23 Октомври 2019сряда14:56 ч.

Годишнина

Нашата кръв е огънят на смелостта ни

160 години от рождението на Хосе Марти

/ брой: 22

автор:Лъчезар Еленков

visibility 2011

Апостолът на кубинската свобода Хосе Марти е висока мярка за истински живот и героична гибел. Поетът е вулкан от страст, идеи и действия, проникнати от нравствена красота и сила в часове на откровение не само за кубинския народ, но и за милиони хора по света, на които са скъпи патриотизмът, духовността, хуманизмът, демокрацията, свободата. Твърде млад Хосе Марти се обрича на саможертвата, на самоизграждането и трезвостта на ума, извисени до най-високата температура на човешкото битие.
Той е роден в Хавана на 28 януари 1853 г. в семейството на капитан от испанската армия. В първото си публикувано литературно произведение - поемата "Абдага" в единствения брой на вестник "Свободна родина", няколко месеца преди да бъде осъден на 6 години затвор и изгнание, 16-годишният ученик изповядва:
Любовта, майко,
към родината не е любовта
към реките, планините,
тревата и ходилата по нея,
а тя е необходимата
омраза към онези, които
потискат земята ни.
Нашата кръв ще покаже
на тираните, че ние
няма да умрем.
Тя е огънят
на смелостта ни...
От тази поема започва всичко! И бъдещата слава, и стръмният път на гениалния Хосе Марти.
Решетките на затвора на остров Пинос и депортирането на Хосе Марти в Испания предопределят участта на бъдещия поет и революционер. Изгнанието и страданието насочват философията на ума и чувствата на сърцето му към съпротивата срещу корена на злото. Помагат му да преодолее зловещите закони, които определят събитията и човешкото съществуване.
В Сарагоса и Мадрид открива неизчерпаемите съкровища на класиците от златния век на испанската литература. Учи право и философия. Особено полезно за него се оказва творчеството на Франсиско Де Кеведо, за когото по-късно пише: "Той прониква така добре в бъдещето, че ние днес говорим неговия език!" В Мадрид Хосе Марти издава брошурата "Политическият затвор в Куба". В нея 18-годишният кубинец се изявява като талантлив писател и публицист. В една от статиите заявява: "Куба е вече политически узряла и вярвам, че

 независимостта е нейната единствена необходимост!"

Именно на тази "единствена необходимост" посвещава целия си живот, талант, и може би предопределената героична смърт.
От 1874 до 1877 г. Хосе Марти е в Мексико. Работи като журналист. Пише стихове, статии, едноактни пиеси, критика, есета. После живее в Гватемала. И отново е в Куба. Включва се в първото въстание. За втори път е депортиран в Испания. По-късно се преселва в Ню Йорк. Активно подкрепя т.нар. малка война за независимостта на родината, ръководена от Каликсто Гарсия. Набелязва нови революционни проекти. Заминава за Венецуела. Създава списанието "Ревиста Венесолана". В родината на Боливар революционната му дейност придобива континентален характер. Темпераментният публицист пише: "Да се обединят сърце до сърце, ръка до ръка народите на Латинска Америка!" Емигрантската му одисея е наситена с подем на духа и всеотдайност към делото. Отново е в Ню Йорк. Революционното кубинско движение се оглавява от Максимо Гомес и Антонио Масео. Годината е 1882-ра. Преди това Хосе Марти последователно е консул в САЩ на Уругвай, Аржентина, Парагвай.
Издава книгата "Исмаелильо", посветена на сина му Хосе. Тази тъничка стихосбирка поставя началото на новата поезия в Латинска Америка. Рожба е на живата реалност и е плод на преживяното - раздялата на поета с първородния син. През 1882 г. Хосе Марти

основава Кубинската революционна партия

Целта й е да се постигне абсолютната независимост на Куба и да се издигне дига срещу експанзията на САЩ към Юга. Успоредно с публицистиката и практическата си революционна дейност Хосе Марти сътворява силно по темперамент, философия и видения поетическо творчество. Стихосбирката му "Версос сонсийос" ("Лесни стихове" или "Обикновени стихове") е огромен принос за развитието на латиноамериканската поезия. "Обикновени стихове" е изворът, от който тръгва изящната словесност на Латинска Америка - живителен, плодоносен. За литературния подвиг на Хосе Марти зеленооката поетеса, голямата дъщеря на Чили Габриела Мистрал отбелязва, че неговото творчество е истински остров на поетическа самобитност. "Обикновени стихове" изграждат стартовата писта за излитането в поетическото пространство на големите поети на Латинска Америка. Надникнем ли в тъканта на безсмъртните им книги по-дълбоко, ще открием образа на учителя и първопроходеца Хосе Марти. Той е

мостът на латиноамериканската поезия към бъдещето

Стиховете на Хосе Марти са своеобразно продължение на силата и прелестта на испанския език.
Що се отнася до личната драма на поета, тя е част от обществената драма на кубинския народ. Нито за миг той не се огъва. Върви с извисена глава като светилник над дребните страсти и ръждите на душите. Погледът му е видял събития и неща, които се разбират и усещат само от гениални творци като него. Затова е безсмъртен и необходим.
И може би с тъжно чувство Хосе Марти тръгва за последен път към бреговете на Куба на 11 април 1895 г. Какви са нощите и дните му тогава? Само можем да гадаем и предполагаме! На 19 май в местността Дос Риос (Двете реки) поетът е смъртоносно пронизан. Оловото спира сърцето му. Огнено, непримиримо, обичащо, страдащо - сърце на гениален поет и непокорен революционер. Много скоро след деня на гибелта му Хосе Марти се превръща от политически лидер в духовен водач, в Апостол на свободата. Образът му се очертава релефно и живо в паметта на кубинския народ. И днес не е ефимерна мечта! Като мислител и интелектуалец дейността му придобива не само кубински, но и общоамерикански, общочовешки измерения. Рано или късно прокламацията му за равенство между расите и заличаването на различията между хората посредством равновесие на социалните сили ще се превърне в реалност. Защото Хосе Марти вижда това равновесие като дълг на всеки човек, а не като политическа отстъпка. И защото той прокламира борба без омраза! - като

 дело на народа, а не на лидерите!

