Нашият туризъм пострада много от санкциите срещу Русия

Благой Рагин е роден през 1945 г. в с. Ярлово. Завършил е Техникума по обществено хранене в София. Бил е управител на едни от най-реномираните заведения и ресторанти в столицата. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас. От създаването й досега е председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Основател и президент на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (BAHA), учреден през 2005 г. в Охрид, Македония.

"Най-много преференции тази година ще има за българските туристи"

- Господин Рагин, големият проблем, който се очаква тази година, е спад на руските туристи. Какви са вашите прогнози?
- Зимата беше много тежка. Вече има светлина в тунела заради стабилизирането на американския долар и руската рубла. Започва раздвижване на руския пазар. Колегите се надяват в последната минута братушките да ни припознаят и да дойдат тук. Въпреки, че се получиха много политически различия, обикновените руснаци ни припознават като добри партньори. Храним надежди, че въпреки кризата при тях, нещата ще се компенсират до известна степен макар, че няма да е както през миналата година.
- Какъв спад прогнозирате вие?
- Спадът беше по едно време около 30%, но сега има раздвижване. Цената на горивата се повиши, а руснаците са експортно ориентирани на суровини, на доларова позиция са и това е добре за тях. Добре е и за нас, защото имаме шанс да компенсираме предварителните негативни очаквания за спад.
- Смятате, че прогнозите за огромен спад между 40 и 60% няма да се реализират?
- Да, поне засега сигналите са такива. Но е по-добре да не дърпаме дявола за опашката, защото ситуацията и икономически, и политически, и валутно се развива доста динамично. Нашата икономика е отворена, вече и руската е отворена, а не се знае накъде ще тръгнат еврото, доларът, рублата. Негативната кампания също е от значение, въобще всякакви фактори се отразяват върху туризма. Техният пазар е централизиран, в смисъл, че ако отгоре се спусне паролата "не ходете" там и там, понеже те са дисциплинирани, няма да отидат.
- Но вече стана известно, че на работещите в държавните ведомства им е разпоредено да не почиват в България.
- Да, така беше. Вярно, че Путин беше много ядосан, но май Меркел му е разтопила сърцето, защото тя все пак посети Москва през миналата седмица. В момента сигналите са малко по-добри, отколкото преди няколко месеца. От нашите партньори в Русия получихме сигнали, че ледовете са започнали да се размразяват. И ние очакваме повишаване на температурите, така че всичкият лед да се превърне в морска вода.
- От Министерството на туризма, заявиха, че спадът на руските туристи ще бъде компенсиран с повишаване на гостите от други държави. Имате ли данни дали това е така?
- Да, има такива сигнали за ръст на германския, на английския, на скандинавския пазар, на гости от Централа Европа и Балканите. Надяваме се да има още резерви в тази посока.
- Откъде се очаква най-голям ръст на туристите?
- За зимния сезон има ръст от 30% на туристите от Турция. А ние сме им сложили визи. Можете ли да си представите! Това е пазар, в който има ресурс. Турската икономика се развива динамично и има интерес не само към зимния, но и към летния и към други видове туризъм у нас. Трябва да продължим да атакуваме турския пазар. Нашите цени са по-ниски от тези в Гърция и можем да използваме тази ценова разлика, за да спасим сезона.
- Имате ли някакво конкретно предложение как да се подобри положението с визите?
- Моето предложение е да има 5-годишни визи за всички рускоговорещи републики и за Турция. Например от Казахстан има голям интерес към България. Сега за граждани на Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Армения и Грузия издават едногодишни визи. Но това е малко. Трябва да видим американския модел. Бях поканен на конгрес на Международната организация на хотелиерите в САЩ и там ми дадоха 10-годишна виза. При това без да съм я искал. Този модел можем и ние да мултиплицираме с рускоговорящите републики от бившия СССР и с Турция, за да оставят те по-голяма част от парите си у нас.
- Това зависи и от Европейския съюз.
- Ние пишем постоянно писма до председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер и до различни евродепутати. Знаем, че без тяхната благословия не може, но Брюксел трябва да ни влезе в положението, защото България е лоялен партньор на ЕС. 80% от българите са еврооптимисти, но не трябва да ни се пречи. За да не ни направят антиевропейци. Заради финансовите проблеми, които имаме, този еврооптимизъм може постепенно да се стопи. И европейците са длъжни да се съобразяват с нашите проблеми, ако искат да бъдем добри партньори.
