Напрежение помрачи срещата на ЕС

Политическата криза в Португалия и предстоящите избори в други страни-членки създадоха пречки пред европейските лидери да вземат трудните решения за дълговата криза в еврозоната по време на двудневната си среща, която започна в четвъртък. Напрежението се подсилва и от липсата на единодушие по въпроса за военната намеса в Либия.
От месеци европейските лидери говорят за срещата в Брюксел като начин за постигане на окончателно споразумение по широкообхватния пакет от стъпки, за да се предотврати разгарянето на кризата и в други страни от еврозоната. С оставката на португалския премиер Жозе Сократиш обаче фокусът на основните теми беше изместен. Въпреки оттеглянето си Сократиш присъства на форума като служебен премиер без право да даде съгласие за приемането на пакета мерки.
В Брюксел най-трудните въпроси касаят разширяването на европейския спасителен фонд, създаването на постоянен спасителен механизъм (ЕМС) и европейския пакт за конкурентоспособност. Общите очаквания за срещата обаче не бяха обнадеждаващи предвид колебанията на Финландия за увеличението на финансовите гаранции и настояването на германския канцлер Ангела Меркел да се отложат някои въпроси заради местните избори. Меркел обяви, че иска да разсрочи за пет години германските вноски в бъдещия европейски спасителен фонд, отказвайки се от графика, приет на европейско равнище. Фондът трябва да бъде задействан в средата на 2013 г. и да разполага със 700 милиарда евро, от които 80 милиарда в обращение, а останалата част под форма на гаранции. От тези 80 млрд. Германия ще плати най-големия дял - 22 милиарда евро.
Лидерите от ЕС трябва да приемат Пакт за еврото, който да засили конкурентоспособността. Те се ангажират да реформират икономиките на страните си и пенсионните си системи, да ограничат стриктно равнището на държавния дълг и да съгласуват индексирането на заплатите. Тези мерки безпокоят европейските синдикати и поради тази причина бе организиран многохиляден протест в сърцето на Брюксел. Синдикатите излязоха срещу намаляването на разходите в публичния сектор като противодействие за растящите дефицити в националните бюджети. Протестиращите настояват и за регулация на финансовите пазари. Несъгласните искат от европейските лидери да се откажат от плановете си за намаляване на социалните помощи и на обезщетенията за безработица, както и за повишаване на възрастта на пенсиониране и за съкращаване на индексацията на заплатите.
Лидерите трябва да подкрепят пакет от мерки за укрепване на бюджетната дисциплина, одобрени от министрите на финансите, по които обаче трябва да се преговаря с Европейския парламент. Тези стъпки предвиждат нов тип наказания (блокирани депозити, които могат да се превърнат в глоби) за изоставащите с дефицита и дълга. Глобите ще се налагат по-бързо и по-автоматично от досега. Отредено е време и за банките, които в момента се подлагат на тестове за устойчивост. Държавите и ЕС трябва да подготвят преди публикуването на резултатите специфични и амбициозни стратегии за преструктурирането на уязвимите институции, се казва в проектодокумента на европейските ръководители. Наред с мерките за излизане от финансовата криза специално място в разговорите е отделено за ситацията в Либия.