В поредицата от статии "Нашата Америка" (така Хосе Марти нарича Латинска Америка), характерна с дълбокото познаване на политическите и социалните процеси в държавите на Юга, поетът-философ със своето темпераментно публицистично перо отбелязва: "При народите, съставени от образовани и необразовани хора, образованите трябва да изучават изкуството да управляват. Иначе ще управляват необразованите с присъщия им навик да разрешават съмненията си със сила. Необразованите хора се отличават с инертност и плахост на мисълта и искат да ги управляват добре; но ако правителството притеснява народните маси, те го свалят и управляват сами". В наши дни това философско прозрение е особено актуално за събитията, които постоянно - едно след друго - избухват на петте континента.
По-нататък пише: "Политиката - това е стратегия. Народите трябва да живеят, критикувайки се взаимно, защото в критиката е спасението, но при това те трябва да остават братя и единомишленици. Да се наведем над нещастните и да ги вдигнем на ръце! С пламъка на сърцето да стопим леда, сковал Америка! Нека във вените на страната кипи и клокочи гореща кръв!" За него Латинска Америка е една страна. В своите мечти той я вижда обединена и единна. Без расова омраза на съществуване, както отговаря на "жалки учени и кабинетни мислители", които измислят расите и ги "вадят от праха на разни пергаменти", "хората, различни по телосложение и цвят на кожата, имат еднаква душа". Поетът осъжда расовата вражда и омраза, а техните възбудители определя като хора, които извършват престъпление против човечеството.
Хосе Марти обича човека и се прекланя пред него! Неговият хуманизъм блика почти от всеки написан ред и от големия му интелект, защото "да мислиш - значи да служиш на човечеството".
Писмата на Хосе Марти също са изумителни със своята точност, откровеност и казването на истината в очите, независимо до кого пише - до съкровен приятел или утвърден авторитет на революционната вълна, разлюляла Латинска Америка през втората половина на ХIХ век. Изключително съдбовно е писмото му до генерал Максимо Гомес, доминиканец по произход, участник във войната за независимост на Куба, стигнал до чин генералисимус. Писмото е от 1884 г. Цитирам част от него: "Родината не принадлежи на никого. За нея може да претендира (при това само в мислите си) само този, който й служи абсолютно безкористно и напълно съзнателно". И още в писмото: "Трябва да се покоряваме на народната воля, трябва да се ръководим от нея за всички деяния и постъпки, големи и малки... Презрян е този човек, който прикрива великите идеи с личните си интереси, своя стремеж да достигне слава и власт, па макар и да рискува живота си. Единствено самопожертвувателността може да се признае за заслуга".
Романтиката на епохата, в която живее Хосе Марти и осъществява революционната си дейност, е характерна за чистите личности. В писмо до Мануел Меркарод, негов приятел, с дата 18 май 1895 г. (на другия ден поетът загива) Хосе Марти е пророк! Та нали и творчеството е пророчество! Но тук думата на поета не е за пророчеството в съчиненията на великите поети и писатели, а за нещо, което ще се прояви напред във времето, особено днес в стремежа на САЩ да задушат Острова на свободата, да го заличат от световната карта, ако могат, разбира се. Зашеметяващи и пророчески са редовете от писмото: "Има народи (към тях се отнасят и нашите народи), които са кръвно заинтересовани чуждестранните империи да не се договорят с испанците и да не прекарат през Куба път за анексия на страните на нашата Америка към жестокия, агресивен и презиращ ги Север. Този път трябва да се прегради, каквото и да стане, и ние, кубинците, го закриваме с гърдите си. Задължения, частни и обществени, попречиха на братските народи да се присъединят към нас и да разделят жертвата, която ние правим за общото благо, за кръвните интереси на народите от нашата Америка". Тези редове сякаш са написани днес за саможертвената мисия на днешната Република Куба в икономическата, политическата и духовната й битка с правителствата на САЩ.
Понеже стана дума за романтиката на революционерите през втората половина на ХIХ век - време, в което се изграждаше и нашето революционно националноосвободително движение, в същото писмо, между редовете на Хосе Марти, "звучи" и гласът на българския Апостол на свободата Васил Левски: "...Вие ме познавате. Аз ще защитавам само това, което гарантира победата на революцията, на която честно й служа. Аз ще стана редник и няма да почувствам от това никаква обида, защото ще знам, че идеята ми е жива. А когато придобием форма на обществено устройство, то ще я претворяваме в живота, независимо дали това ще го правят други или аз". Каква висока нравственост! И колко близко тя се родее с онези думи на Левски за царете, патките, които ще пасе, за апостолството му в борбата за свобода на други поробени народи.
За тях двамата руският поет, футуристът Велимир Хлебников сякаш е написал, че родината е по-силна от смъртта. Той, поетът, революционерът, Апостолът, е в образа на родината. И винаги ще бъде с нея - изстрадалата и непобедена родина. И се сбъднаха думите на Хосе Марти: "Добре е да умреш, ужасно е да живееш мъртъв! Стихотворенията ми не са написани с академично мастило, а с моята собствена кръв. Цялата земя да бъде светлина и всичко живо да излъчва звезден блясък!..."


---------------
Б.а. Цитираните стихове са преведени от Атанас Далчев и Александър Муратов.

Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