- Всъщност ние търпим загуби, включително и в туризма, заради общо европейско решение за санкции срещу Русия. Можем ли да поискаме разрешение да издаваме 5-годишни визи като компенсираща мярка заради загубите?
- Това е една моя мечта. Бях преди 15 години в Солун, по времето на югославската криза. Тогава колегите от Северна Гърция коментираха с колко да бъдат компенсирани заради кризата в бивша Югославия. И сега тук е така. Ние сме жертва на политиката, а не защото сме допуснали някакви големи грешки или пък защото имаме високи цени. Жертви сме на глобални процеси, които се случват по света. Помолихме и нашите евродепутати да помислят за някаква компенсация. От Източна Европа българският туризъм пострада най-много заради санкциите срещу Русия. Турция е по-гъвкава, пусна руските туристите без визи. Гърците пък им дават визи на летищата. И Хърватия намери начин да се спаси. Ние сме най-дисциплинирани, най-верни, а плащаме най-висока цена. Трябва по някакъв начин да бъдем компенсирани. Затова е необходима подкрепа от всички наши представители в Европарламента, без значение дали са леви или десни. Видях как гръцките Нова демокрация и ПАСОК единно защитаваха туристическия си бизнес. От тях могат да се поучат и нашите политици. Нашите както се бореха за Шенген, така да се борят и за туризма. И не само нашите 17, но нека търсат и лоби, например сред представителите на другите страни, които пострадаха. Мисля, че ако евродепутатите намерят и поддръжници, можем да постигнем нашите искания.
- Готови ли са курортите за летния сезон и какви са очакванията ви?
- Браншът е в пълна бойна готовност. Всички се стягат за летния сезон, в момента вървят опреснителни курсове за персонала. Въпреки негативните прогнози, въпреки проблемите, които дойдоха отвън, очаквам един добър летен сезон. В страната е мирно, спокойно и даваме едни добри послания към туристите. Според министър Ангелкова, която има повече информация, сезонът не само ще бъде спасен, но и ще имаме някакъв ръст. Аз обаче не искам да говоря предварително. Тази година сме заложили на българските туристи. За тях ще има най-много бонуси и преференции. Разчитаме и на туристите от Балканите, Централна и Западна Европа, и на тези от скандинавските страни.
- На какви бонуси могат да разчитат нашите туристи?
- С по 10, 20, а някъде и с по 30% намаляват пакетите за българите. Има различни предложения от Слънчев бряг, от Златни пясъци и т.н. Колегите се стараят всичко да бъде по-качествено, по-атрактивно, по-достъпно, да има по-добър сервиз - това е свободният пазар.
- Хотелиерите поискаха да бъдат премахнати концесионните такси за плажовете.
- Това рано или късно ще стане. Държавата трябваше да намали концесионните такси. В Слънчев бряг бяха готови още тази година да работят без пари, ако им се намалят концесионните такси. Те щяха да предлагат безплатно чадърите и шезлонгите на туристите. Това очевидно няма да се случи през това лято, но по темата трябва да се дебатира, за да се види каква е ползата от тези такси. А тя е 8 млн. лв. годишно. Въпросът е как могат да се компенсират тези пари. Ние не искаме да оголим бюджета, а да убедим финансовия министър Горанов, че имаме капацитет да вкараме в хазната повече от тези 8 млн. лв.
- Как гледате на идеята да има ваучери за почивка у нас?
- Това го предложиха от бранша, като антикризсна мярка за летния сезон заради тежката зима. Ние казахме, че има проблем и предложихме как да бъде спасен сезонът.
- Миналата седмица излезе текстът на нова наредба, която засяга основно хотелиерите. Готов ли е бизнесът да покрие изискванията на тази наредба?
- Една година чакахме тази наредба. И това, което се въвежда с нея, е по идея на браншовиците, а министерството се съгласи да направи регламент. Предстои кръгла маса, на която трябва да бъдат уточнени подробностите и забележките, които има към наредбата, както и как тя да се подобри, преди да бъде приета. Има неща, които трябва да бъдат добавени в наредбата. Например, когато има по 2-3 хотела с една рецепция, не трябва да се изисква за всяка една сграда отделно разрешително и отделни централни рецепции. Освен това колегите от Слънчев бряг и Златни пясъци настояват, когато хотелът например е с четири звезди, да не се категоризират отделно ресторантът, механата, лоби барът, сладкарницата. Щом хотелът е с четири звезди, трябва да имаш задължителни условия за четири звезди и в ресторанта. Сега проблемът е, че част от тези помощни заведения се регистрират отделно. И има комични случаи, при които в петзвезден хотел има ресторант с една или две звезди.