Народът срещу елита

Тодор КАНЕВ

Все по-често ни противопоставят на сини срещу червени, комунисти срещу антикомунисти, фили срещу фоби, българи срещу бежанци, българи срещу турци, православни срещу мюсюлмани. Кой стои зад това разделение? Дали е продиктувано от икономически, етнически, духовни или политически интереси или е параван, зад който стоят определени елити от обществото.
Разделението не е случайно. То се стреми да създаде определени групи, а всяка се настървява срещу другата, като се представя като неин враг. В действителност реалното разделение в обществото е крещящото неравенство, което услужливо се пропуска. Това разделение е представено образно в разказа на Умберто Еко "Да сътвориш врага".
Създаването на враг е основната задача на елитите в различните исторически периоди, макар определените за врагове да не са били пряка заплаха. "Въпреки това още от началото са нарочени за врагове не толкова различните, които са директна заплаха за нас, а онези, които всеки има интерес да представя като заплашителни, дори и да не ни заплашват пряко, така че не толкова тяхната заплаха откроява тяхната различност, а тяхната различност се превръща в признак за тяхната заплаха" (У. Еко).
Така е и в нашата политическа действителност, където при всеки избор може да чуете различни заплахи: ако избереш този, ще получиш и другия, който е представен за заплаха и враг на обществото. Ефектът е временен, но лековерността, пропагандата и емоционалните внушения са по-силни от идеите, които стоят зад различните партии. Заплахата може би е важна за идентичността на партиите. Когато врагът го няма, той трябва да бъде сътворен, както пише Умберто Еко.
Освен чрез създаването на врагове, днешните политици се опитват да ни управляват и чрез страхове. Когато държиш информационните потоци и медиите, можеш да моделираш обществото спрямо сценария, който си подготвил, а не според потребностите на хората.
Внушаването на страх е характерно за предизборните ситуации. Тогава най-вече ни казват какво ужасно бъдеще ни чака, ако направим неправилен избор. Част от внушаването на страхове са и заплахите каква нестабилност ни очаква, когато някой си тръгне от властта.
През изминалите години ние, гражданите, видяхме и преминахме през какви ли не икономически и политически несгоди, кризи и правителства. През 90-те хората излизаха по улиците, като мислеха, че по този начин могат да променят системата. Докато не се поумориха, но и разбраха какъв е начинът да свалят управляващия елит. А той е като гласуват.
Отнемането на властта от управляващия елит чрез протестен вот вече е повтарящо се действие. Което няма да спре, докато не бъде преодоляно неравенството, което стои в основата на недоволството на хората от олигархията и обслужващия я елит. Наслоеното отвращение към властимащите и отправените заплахи към хората пораждат протест, който намира израз във вота им. От своя страна свалените елити изразяват омраза към хората, вместо да си извлекат поука защо са свалени, като дори в края на властването си приемат закони или мерки, които не биха минали при други обстоятелства.
След всяко народно недоволство и след краха на елита се появяват нови популисти и гладни за власт, които потриват ръце и тръпнат да вземат властта. Най-вероятно и те ще бъдат сполетени от същата участ, тъй като бързото им изкачване по стълбата нагоре е съпроводено с нечуване на хората. Хрисимите до вчера опозиционери или нови лица в политиката бързо се променят и започват да отправят заплахи, като насаждат страхове и създават врагове.