На зимата с любов, или странни занимания в студа

Понякога странните на пръв поглед видове спорт се появяват благодарение на това, че на някой му е станало скучно и е решил да измисли нещо ново и завладяващо. Изобретателите на сноукайтинга вероятно са страдали от липсата на възможност през зимата да се отдадат на кайтсърфа. Но със същия успех в своеобразен спорт се превръща и онова, което някога е било обичайно за определени местности. Такива занимания са обусловени най-вече от метеорологичните условия. Както например кучешките впрягове в далечния Север все още са надежден начин за пътуване. Докато в европейската част на света, където няма жизнена необходимост от шейни, дърпани от лаещи домашни любимци, това не е нищо повече от развлечение. Горе-долу същото важи и за возенето с буерите или ледоразбивачите, както наричат ветроходството с шейна. Този начин на придвижване е нещо съвсем обичайно в Северна и Източна Европа през XVII-XIX век. Например в Холандия през зимата е доста чест трансферът от обичайните лодки с гребла на платноходки, приспособени да се движат по заледени канали. Управлението на ледоразбивачи днес е по-скоро спортно занимание, отколкото обичайно транспортно средство.

Списъкът на заниманията през зимата не е много дълъг, като при някои хора той се ограничава само със ските и сноуборда. Но листата с развлечения в студеното време на годината би могла да бъде допълнена с доста необичайни примери. Ала те все пак са достъпни за ограничен кръг от смелчаци и откровено луди глави.
Айскартингът е доста популярен в Лапландия. Повечето възприемат обикновения карт като миниатюрна състезателна кола. Но що се отнася до безопасността, той е по-близък до колоезденето. Същото важи и за айскартинга - трябва само ледът да е достатъчно здрав и на главата на водача да има каска. Затова управлението на айскарта смело се доверява дори на тийнейджър. Единственото ограничение в случая е височината му: за да кара карт, водачът не бива да е по-нисък от 140 см.

Освен че айскартът е приспособен за каране по леда, няма други принципни разлики с обичайния карт. И двете коли могат да се карат за кеф както самостоятелно, така и да се организират състезания с участието на няколко пилоти. За трасе на айскартинга са подходящи всякакви замръзнали езера и големи водни повърхности. Във Финландия например, където те са толкова много, както локвите след дъжд, надпреварите с тези коли са изключително популярни - горе-долу колкото сауната.
Познавачи твърдят, че сноукайтингът не е нищо друго, освен зимен кайтсърфинг. Неговата неизменна съставна част е хвърчилото, което изпълнява ролята на теглич. А като приспособление за пързаляне може да се използва сноуборд или ски. За първи път да ги покара заедно с кайта (хвърчило) се сеща през 1970 г. немският парапланерист Дитер Стразила. Оттогава популярността на сноукайтинга расте и на места надвишава тази на кайтсърфинга. Дори се организират международни състезания по този вид спорт, като участниците в надпреварите обичат да се събират най-вече на платото Лаго-Наки, разположено в Западен Кавказ.
Доста странно, а за някои може би и глупаво изглежда играта бръмбол, която всъщност е любопитен вариант на хокея. Правилата са същите, както и при подмятането на шайба върху ледена пързалка. Отборите, облечени в атрактивни екипи и задължително с каски на главите, излизат обаче на леда не с кънки, а със специални обувки, и си подават шайбата с... метли. Бръмболът бил измислен от канадци в началото на ХХ век, но сега играта е обичана също толкова много в САЩ, Австралия, Япония и в някои европейски страни. Световният шампионат по бръмбол обаче се провежда само в родината на тази зимна атракция. Канадците са доста амбицирани да направят бръмбола толкова популярен, че да се превърне в олимпийски спорт.
Такива намерения все още липсват у гмуркачите под леда. Но това занимание изобщо не е безопасно и изисква много добра дайвинг подготовка и използване на специално оборудване. Вместо психеделичното разнообразие от цветове и форми на южния подводен свят, съвсем друг тип красота очаква дайвърите на север. Ледът под водата изглежда като полиран до огледален блясък монолит или образува цели лабиринти с пещери. Но не бива хората да се заблуждават, че там не може да се види нищо друго, освен замръзнала вода. Има голяма вероятност да се срещнат риби, водорасли и дори бозайници, които се чувстват добре и при минусови температури. Тюлените са честа гледка на езерото Байкал, което се смята за едно от най-добрите за леден дайвинг. То обаче никога не замръзва изцяло. И ако през януари ледът на езерото достига 10-20 см, най-дебелият и прозрачният (80-120 см) може да се види през март. Между другото, прозрачността на водата в езерото е изключителна. Казват, че от близо 40 м дълбочина могат се видят разхождащите се по леда хора.
Още една любопитна зимна атракция завладява умовете на хората. Наричат скиджоринга забава за истински смелчаци. Принципът при този спорт е същият, както и при водните ски. Само че вместо по море или по езеро се кара по големи заснежени площи, а в ролята на моторна лодка е бърз кон... Понякога животното се контролира от самия скиор. Но това е доста рисковано. Конят може да бъде заместен и с куче или с елен, което е особено популярно на север. Някои пък предпочитат за скиджоринга вместо бозайници да използват снегоходи. Важното е да е бързо и забавно.
Адреналинът при айсклайминга обаче се предизвиква не от високите скорости, а от съвсем различни емоции. Катеренето по отвесни скали изисква не само изключителна физическа подготовка, а и голяма смелост и търпение. При айсклайминга тези качества се умножават поне по две. И се добавят много добрите познания за структурата на леда. Колкото и огромни да изглеждат замръзналите образувания по скалите, тяхната здравина понякога е доста измамна. По-добре е да мислим за леда като за крехка субстанция, независимо от внушителните размери на някои обекти. И дори и най-гигантската висулка си остава висулка, способна всеки момент да се пукне или да започне да се топи. Онези, които не се спират пред коварството на скалите през зимата, търсят приключения горе-долу в същите места, където катерачите проявяват смелостта си през лятото. Голямо изкушение за увлечените по айсклайминга са замръзналите водопади. Покоряването им понякога се превръща в мисия. Подобни предизвикателства отвеждат смелчаците на Кавказ или в Крим. А там, където липсват заледени склонове, любителите на айсклайминга се упражняват върху изкуствени съоръжения.

Забавления без травми

Страхотно е да се спортува през зимата, стига да имате едно наум, забавлявайки се в студа. И за да не стане играчка-плачка, трябва да се вземат определени мерки.
Каската е задължителна. Колкото отдавна и да практикувате зимни спортове, не забравяйте, че никой не е застрахован от падане и наранявания. И за да няма трайни или дори фатални последици, няма да е зле да си набавите каска - и то специална - за зимни спортове. Ако използвате същата, с която карате колело, рискувате тя да се разцепи като тесни дънки върху бухнало дупе.
Екипировката при зимните забавления не само е задължителна, тя трябва и да е подходяща за определените занимания. Топлите дрехи са задължителни, но е желателно материята да е дишаща.
Имайте предвид, че в планината и на спортните трасета предупредителните табели не се слагат случайно. Те могат да спасят живота ви. Така че е направо наложително да спазвате знаците, а маркировката ще ви помогне за по-добра ориентация.
Не забравяйте ръкавиците и протекторите и непременно си сложете топъл шал. Те са изключително важни елементи от зимната екипировка. И ще допринесат за наистина здравословните забавления в студа.
Насладете им се!