Нашето здраве - здраве му кажи!

Д-р Гео НЕШЕВ*

В доклад "Здравеопазването като инвестиция", разработен от Здравен комитет към Американската търговска камара в България (нали болниците ни са търговски дружества!), се констатират проблеми, които изпитваме на гърба си всеки ден. България изостава по ключови здравни показатели в сравнение със средните европейски нива: демографски тенденции, разходи за здраве и специфични здравни показатели..., се казва в доклада. Например нивата на инсулти и хипертония са над 4 пъти по-високи спрямо европейските, както и нивото на исхемичната болест на сърцето - над 1,5 пъти...

България, според Евростат, е водеща по смъртност в света и втора по детска смъртност до 1 година в Европа. Страната ни е на първо място по сърдечно-съдови заболявания в Европа, като 65 на сто от заболелите умират. Значително изоставаме и по предотвратима смъртност, достъп до здравни услуги и медикаменти, намаляващ брой общопрактикуващи специалисти, неефективност на доболничната помощ и др. Друг съществен проблем е липсата на стратегическа политика за превенция на заболеваемостта и оттук - прекомерните инвестиции в болничната помощ.

В доклада се препоръчват пет идеи за подобряване на здравеопазването - превенция, скрининг, иновативна медицина, истинско дигитално здравеопазване, реална реформа на модела на финансиране, ефективно използване на европейските фондове. Останалото е модерна фразеология и добри пожелания. 

Защо сме толкова напред в лошото

Една от основните причини е, че според ЕК финансирането на здравеопазването се характеризира с ниски общи разходи, както и с много високи преки плащания от потребителите. Пак по данни на Евростат здравните разходи на глава от населението в Швейцария са 4814 евро, в Румъния - 342, у нас - 306 евро. А иначе българинът плаща за здраве по различни направления: здравни вноски, официално доплащане на лекарства, медицински изделия и медицинска документация, такси при джипито, регламентирани доплащания за дейност и избор на екип, доброволно осигуряване и неизбежното плащане "под масата". Практиката е различна - при наличен договор с НЗОК и по съответната клинична пътека частна болница калкулира разход "за час за операционна зала", за всяко измерване на кръвно налягане, за хирургичен леглоден, за ползване на стол от посетител... Друга частна болница иска доплащане за "Поискана и предоставена дейност" - осигуряване на лице, което да транспортира със санитарни колички, откарването на лежащо болен в рамките на различните отделения в болницата с "Риск от падане и риск от болки", четем в декларация на дружествата за здравна застраховка от 2019 г.

За клиничните пътеки се говори от години, но нещата не се променят. Според ЕК цената "следва да отразява разходите за свързани медицински дейности, помощни услуги и консултации след изписването на пациента за всяка клинична пътека". Но у нас на практика се отразява по-скоро способността на НЗОК да плаща, а не реалните разходи за болнични услуги. Ако болен от високо кръвно постъпи за лечение, но същевременно има и други заболявания, ще бъде лекуван по пътека само за кръвното, за другите болести трябва да си носи лекарства от вкъщи и да си ги пие сам. Така "експертно" се лекува 

само болестта, а не болният

От друга страна, болните в България през ХХI век трябва да си носят не само спално бельо, но и да се примирят да бъдат лекувани с най-евтините лекарства, защото анекс към Закона за здравното осигуряване въведе т.нар. принцип за по-голяма разходна ефективност за бюджета на НЗОК. А който иска по-модерни лекарства, да си ги купува сам! 

Според един от годишните доклади на ЕК броят на хоспитализациите в България е значително по-голям от този в останалите страни на ЕС. Това се дължи на разрастването на частния сектор, за разлика от броя на общинските и държавните болници и леглата в тях. Те през периода 2010-2016 г. намаляват с 16,7 и 32,6 на сто, а броят на частните се увеличава 6 пъти, на леглата - 36 пъти. А на практика цялата медицинска помощ в една община е основана върху общинската болница. "В малките селища хората гаснат като звездите по небето. Брои ли ги някой?", пита д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България. По данни на покойния вече разследващ журналист Крум Благов за 2015 г., само в София при население от 1,2 милиона души има 90 клиники, половината от които са частни. Лондон е с 8 милиона жители и има 80 клиники. Проф. Лъчезар Аврамов от БАН: "Възникнаха десетки частни болници на олигарси. 

