал, че светицата лекува "огнени" болести - треска и висока температура, предпазва от мишки. Жените замазвали с кал огнището и дупките на мишките и със затворени очи и уста раздавали из махалата варена царевица, като вярвали, че така "затварят очите и устата на мишките"...
  
На 30 ноември църквата ни празнува св. апостол Андрей Първозвани. Той е първият цариградски епископ, проповедник на словото Христово между славяните. Този ден е известен и като народен празник - М е ч к и н д е н. И днес мечката се среща в нашите гори, тя е най-голямото диво и хищно животно. Храни се с мед, раци, зайци, диви свине; с плодове, просо, царевица, диви круши, ягоди, малини...
Рано сутринта на Мечкинден в котле жените варели царевица, която накисвали още вечерта във вода; като се свари, хвърляли през комина до три пъти с възклицание: "На-а ти, мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!" С царевицата в котлето слагали още по няколко зърна от всичко, което сеели в полето и градината: боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец - всичко; това, вярвали, ще помогне да се ражда повече и да наедрява всичко, що сее и сади селянинът.

М е т е о р о л о г и я

Предсказания за времето, свързани с Въведение Богородично:
+ Каквото е времето на 21 ноември, такова ще е през цялата зима.
+ Ако е топло времето и има слънце на 21 ноември, зимата ще е люта, лятото ще е сухо и плодородието лошо, а ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна и годината плодородна.


Въведение Богородично - един от най-големите християнски празници

Вълчи празници
 

И братя Бобокови са арестувани

автор:Дума

visibility 6

Станишев отново настоя за икономически щаб

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 100

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Меркел: ЕС да поеме повече отговорност в света

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 134

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1065

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 368

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