Наблюдаваме отчаяни опити на МФ да закрепи 3% дефицит

Интервю на Нора Стоичкова, БСТВ

"Напъните за влизането в еврозоната бяха причина 2 поредни години да започваме без бюджет"

- Доц. Сарийски, пука ли се еврозоната по шевовете? Чуваме доста странни послания откъм Брюксел.
- Еврозоната е на път към своята трансформация, защото се вижда, че в сегашния си вид тя не може да съществува дълго време. Да вземем две събития - едното в политически, другото в икономически план. В политичедски план най-интересното през изминалата седмица бе това, което каза Жозеф Борел по време на конференцията за мир в Брюксел. Той каза, че унгарците никой не ги е канил в ЕС. Подтекстът беше: ако искате, излизайте. Нещо подобно произнесе и бившият министър на външните работи на Латвия, който дори беше по-краен. Според него Унгария с Виктор Орбан начело няма място в ЕС. Всичко това бе провокирано от твърдата линия, която заема Унгария и по отношение на финансирането за Украйна, на политиката за бежанците, на структурата на финансиране в ЕС, т.е. много политики, които са в пълен разрез с политиките на ядрото. А това, което казва Виктор Орбан след година-година и половина става официална пилитическа линия, но чиновниците избягват да си спомнят за казаното от него. Пример - парите за Украйна. Съпротива срещу милиардите вече има и от страна на ядрото - Германия и Франция.
Това, което искам да кажа е, че в политически план ЕС не може да продължи да съществува в сегашния си вид, същото се отнася и за еврозоната. Един Орбан не би бил възможен, ако Унгария влезе в еврозоната. ЕЦБ би могла да притиска и извива ръцете на унгарците, като замразява парите в банковата им система.
Що се отнася до икономическия аспект - в последните няколко месеца ЕЦБ се опитва да провежда няколко различни парични политики в една и съща еврозона - опитва се да влива пари в периферията като Испания и Португалия и да изтегля от Германия, Нидерландия и пр. И тогава търговските банки вършат точно обратното на ЕЦБ, като по този начин нетират ефекта.
- Нетират - да обясним какво означава.
- Нулират. Стига се до изравняване на нивата като при скачените съдове.
- Парите обаче намяляват, защото зейват огромни дупки като Украйна, която засмуква доста средства. А когато парите намаляват се стига до икономически войни. Може ли да предположим, че подобна война ще се разгори и в еврозоната, особено ако ние бъдем натикани там.
- Германският министър на отбраната го каза: Трябва да свикнем с мисълта, че една война в Европа е напълно възможна... Украйна е етикетчето на един куфар с двойно дъно, защото под маската на подкрепа за нея, бяха предприети икономически действия, които водят до коренна промяна на фундамента на ЕС. Миналата година ЕС приключи с 450 млрд. евро отрицателен търговски баланс вследствие на санкциите, които наложи на Русия и на свързаните с нея страни заради конфликта в Украйна.
На второ място ЕС става много зависим от американския внос. В момента основният вносител на втечнен природен газ е именно САЩ. Тоест ако досега се опасявахме от някаква зависимост от Русия и че евентуално някакви действия от страна на ЕС могат да доведат до спиране на кранчето, в момента същите притеснения можем да ги отправим към САЩ. От тях можем да очакваме неща, които не бихме очаквали от Русия.
На следващо място конфликтите в Украйна и Израел предизвикаха активни бежански потоци. В Италия има двоен скок на мигрантите за 9-те месеца. Това означава както социални проблеми в Италия, така и засилване на разделителните линии вътре в ЕС по отношение на миграционната политика.
Да вземем цените на газа - сега те са около 30% по-високи спрямо началото на конфликта в Израел. Египет заплаши, че ще спре доставките. Това означава една зима, в която подаването на енергия за европейските производители, ще е меко казано несигурна. Което създава сериозни рискове за бюджетните дефиците в тези страни, съответно социална, политическа нестабилност. Все явления, които чукат на вратата и единствената причини да не ги усещаме все още в Европа е, че имахме топъл октомври и първата половина на ноември най-вероятно ще е такава.