Всеки си има болница 

особено когато става дума за онкология. Защото много закони са създадени така, че да може да се печели". 

Колкото повече пари се наливат в болниците, толкова по-болни стават хората, а по-богати фармоолигарсите. Тази оценка прави "Ню медиа груп". От там дават гласност на далавераджийския бизнес кръг: производство на лекарства - аптеки, собственост на производители на лекарства - болници, които трябва да купуват лекарства. Те пазаруват по-скъпо, отколкото медикаментите се продават на дребно в аптеките, но в пъти по-евтино тези лекарства се продават в чужбина. Болниците пазаруват ли, пазаруват, влизайки в дългове към доставчиците. Миналата година в. "Форум медикус" публикува няколко пъти тревожните сигнали на директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев, който се бори най-новите в света животоспасяващи лекарства да достигнат до българските болни. Тези лекарства са въведени в целия свят от 2000 г. насам на базата на задълбочена оценка на здравната технология и на терапевтичната полза от тях - удължават продължителността на живота и подобряват качеството му, като намаляват усложненията на тежките заболявания.

На фона на тези неопровержими факти буди недоумение правителственото решение: "През 2018 г. у нас се въвежда процедура за проследяване на терапевтичния резултат от някои нови медикаменти, които се реимбурсират от НЗОК". А тези нови т.нар. биотехнологични средства са разрешени от Американската агенция за храни и лекарства и от Европейската агенция за лекарства ЕМА. От 121 медикамента, одобрени от ЕМА, в България са одобрени едва 23. Одобрени са, да, но са почти недостъпни финансово, тъй като са много скъпи. И все пак трябва да се даде отговор на въпроса България ще бъде ли част от тези иновации, които ни препоръчва докладът на Американската търговска асоциация? Защото бюджетните съображения не следва да са водещите като причина пациентите да не получават достъп до новите терапии.

Кой определя кой ще живее? 

Правото на професионална преценка у нас е прехвърлено в ръцете на чиновниците от здравната каса, където доскоро, а може би и сега, господстваха икономисти, юристи, счетоводители и пр. Кои са все пак тези корифеи на медицината, които решават съдбата на болните? Отговор на въпроса дава бившият управител на НЗОК Дечо Дечев: "... Касата се занимава с дейности, за които няма компетентност. Няма медицинско лице в касата, което да е по-компетентно от лекаря, извършил медицинската дейност, която тя трябва да контролира. Няма нито един експерт в касата да е с повече познания, опит и практика, отколкото този, който извършва дейността". Завесата се повдига и от дългогодишния експерт в здравната и социалната сфера проф. Григор Димитров: "Министерството в тази ситуация има възможност да се намесва и понякога да регламентира работата на отделни звена на НЗОК, без да има право и друго основание за това". Е, добре! Защо обаче се замълча за нарушенията - меко казано - в болница "Лозенец", за Пазарджишката болница и въвеждането на стентове на здрави хора. Кой роди гаврата с най-натовареното, най-животоспасяващото здравно заведение у нас - института "Пирогов"? 

И още нещо за ролята на НЗОК. Това е конфронтацията с принципа за "свободното медицинско право", което, според бюлетина на швейцарските лекари, гласи: "Лекарят трябва да е свободен, без въздействие от здравната каса, да избира терапията и медикаментите, които да предпише, ролята на касата е да заплаща представените рецепти и да не се намесва в лечението". 

Какво да се прави? Но не по Чернишевски, нито по Ленин. А по законите на Хипократ. Напоследък често обвиняват лекарите и медиците въобще в безсърдечие и липса на хуманност. В същото време има болници, в които с месеци не се изплащат заплати. Хората в бели престилки се мъчат също като всички нас да преживяват, защото само Хипократовата клетва не пълни хладилници.

* Авторът е с близо 60 години лечебно-преподавателска практика, носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий", на здравни звания и награди