Напред, деца на Родината!

Днес социалистът Франсоа Оланд встъпва в длъжност като президент на Република Франция. Вестта за победата го завари миналата неделя сред ликуваща тълпа симпатизанти в столицата на департамента Корез - град Тюл, Централна Франция, където от 2001 до 2008 г. е бил кмет. Веднага след това Оланд отлетя за Париж. На площада, където преди повече от два века започна разрушаването на Бастилията на тиранията и мракобесието, го посрещна стохиляден митинг с развети червени знамена, червени рози и шампанско.
"Движението за промени се надига навсякъде в Европа и в света... Все повече хора подкрепят нашите ценности, нашите стремежи... Този митинг ще вдъхне желание за промяна и у другите народи на Европа", каза току-що избраният президент. Площадът му отговори с:

Напред, деца на Родината!
Денят на славата дойде!
Кървавото знаме на тиранията
настъпва срещу нас.
Чувате ли свирепия тътен на войниците?
Те идват да убиват нашите жени и деца.

На оръжие, граждани!
Да стегнем редиците си!
Напред, напред!
С нечистата им кръв
земята си да напоим!

Повече от 200 години "Марсилезата" вдъхновява Франция в борбите срещу злото и социалната несправедливост. Вдъхнови и десетки творци в Европа и света - от Джузепе Верди, Роберт Шуман, Франц Лист, Клод Дебюси, до Дмитрий Шостакович, Макс Щайнер и Бийтълс - да заимстват в творбите си мотиви от "Марсилезата" за прослава на така жадуваните свобода, братство и любов. Версии на "Марсилезата" са приети за химни на много леви и социалистически организации по света, включително на Социалистическата партия на Чили. С този химн на уста французите воюваха срещу нацистките окупатори. С този химн те настояват и днес за свобода, братство и справедливост. Защото в този химн звучи гласът на народа, на Върховния суверен на Френската република!
Дошъл ли е наистина денят на славата? Денят на свободата и братството? Денят на справедливостта и любовта между хората? Изборът на французите ще постави ли началото на така исканите промени? На новото време? Ще постави ли началото на края на тираничната неолиберална Бастилия?
Отговорът не е еднозначен. Но началото е поставено с амбициозната програма от 60 точки на Франсоа Оланд. Нека откроим някои от тях:
- нови 150 000 субсидирани работни места за млади хора в районите с висока безработица
- нови 60 000 работни места за преподаватели
- изграждане годишно на 500 000 жилища, 150 000 от които социални
- връщане възрастта за пенсиониране на 60 години
- предоставянето на средства за развитие за най-нуждаещите се предградия
- защитата на публичните услуги
- създаване на публична инвестиционна банка за насърчаване на френската индустрия
- подкрепа на малките и средни предприятия чрез намаляване на корпоративната им данъчна ставка до 30% за средните и до 15% за малките предприятия
- отделяне на кредитирането от инвестиционната дейност на банките
- повишаване на данъците на големите корпорации, банките и богатите: облагане с 45% на годишен доход над 150 000 евро; ограничаване на данъчните вратички над 10 000 евро; други мерки, които да доведат до допълнителни приходи от 29 милиарда евро и 0% дефицит на БВП през 2017 г.
- обновяване на правоохранителната система чрез набиране на 5000 нови съдии, полицаи и жандармеристи
- изтегляне на френските войски от Афганистан
- предложения за реформиране на Европейската комисия и Европейския съвет...
Оланд и Франция не са сами. Левият полъх отчетливо повява откъм германската провинция Шлезвиг-Холщайн, Гърция, Румъния, Сърбия... Изборите в тези страни са силна плесница за неолибералната политика, подкрепяна пряко или косвено от някои среди в ЕС. Радикалната левица в Гърция (партията СИРИЗА) дори настоява за денонсиране на споразумението с международните кредитори. Те са против т.нар. бюджетна консолидация, чиято прикрита цел е продължаване заробването на гръцката икономика от банките-крадци.
Навсякъде около нас кипят протести и искания за промени. Рухва Бастилията на насилието. Разкъсват се оковите на неолиберализма, хаоса и пошлостта.
А какво правим ние? Ще продължаваме ли да мърморим и да се спотайваме? Да кротуваме с преклонена глава пред грабителството и лъжата? Да мрънкаме недоволни по кръчми и кафенета, че всичко е зле, но нищо не зависело от нас?
Или да излезем всички заедно.
Да запеем заедно с Франция "Напред, деца на Родината!"
Да пречупим заедно с французите кървавото копие на тиранията.
За да възстановим потъпканите конституционни права, свободата и демокрацията.
И отговорът е в ръцете на хора като мен и теб, българино!