 Като споменах да политическо разделение, ами страните от периферията няма да бъдат съгласни да са буферна територия. Ще настояват за активни санкции от страна на ЕК за разпределение на бежанци и т.н., което пък ще срещне отпор в другите държави. И виждате как Шенген постепенно спира да работи. Той се дематериализира пред очите ни. Същото може да се случи и по отношение на паричната политика. При появата на явления от асиметричен шок, може да се случи така, че отделните страни да искат да провеждат независима парична политика от ЕЦБ. Само че разликата е следната - докато случаят с Шенген, инфраструктурата с огради, павилиончета и т.н. е запазена, и може граничният контрол да се задейства за седмица, при еврозоната не е така. Няма как това да стане бързо, когато веднъж сте смесили различните валути и парични политики. Това разделение ще е един дълъг и болезнен процес, в който България наистина няма място. Да влизаме в един съюз, който тепърва ще се изправя пред своите тежки и сериозни проблеми за разрешаване, е меко казано, контрапродуктивно. Предстоят трусове в еврозоната, които ще доведат до преминаването й в друго агрегатно състояние, тя не може да функционира по същия начин.
- Да минем към България. Чуваме тревожни сигнали за бюджетния дефицит, държавния дълг расте. Ще успее ли сглобката да удържи финансовата макрорамка?
- Много й се иска. Ако погледнем отчетните дънни и последните заявки на МФ, виждаме отчаяни опити да бъде вкаран дефицита в рамките на заявката от лятото, когато бе приет бюджета. Ако МФ бе картоиграч, щеше да бъде постоянно вътре. Дотук то е изиграло всички козове, но оттук насетне имате още няколко ръце и не виждам как МФ ще ги вземе. Значи за 2023 г. спрямо 2022 трябва приходите в хазната да нараснат грубо с 6 млрд. лв. От тези 6 млрд. - 2 млрд. се падат на приходи от собственост, т.е. от печалбите на държавните предприятия и това беше направено вече. Останалите 4 млрд. трябва да дойдат от увеличение на данъчните приходи, но големият проблем е, че от тях за осем месеца е изпълнен само 1 млрд. Тоест изминало е 2/3 от времето, а хазната е успяла да събере само 1/4 от заложените данъчни приходи. И този 1 млрд. се пада върху корпоративния данък и ДОД на физическите лица.
Ами оттук насетне? Българската хазна основно се пълни от косвени данъци - ДДС, акцизи и т.н. Ако погледнем ДДС за 8-те месеца, имаме събрани с около 100 млн. лв. по-малко спрямо 8-те месеца миналата година. Само от ДДС трябва да дойдат близо 2 млрд. лв. увеличение, т.е. за оставащата 1/3 на годината. Това няма как да стане.
Затова и финансовият министър изглежда притеснен - защото има проблеми със събирането на данъците. Затова дойдоха и всичките тези странни заявки - че ще маха облекченията на ДДС за ресторантьорите, заканата, че изземването на приходите от печалбите на предприятията ще се запази и следващата година, заявката за премахване на облекчението при свободните професии...
- Моля ви да коментирате каква е тая игра с "Лукойл Нефтохим" последните няколко седмици. Има ли общо с тези дефицити в бюджета?
- Да, разбира се. Прави се всичко възможно да се извадят пари от дъното на всички възможни "чекмеджета", за да може да се закрепи дефицита в рамките на 3% и следващата година също да има такъв дефицит. Именно напъните за влизането в еврозоната бяха причина 2 поредни години да започваме без бюджет. За да могат да го вкарат в някакви рамки, първото, което ще направят, е да орежат капиталовите разходи. Най-вероятно ще приключим с около 50% капиталови разходи и с останалото ще бъде компенсирана дупката от несъбраните приходи...
"Лукойл Нефтохим" е едната от дойните крави. Компанията ползва т.нар. фирми-повдигачи, през които минава суровината, след което се препродава на друга цена. Това е причината компанията тук да не може да регистрира добра печалба. Още 2016 г. имаше препоръка на данъчната администрация "Лукойл" да преустанови тази практика, за да може да се формира реална печалба и съответно върху нея да се плащат данъци, но това не се получи. Тази практика можеше да бъде прекратена отдавна, но администрацията ни не направи нищо в тази посока и не сега да се правят стъпки на пожар дали да се приватизира компанията или да се изискват конкретни суми, които да плати като данък-печалба. В момента наблюдаваме хаотични действия от страна на МФ, които няма да доведат до никакъв резултат.
    
(със съкращения)